Най-дългата американска война струва 1 трилион долара

| от |

Джоф Дайер и Клои Сорвино, Файненшъл Таймс

Войната в Афганистан, най-дългият отвъдморски конфликт в американската история, струва на американския данъкоплатец почти 1 трилиона долара и ще изисква още няколко стотици милиарда.

Това показват изчисления на „Файненшъл Таймс“ и независими източници.

Около 80% от тези разходи за конфликта в Афганистан са направени през мандата на президента Барак Обама, който силно увеличи присъствието на американската армия, след като дойде на власт през 2009 г.

Огромните разходи за 13-годишния конфликт, които никога не са представяни в подробности от правителството, ще засилят ширещия се скептицизъм в САЩ по отношение на войната. Според проучванията на общественото мнение повечето американци смятат, че войната е лоша идея.

Предвид факта, че войната в Ирак коства вече 1,7 трилиона долара, цената на конфликта в Афганистан е важен фактор мнозинството американци и администрацията на Обама да не одобряват военна намеса в други части на света, включително и повторно изпращане на войски в Ирак.

Организацията на Джон Сопко, който е генерален инспектор за възстановяването на Ирак, посочва, че повече от 100 милиарда долара са похарчени за проекти вътре в страната. Според Сопко „милиарди долари“ от тези фондове са пропилени или откраднати по проекти, които често нямат смисъл предвид ситуацията в Афганистан. „Ние просто не можем отново да загубим това количество пари. Американският народ няма да се примири с това“, казва той. Според Сопко заради инфлацията сумата, която САЩ са похарчили за реконструкция в Афганистан, е повече от цената на Плана Маршал за възстановяване на Западна Европа след Втората световна война.

„Отново и отново аз попадам на хора от Американската агенция за международно развитие, държавата и Пентагона, които мислят, че са в Канзас, а не в Афганистан. Моите одитори ми говорят за планове за разходи, а аз отговарям: „Измисляте си, сякаш е „Алиса в страната на чудесата“, казва Сопко.

Военната операция на НАТО в Афганистан, която започна скоро след атентата на 11 септември 2001 г. под командването на САЩ, ще приключи към края на декември. Бунтът на талибаните остава жив, макар че те вече не контролират големи градове.

Съгласно сегашните планове около 10 000 американски войници ще останат в Афганистан до 2016 г., макар че администрацията е под силен натиск да увеличи присъствието си поради притесненията за нарастващата съпротива на талибаните след заминаването на американците. От 2001 г. насам правителството отпусна 765 млрд долара за войната в Афганистан. По-голямата част от тези средства са от Министерството на отбраната, но също и от държавния департамент.

Според Раян Едуардс от Градския университет в Ню Йорк, парите за финансирането на войните в Ирак и в Афганистан са на заем, а САЩ вече са изплатили лихва в размер на 260 млн. долара от дълга за войната. Според изчисленията на „Файненшъл Таймс“ на базата на отпуснатите средства 125 млрд долара от тези разходи за лихви са отделени за конфликта в Афганистан.

Отгоре на всичко има вече направени медицински разходи за войници, които вече не са част от армията. Икономистката от Харвард Линда Билмс е направила задълбочено изследване на разходите за война. Според нея медицинските разходи за ветерани от войните в Ирак и Афганистан досега достигат 134 млрд. долара. Тя казва, че е невъзможно да се оцени колко от тези разходи са свързани с Афганистан, защото една трета от войниците са изпълнявали мисии и в двата конфликта, а и посттравматичният стрес обикновено е резултат от поредица събития, а не от един инцидент.

Конфликтът в Афганистан доведе до увеличение на публичните разходи, които за важни, но трудни за изолиране. Освен отделно финансиране тази война след 2001 г. получи и „базов“ бюджет от Пентагона, който покрива всички разходи.

Предвид политическото напрежение около войните, разходите за здравеопазване, които плащат служещите в армията, остават ниски, а това предизвиква скок на разходите от страна на Пентагона, като в същото време заплатите бяха увеличени заради инфлацията. От 2001 г. базовият бюджет на Министерството на отбраната се е увеличил с 1,3 трилиона повече в сравнение с прогнозите преди 11 септември.

Разходите за войната в Афганистан вероятно ще възлязат на още стотици милиарди долари. Пентагонът заяви, че иска финансиране в размер на 120 млрд за периода 2016-19 г. за операции в Афганистан, макар че техният размер зависи от бъдещата мисия, която Белият дом одобри.

Освен допълнителните плащания на лихви, разходите за здравеопазване ще започнат да се увеличават драстично, особено след като ветераните от войната достигнат 60-годишна възраст и започнат да се възползват от повече медицински услуги.

Проф. Билмс предвижда, че бъдещите медицински разходи и разходите за инвалидност за ветераните от войните в Афганистан и Ирак ще достигнат 836 млрд долара през идните десетилетия. Парите за двете войни ще бъдат прибавени към разходите за пенсии от Пентагона: системата за военни пенсии има неизплатен пасив от 1,27 трилиона долара и се очаква да се увеличат до 2,72 трилиона до 2034 г.

„Мръсната тайна относно тази война е, че Пентагонът или някой друг в правителството не могат да кажат колко в действителност струва тази война“, казва представител на администрацията./БГНЕС

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиумът в Ню Йорк. Тези концерти се записват и в последствие, на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи и от третата страна (първата страна на втората плоча), под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Оказва се, че Майкъл обича да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестрички от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет, откъдето в крайна сметка са и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Съответно нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

Докато е насочил пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. По думи на потърпевши, той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибирал каквито пари успял да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в „Департамента по приходите“ на Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

 

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с които заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същият човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490,000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ такова деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я чува на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.