Наградите „Златна пролет“ или как един дебютант стана победител

| от |

Лили Големинова

На 23 април бяха връчени наградите на конкурса „Златна пролет“ за нова българска поп/рок песен. При това за 45-ти път! Събитието се състоя в „София лайф клуб“ – перфектното място, според мен.

zlatnaprolet_head
Беше пълно с една наистина цветна публика, сред които се мяркаха закови за българската музика лица от различни поколения. Водещ – по традиция – Богдан Томов, с много лекота, за което спомогна и добрият и стегнат сценарий. Самото събитие се движеше в темпо, групите се сменяха непринудено и неусетно, без „увисвания“. За отбелязване е фактът, че 12-те песни финалисти прозвучаха на живо по-добре – или поне по-завладяващо, отколкото в записния им вариант. Много добро сценично решение – на голям екран зад изпълнителите вървяха кадри от техни живи изпълнения, снимки от личен архив и всичко се получи някак „като на Запад“.

Журито бе представено след първите 4 песни – това разчупи добре цялостната схема. Съставът на журито – достатъчно авторитетен в лицето на Константин Цеков („ФСБ“), Веселин Тодоров („Фактор“), Пепи Писарски („Атлас“)… и за цвят – агент Тенев и Гергана Турийска. Те определиха двете големи награди – втората получи Валди Тотев (може би най-утвърденият изпълнител, „дръзнал“ да се яви) за „Дворът на рая“ – песен с характерните за него красиви теми в пианото, с една приятна носталгия в текста на Димитър Керелезов – поднесена непосредствено и непринудено.

Голямата или първата награда бе присъдена на най-младия финалист – Симеон Едуардс за „In the Light“. Той е на 23 години, класически пианист, но с много широк музикален кръгозор, негови са и музиката, и текста, и аранжимента – „явно не се доверява на никого“ – както шеговито бе представен от Богдан Томов. В песента се усещаха много влияния – и от Бийтълс (в интродукцията), и от Сара Маклоклън, и от някои по-нови рок групи. Наградата бе връчена от генералния директор на БНР Радослав Янкулов, който с присъщото си чувство за хумор започна с фразата, че преди 45 години са го изгонили от хор „Бодра смяна“ и оттогава си мечтае да се докосне до голямата награда „Златна пролет“ и ето че най-после това се сбъдва… макар и само за да я предаде в ръцета на Симеон Едуард, който съвсем логично получи и наградата за дебют – запис на песен в Българското национално радио.

Другата голяма награда – едночасов рецитал на Eurosonic в Грьонинген (един от най-големите световни форуми за новото в музиката, където има куп продуценти) и където досега са се представяли Акага, Д-2, Gravity Co, получи OJ – Огнян Драндийски. Неговата песен „I will always remember you“ – много радиофонична, типичен нов американски рок, свободното му поведение на сцената, небрежната визия, опитът от живота отвъд океана – всичко това дава надежди за едно добро и смислено представяне в Холандия.

Наградата на слушателите на БНР (над 1500 гласували на сайта на конкурса) отиде при група „Ла Текст“ с вокалист Елена Пенева – дама с много таланти, която мнозина познават като ПР и организатор на фестивали, се оказа прилична певица с добро сценично присъствие. Изобщо „Ла Текст“ бяха сред добрите попадения на този конкурс.

И наградата на журналистите – както отбеляза водещият Богда Томов „тя никога не съвпада с избора на публиката, нито с избора на журито“ бе за Мартин Александров и песента му „Infinity is Over“. Интересен певец (на мен в първия момент блендата му малко ми напомни за Джош Гробан), интересна песен, интригуващ аранжимент.

Важното е, че конкурсът изглеждаше по-жив отвсякога. Песните финалисти (с малко изключения) имаха модерно, градско някак звучене, много различни, покриваха широк музикален периметър и – което е много важно – и младите имаха уверено и свободно поведение на сцената.Като казвам широк музикален периметърм, да добавя към изброените групи и изпълнители Боян Михайлов – в негово лице присъстваше естрадата, духа на „Златния Орфей“ – няма лошо.

Добър беше изборът за мини-рецитал – групата „Гологан“ с вокал изключително симпатичната американка Анджела Родел. Песните (особено последната) създават една добра рок картина, с приятно впечатляващото народно пеене на дамата (доктор по етномузикология… и актриса в „Седем часа разлика“). Само песните бяха малко повече от необходимото – спокойно можеха да пропуснат тази без етно-елементите – банална и обикновна, единственият намек за скука в тази така свежа вечер.
Да добавя може би на финала и името на „Ламберуда“ – сформирана от добре познати музиканти, типична клубна група, с уверения глас на Елена Сиракова – въпреки че не получиха награда, песента им „Искам“ бе поредното доказателство за доброто развитие на клубната музика у нас, в стилистиката на „Инкогнито“ и „Брен ню хевис“. Затова и започнах с думите „клубно ми е…“

А съвсем на финала – както и беше на церемонията – аплодисменти за всички, които правят нова българска музика! И за фестивала „Златна пролет“ – защото на зрялата възраст от 45 години той е по-свеж отвсякога.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.