Най-добрите български вина

| от |

На третото издание на най-големия форум за българско вино DiVino.Taste , който се проведе в края на миналата година, 4 000 души посетители се увериха, че българското вино продължава да доказва големия си потенциал.
DiVino Top 10

По традиция на форума беше обявено DiVino Топ 10 за 2013. Това са най-добрите български вина според екипа на DiVino, като в първоначалната селекция и класацията участват само вина с годишно производство над 2000 бутилки:

1. Castra Rubra 2009

Красив, плътен тъмно червен цвят с меки гранатови отблясъци. Благороден и атрактивен нос: откриват се многопластови аромати на зрели черни плодове, мока, ванилия, евкалипт, кожа, сладки източни подправки.

Пищно, плътно тяло с отлична танинова структура и плодова свежест. Завършва дълго, зърнисто, свежо и хармонично. Вино със забележителен потенциал за отлежаване от 5-10 години.

2. Dragomir Cabernet Sauvignon & Merlot Reserva 2010

Красив, жив, тъмен гранат с керемидени оттенъци. Носът е в стилистиката на добрите Бордо класики: сушени домати, мента, печена чушка, кожа, зряла череша, мастило, пръст (земя), мъх. Плътно тяло със зрели, сатенено гладки танини, мускус, кожа и мъх в благородния вкус, дълъг, елегантен, жив финал със сериозен потенциал за отлежаване (2014-2020); 2400 бутилки. Изключително вино, класика в своя стил.

3. Ivo Varbanov La Puerta del Vino Syrah 2010

Тъмно гранатов цвят с меки оттенъци. Атрактивен, дълбок нос с черни плодове, какао, мента, кафе и кокос. Заоблено, стопено тяло с мощна структура и зрели танини, много черни плодове в шоколад във вкусовия аромат и дълъг, зърнист, леко минерален финал, който издава потенциал. 2100 бутилки. (2013-2018). (2 100 бутилки)

4. Enira Reserve 2008

Много интензивен, красив пурпурен цвят. Сочен, многопластов нос със съблазнителни нотки на кафе, масло, зрели черни череши в шоколад, сушени домати и благородни землисти нюанси. Мощно, но елегантно тяло, стопено, със зрели танини и много добре запазена плодова свежест. Дълъг, пикантен, соленоват финал. Отличен потенциал. (2013-2019). (86 000 бутилки)

5. Logodaj Hypnose Single Vineyard Merlot Reserve 2010

Жив, тъмно гранатов цвят. „Топъл“, зрял нос с благородни нотки на червена чушка, евкалипт, кедър, кожа и землисти нотки. Елегантно, стегнато, но и зряло тяло с минералност, пикантна сухота и дължина на финала. Може да се пие, но ще спечели от отлежаване още година. (2014-2018). (3 431 бутилки)

6. Solitaire Cabernet Franc 2011

Плътен, красив тъмно рубинен цвят с виолетови оттенъци. Сортов, благороден нос с нотки на касис, арония, виолетки, ядки (зелен орех), каперси и зелена чушка. Живо, стопено, но плътно тяло със стегната структура, кадифени, зрели танини и дълъг финал със спомен за шоколад и арония. (2013-2018). (3 150 бутилки)

7. Santa Sarah Privat Mavrud 2009

Жив, непрогледен, мастилено червен цвят. Благороден, въздържан нос с нотки на ликорис, лавандула, мента, кедрово дърво, йод, черен шоколад. Сочно и свежо, с галещи, сатенени танини, с отлично запазен зрял плод и дълъг, соленоват, елегантно минерален финал. Вино със забележителен потенциал за отлежаване. (2013-2018). (4 000 бутилки)

8. Minkov Brothers Oak Tree 2010

Бистър, тъмно гранатов цвят. Комплексен, многопластов нос с благородни нотки на развитие. Долавят се кедрово дърво, кожа, печена червена чушка и сладки подправки, евкалипт, сини сливи и къпини. Стегнато, стройно тяло с фини, зрели, кадифени танини и запазена плодова свежест. Благороден финал, в който остава спомен за кожа, опушено месо и землисти нюанси. Виното е в апогея си, но може да отлежава още 1-2 години. (2013-2016).

9. Villa Yustina Monogram Mavrud & Rubin 2009

Много наситен тъмно рубинен цвят с меки оттенъци. Средно интензивен нос със землист характер, доминиран от мастилени нюанси, пръст, боровинки, бели гъби, месо и борови иглички. Средно до плътно, стегнато тяло с велурени, зърнисти танини и свеж, плодово-пикантен финал. Виното ще бъде по-добро след година. (2013-2016).

10. Edoardo Miroglio Soli Invicto 2010

Цветът е много красив, жив тъмен гранат. Бленд от Merlot & Cabernet Sauvignon & Cabernet Franc & Syrah. Сочен, същевременно пикантен нос с атрактивни нотки на зрели къпини, черни череши, сини сливи, млян черен пипер и тъмен шоколад с мента. Свежо, сочно, много плътно тяло с велурени зърнисти танини и пикантен, но и елегантен финал, в който остава спомен за черен шоколад и сини сливи. (2013-2018). (3 886 бутилки)

Четвъртото издание на DiVino.Taste ще се проведе на  14, 15 и 16 ноември 2014 година  в зала 3 на НДК, като отново ще събере на едно място винени любители, професионалисти, винари и ресторантьори.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.