Над 70% от българите похапват поне три пъти дневно

| от |

12-06-11-51111_3Aвтор: Румяна Маринова

Данните от последното проучване за нагласите на българите по отношение на храненето – колко пъти на ден се хранят и какви продукти предпочитат, проведено от Pragmatica* сред 410 мъже и жени между 18-60 години сочат, че по-голямата част от анкетираните посягат към храна или напитки извън основните хранения.

72,3% от участващите в изследването заявяват, че над 1-2 пъти седмично го правят, а 20% признават, че похапват между храненията ежедневно.

Проучване е част от глобално изследване на нагласите в още пет страни от Европа, сред които Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания.

Похапването или „снакинг“, както се нарича в западните страни, обхваща всичко, което човек приема извън основните хранения, включително кафето и другите напитки.

На базата на резултатите от изследването основният извод, който е валиден както за България, така и за страните от Западна Европа е, че се открояват шест пикови момента от денонощието, в които хората похапват. Анкетираните посочват, че консумират храна между закуска и обяд, между обяд и вечеря, а над 10% похапват и след вечеря. Тъй като най-честата посочена причина за допълнително хранене е нуждата от повече енергия за тялото, едно от обясненията за похапването е напрегнатото и забързано ежедневие на хората. Осем от десет българи споделят, че похапват именно, защото се нуждаят от допълнително енергия.

Обобщеният процент за страните от Западна Европа е 40%, като германците и испанците са тези, които определят нуждата от допълнително енергия като водеща в изборът им на храна.

Втората причина за похапване между храненията, посочено от анкетираните е задоволяването на нуждата от наслада и удоволствие. Почти половината от западноевропейците отговарят, че това е основната причина за малка закуска, като тя е най-силно застъпена при британците. В нас 40% от участващите в допитването признават, че похапват, за да си доставят „награда за душата“. Силата на ума е третата причина, която похапването задоволява. 11% от българите (15% в Западна Европа) посочват, че храната избистря ума им и им помага повече в ежедневната работа. Тази причина е най-често срещана сред отговорите на младите хора (18-24 години).

Получените резултати доказват нагласите на хората да възприемат храненето предимно с емоционалното влияние, което оказва то върху организма и настроението им. Динамичния начин на живот характерен за хората от страните в Западна Европа става характерен за все по-голяма част от българите. Той обуслява необходимостта от набавянето на допълнителна енергия чред междинно хранене. Ако това изследване се повтори след определен период, прогнозираме че ще се докаже задълбочаването на тези процеси и у нас, коментира проучването Диньо Маджаров, Research Director в агенция Pragmatica.

Най-консумираният продукт (средно около 60,5%) от българите и от западноевропейците това са плодовете. На второ място е поставен шоколадът. Българите похапват поравно сладки и солени продукти (около 22%), докато две трети от западноевропейците предпочитат повече сладките за сметка на солените.

Похапването традиционно се възприема най-добре с напитка, като за около девет от десет интервюирани българи тя е задължителен елемент по време на хранене (61% при западноевропейците). Най-често консумираната напитка в Европа е кафето (52%), следвана от сок (30,4%), чай (25,5%) и газирани напитки (21,6%). Интересна тенденция, която за България е валидна за около половината българи, е заместването на сутрешната закуска с кафе. Тези, които пропускат вечерята, обаче, са само 5%. За сравнение по-голяма част от участниците в анкетата от страните в Западна Европа споделят, че комбинират закуска и кафе, като балансиран начин за здравословно хранене.

Според съвременните теории, петкратното хранене се препоръчва от специалистите по хранене и диететика. Въпреки това все още ¼ от анкетираните българите се придържат към стандартното трикратно хранене.

–––

Други интересни факти за похапването:

-64% от анкетираните имат позитивно или неутрално отношение към похапването;

-45,1% от българите разчитат на едно междинно похапване, а 23,9% – поне на две;

-Най-честото българите похапват в офиса (32%), а около 20% – в движение „на крак“. За сравнение, в Западна Европа 68% от междинните закуски се консумират у дома, а само 10% „на крак“;

-70% от продуктите за похапване се купуват предварително;

-67% от анкетираните западноевропейци предпочитат да похапват в компания, в България този процент е 68,9%;

-Британците най-рядко споделят закуската си (22%), докато италианците са тези, кя оито споделят най-често (44%);

-Французите пият най-много докато похапват.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Кари Фишър е приела кокаин преди смъртта си

| от chronicle.bg, по БТА |

Докладът за аутопсията на Кари Фишър показва, че е имало кокаин в кръвоносната система на актрисата, когато й прилошало по време на самолетен полет миналата година, предаде Асошиейтед прес. Следователите обаче не могат да определят какво влияние са имали кокаинът и откритите в кръвоносната й система други наркотици за смъртта й.

В доклада се уточнява, че Фишър вероятно е приела кокаин три дни преди самолетния полет на 23 декември м.г., когато се почувствала зле. Тя умря 4 дни по-късно.

Открити са също следи от хероин и екстази, но не може да се определи кога Фишър е приела тези наркотици.
Заключенията са въз основа на токсикологични изследвания върху проби, взети, когато звездата от „Междузвездни войни“ била настанена в лосанджелиска болница.

Следователи наскоро оповестиха, че Кари Фишър е умряла от сънна апнея и комбинация от други фактори.