Най-добрите филми за порно индустрията

| от Големият Лебовски |


Ценителите на покварата, перверзията, провокацията и други здравословни неща няма как да останат безразлични към филми, посветени на порно индустрията. Отношенията между сериозното кино и жанрът на чистата аудио-визуална сексуална стимулация са динамични и плодоносни. (В галерията можете да видите повече за тези филми).

Най-мащабният филм, който предлага интимен поглед към света на порното, е шедьовърът на Пол Томас Андерсън от 1997-а година “Буги нощи”. Тук Марк Уолбърг доказва, че все пак може да играе, изграждайки пълнокръвния образ на млад мъж с огромен пенис, но ограничен ум, призван да стане екранен идол с пасващ като презерватив псевдоним Дърк Диглър.

Бърт Рейнълдс е титаничен като порно режисьора Джак Хорнър – покварен патриарх, който се отнася към снимачния екип на своите евтини мръсотии като към семейство. Джулиан Мур е гениална в образа на опитната порно ветеранка Амбър Уейвс – перверзна персонификация на майчинството и закрилата. А Хедър Греъм просто е екстремно секси като младата стaрлетка, позната с името “Момичето с кънките”.

Филмът е любовно писмо към отдавна изчезналата епоха на порно кината от 70-те години, изтребени от навлизането на видео касетите през 80-те. Андерсън създава богато, нюансирано платно, което напомня на “Добри момчета” на Скорсезе само, че с порно звезди вместо с гангстери.

Другият велик филм, проникващ във влажната вътрешност на порнографските произведения, е вдъхновеният опус на маестро Милош Форман “Народът срещу Лари Флинт”, влязъл в кината година преди “Буги нощи”. Биографичната драма проследява възхода на Лари Флинт и неговата издателска империя Hustler – много по-хард версия на Playboy на Хефнър.

Лари Флинт е обрисуван като перверзен мечтател, който се превръща в неочакван герой на свободата на словото в Америка и печели в съда битката да пълни своите страници с мръснишка сексуална сатира.

Филмът е страстна апология на свободното изразяване, празнува силата на човешкия дух, тържествува върху желанията на плътта. Милош Форман създава изключителен портрет на възбуждащо време, в което хора като Лари Флинт извоюват важни победи на страната на свободата, а Уди Харелсън предлага актьорско откровение в главната роля.

Друга биографична драма за турбулентния живот на ключова знаменитост от света на порното е “Ловлейс” от 2013-а. Линда Ловлейс е един от най-ярките символи на жанра, звездата от върховния порнографски opus magnum “Дълбоко гърло”, възбудил колективното културно въображение през 1972-а година.

филми за порно, ловлейс, лъвлейс

В “Ловлейс” Аманда Сейфрид постига много с ролята на Линда – срамежлива тийнейджърка, която се оказва изключителен природен талант в областта на фелациото. Нейният морално развален приятел, изигран великолепно от Питър Саарсгард, решава да капитализира невероятните орални умения на младата Линда и я пробутва на продуцентите на порно проекта “Дълбоко гърло” – нейният пръв и последен “филм за възрастни”.

Традиционно през 70-те години на миналия век зад порно индустрията стои мафията, а историята в “Дълбоко гърло” представлява авангардно парче драматургия – млада дама, която не може да изпита оргазъм осъзнава, че клиторът й е локализиран в гърлото.

Добавете към това и политическите алюзии около пресния президентски скандал “Уотъргейт” и получавате рецепта за модерна класика. И до днес “Дълбоко гърло” остава най-иконичният порнографски филм, правен някога, а на моменти “Ловлейс” успява да улови духа на епохата и да покаже по емоционално ангажиращ начин живота на една почти обикновена жена, която сякаш на шега се превръща в световен символ на пълния разврат.

Най-бруталният и нихилистичен филм в импровизираната селекция е “Сръбски филм”, похитил ограничен брой кина и неограничен брой кошмари през 2010-а година. Творбата действително е от Сърбия и представлява трансгресивна алегория на болезненото разпадане на Югославия и всички форми на човешко хищничество, надигнали се по време на политическия и социален хаос.

Сюжетът описва пътуването на един порно актьор до ада на злото. Той е нает от съмнителни продуценти за участие в по-екстремен секс проект с обещание да получи по-висок от обичайния си хонорар, ако се навие. Той го прави, без да подозира за чудовищните измерения на “проекта”. Един от многото травматични моменти в “Сръбски филм” е, когато протагонистът се надрусва с нов дизайнерски стимулант, който действал като “виагра за коне”. Резултатите от досега му с дяволската субстанция са опустошителни.

сръбски филм, филми за порно

“Сръбски филм” беше забранен в много страни и получи ограничено разпространение и показ по периферни фестивали заради екстремната природа на образите и натуралистичното сексуално насилие. На моменти този филм прилича на колекция от най-болните възможни фантазии, които досега никога не сте си представяли, че могат да бъдат материализирани на кино. Подгответе са сетивно изнасилване, което ще ви остави омърсени и омерзени, виновни и гневни като след някаква сюрреалистична, кошмарна кръвосмесителна оргия.

Кевин Смит, известен като автор на филми, наситени с мръснишки диалози, като “Продавачи” и “Джей и Тихият Боб отвръщат на удара”, също се изкуши да изследва света на порното със своята романтична комедия “Зак и Мири правят порно” от 2008-а.

Филмът започна почти обещаващо с малката симпатична история на модерна градска двойка във финансово затруднение и просветление, че могат да си набавят необходимите средства, ако заснемат домашен порно филм и го продадат за масова консумация и мастурбация.

Драматургичната конструкция постепенно се изменя и в крайна сметка сексуално-сатиричният момент остава изгубен в сладникавата, романтична мъгла. Филмът разполага с няколко автентични момента на покварено проникновение, но в крайна сметка отплува като разочароващо произведение, пропиляло потенциала си.

След другите интересни заглавия в този поджанр са “Оргазмо”, “Бъки Ларсън: Роден да бъде порнозвезда”, “Уондърленд”… Никой от тях обаче дори не се доближава до хардкор кино качествата на “Буги нощи” на Пол Томас Андерсън.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.