Най-добрите филми за порно индустрията

| от Големият Лебовски |


Ценителите на покварата, перверзията, провокацията и други здравословни неща няма как да останат безразлични към филми, посветени на порно индустрията. Отношенията между сериозното кино и жанрът на чистата аудио-визуална сексуална стимулация са динамични и плодоносни. (В галерията можете да видите повече за тези филми).

Най-мащабният филм, който предлага интимен поглед към света на порното, е шедьовърът на Пол Томас Андерсън от 1997-а година “Буги нощи”. Тук Марк Уолбърг доказва, че все пак може да играе, изграждайки пълнокръвния образ на млад мъж с огромен пенис, но ограничен ум, призван да стане екранен идол с пасващ като презерватив псевдоним Дърк Диглър.

Бърт Рейнълдс е титаничен като порно режисьора Джак Хорнър – покварен патриарх, който се отнася към снимачния екип на своите евтини мръсотии като към семейство. Джулиан Мур е гениална в образа на опитната порно ветеранка Амбър Уейвс – перверзна персонификация на майчинството и закрилата. А Хедър Греъм просто е екстремно секси като младата стaрлетка, позната с името “Момичето с кънките”.

Филмът е любовно писмо към отдавна изчезналата епоха на порно кината от 70-те години, изтребени от навлизането на видео касетите през 80-те. Андерсън създава богато, нюансирано платно, което напомня на “Добри момчета” на Скорсезе само, че с порно звезди вместо с гангстери.

Другият велик филм, проникващ във влажната вътрешност на порнографските произведения, е вдъхновеният опус на маестро Милош Форман “Народът срещу Лари Флинт”, влязъл в кината година преди “Буги нощи”. Биографичната драма проследява възхода на Лари Флинт и неговата издателска империя Hustler – много по-хард версия на Playboy на Хефнър.

Лари Флинт е обрисуван като перверзен мечтател, който се превръща в неочакван герой на свободата на словото в Америка и печели в съда битката да пълни своите страници с мръснишка сексуална сатира.

Филмът е страстна апология на свободното изразяване, празнува силата на човешкия дух, тържествува върху желанията на плътта. Милош Форман създава изключителен портрет на възбуждащо време, в което хора като Лари Флинт извоюват важни победи на страната на свободата, а Уди Харелсън предлага актьорско откровение в главната роля.

Друга биографична драма за турбулентния живот на ключова знаменитост от света на порното е “Ловлейс” от 2013-а. Линда Ловлейс е един от най-ярките символи на жанра, звездата от върховния порнографски opus magnum “Дълбоко гърло”, възбудил колективното културно въображение през 1972-а година.

филми за порно, ловлейс, лъвлейс

В “Ловлейс” Аманда Сейфрид постига много с ролята на Линда – срамежлива тийнейджърка, която се оказва изключителен природен талант в областта на фелациото. Нейният морално развален приятел, изигран великолепно от Питър Саарсгард, решава да капитализира невероятните орални умения на младата Линда и я пробутва на продуцентите на порно проекта “Дълбоко гърло” – нейният пръв и последен “филм за възрастни”.

Традиционно през 70-те години на миналия век зад порно индустрията стои мафията, а историята в “Дълбоко гърло” представлява авангардно парче драматургия – млада дама, която не може да изпита оргазъм осъзнава, че клиторът й е локализиран в гърлото.

Добавете към това и политическите алюзии около пресния президентски скандал “Уотъргейт” и получавате рецепта за модерна класика. И до днес “Дълбоко гърло” остава най-иконичният порнографски филм, правен някога, а на моменти “Ловлейс” успява да улови духа на епохата и да покаже по емоционално ангажиращ начин живота на една почти обикновена жена, която сякаш на шега се превръща в световен символ на пълния разврат.

Най-бруталният и нихилистичен филм в импровизираната селекция е “Сръбски филм”, похитил ограничен брой кина и неограничен брой кошмари през 2010-а година. Творбата действително е от Сърбия и представлява трансгресивна алегория на болезненото разпадане на Югославия и всички форми на човешко хищничество, надигнали се по време на политическия и социален хаос.

Сюжетът описва пътуването на един порно актьор до ада на злото. Той е нает от съмнителни продуценти за участие в по-екстремен секс проект с обещание да получи по-висок от обичайния си хонорар, ако се навие. Той го прави, без да подозира за чудовищните измерения на “проекта”. Един от многото травматични моменти в “Сръбски филм” е, когато протагонистът се надрусва с нов дизайнерски стимулант, който действал като “виагра за коне”. Резултатите от досега му с дяволската субстанция са опустошителни.

сръбски филм, филми за порно

“Сръбски филм” беше забранен в много страни и получи ограничено разпространение и показ по периферни фестивали заради екстремната природа на образите и натуралистичното сексуално насилие. На моменти този филм прилича на колекция от най-болните възможни фантазии, които досега никога не сте си представяли, че могат да бъдат материализирани на кино. Подгответе са сетивно изнасилване, което ще ви остави омърсени и омерзени, виновни и гневни като след някаква сюрреалистична, кошмарна кръвосмесителна оргия.

Кевин Смит, известен като автор на филми, наситени с мръснишки диалози, като “Продавачи” и “Джей и Тихият Боб отвръщат на удара”, също се изкуши да изследва света на порното със своята романтична комедия “Зак и Мири правят порно” от 2008-а.

Филмът започна почти обещаващо с малката симпатична история на модерна градска двойка във финансово затруднение и просветление, че могат да си набавят необходимите средства, ако заснемат домашен порно филм и го продадат за масова консумация и мастурбация.

Драматургичната конструкция постепенно се изменя и в крайна сметка сексуално-сатиричният момент остава изгубен в сладникавата, романтична мъгла. Филмът разполага с няколко автентични момента на покварено проникновение, но в крайна сметка отплува като разочароващо произведение, пропиляло потенциала си.

След другите интересни заглавия в този поджанр са “Оргазмо”, “Бъки Ларсън: Роден да бъде порнозвезда”, “Уондърленд”… Никой от тях обаче дори не се доближава до хардкор кино качествата на “Буги нощи” на Пол Томас Андерсън.

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.