Надежда за едно по-толерантно бъдеще

| от |

Резултатът от президентските избори в Румъния може да се окаже най-позитивното политическо събитие в Европа тази година. То е окуражително за трите проблема в Централна и Източна Европа – проблемната етническа политика, безкрайната борба срещу корупцията и задълбочаващия се спор между Евроатлантическия океан и Русия.

Победител на изборите стана Клаус Йоханис, кметът дясноцентрист на Сибиу, който удържа победа над премиера лявоцентрист Виктор Понта. Триумфът на Йоханис е специален с това, че той произхожда от германското малцинство в Румъния.

След вълни на имиграция в комунистката и посткомунистката ера етническите германци представляват 1% от 20-милионното население на Румъния. Парливият мирис на национализма често се просмуква в румънската политика и това могат да потвърдят унгарското и еврейското малцинства в страната.

Румънците показаха изключителна зрялост в неделя, избирайки кандидат от етническите малцинства за свой държавен глава. За много гласоподаватели политическите програми и обаянието на двамата кандидати имат по-голямо значение от етническата им принадлежност. Това важи в най-голяма степен за румънските гласоподаватели, живеещи в градовете на Западна Европа. Те гласуваха преобладаващо за Йоханис.

Малко европейски държави, без значение на запад или изток, могат да се похвалят със същото. Да не би България да е имала етнически турчин за президент? А Италия премиер от населения с етнически германци Южен Тирол? Или пък Великобритания – премиер с афрокарибски произход?

В регион, чиято история е пълна с етнически мотивирано политическо напрежение, изборите в Румъния дават надежда за толерантно бъдеще.

Фактът, че Йоханес бе избран заради навярно най-категоричната антикорупционна програма на който и да е румънски кандидат-президент или премиер в 25-те години след комунизма, показва, че румънският гласоподавател се противи не по-малко от западните партньори на страната срещу корупцията в румънските политика, бизнес кръгове и обществена администрация.

В началото на октомври помощник-държавният секретар на САЩ по европейските въпроси Виктория Нюланд предупреди: „В Централна Европа туморът на упадъка на демокрацията и корупцията заплашва да срине мечтата, за която толкова много хора работиха след 1989 г.”

Като дясноцентристки политик и етнически-германец, Клаус Йоханис има отлични връзки с Ангела Меркел – германският канцлер християндемократ.

Корупцията е най-дълбоко вкорененият проблем в Румъния. Един от бившите премиери на страната, Адриан Нъстасе, има две присъди по обвинение в корупция. Последната предизборна кампания се проведе на фона на скандал, включващ високопоставени политици, за вземане на подкупи.

Инициираната от Йоханис промяна няма да се случи за един ден, но издигането му до президентския пост е знак, че е по-малко вероятно политическите класи да се отърват безнаказано за очебийните злоупотреби със служебното положение.

Победата му на изборите трябва да затвърди решителността на НАТО и ЕС да се изправят срещу усилията на Русия да разшири своето политическо, военно и икономическо влияние върху Балканите и Черноморския регион.

В някои отношения Румъния е по-малко податлива на руския натиск, отколкото нейните съседки. Зависимостта й от руските енергийни доставки е по-ниска. А като неславянска държава, тя е неподатлива на панславизма и таи не илюзии за това как Кремъл разполага силите си. И въпреки това, от време на време се чуват румънски политици да подкрепят идеята за сключване на сделка с президента Владимир Путин, което ще направи възможно постоянното влияние на Русия над Югоизточна Украйна.

Малко вероятно е Йоханис да се заиграе с подобни идеи. Като етнически германец и дясноцентристки политик, той има отлични отношения с Ангела Меркел. Той споделя мнението й за опасността, която представлява както руската интервенция в Украйна, така и подкрепата на Москва за отцепническия молдовски район Приднестровие. Под ръководството на Йоханис Румъния може да се очаква да допринесе за една по-единна позиция на ЕС по отношение на Русия.

The Financial Times/Фокус

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).