На какво да се радват Лондон и ЕС?

| от |

След провала на шотландските желания за независимост, в Брюксел всички си отдъхнаха облекчено. Но има ли за какво? Шотландците успешно „осребриха“ своето оставане във Великобритания, а това може да се хареса и на други. Един анализ на Дойче веле.

Дори и в Брюксел, столицата на Обединена Европа, понякога се усеща някаква лека носталгия по независимостта. В нощта след шотландския референдум (18.9.) фламандски националисти изразиха своята солидарност с шотландците, окичвайки няколко улици с шотландски знамена и запалени свещи. Няколко дни по-късно тези кадри остават само като спомен за това, че за първи път в своята досегашна история ЕС се размина на косъм от възможността да остане с една страна по-малко в състава си. Колективната въздишка на облекчение обаче не е съвсем оправдана. Нека за миг се поставим на мястото на някои от сепаратистите в Европа. Те несъмнено са забелязали, че шотландците извлякоха значителни ползи от това, че ще останат част от Великобритания.

Шотландия дава пример и на други

Според обещанията на британския премиер Дейвид Камерън, шотландците ще получат повече права да събират данъци, ще имат по-силно влияние над начина, по който се разпределят обществените разходи, или казано накратко: повече власт и правомощия в рамките на общността. От гледна точка на сепаратистите тези резултати никак не са лоши. Защо тогава да прекратяват усилията си тъкмо сега, когато Шотландия даде истински пример, който може да се следва както от националните правителства, които искат и занапред да държат „юздите“ на своите региони, така и от всевъзможни борци за независимост?

Нека вземем за пример Каталуния. Ако Мадрид иска да задържи богатия регион, правителството ще трябва да вземе пример от тактиката на Лондон за отстъпки пред Единбург. И обратно, евентуалната шотландска независимост, едва ли би довела непременно до разпадането на целия ЕС. Защото тогава би настъпил истински трудният период за отцепилите се региони, свързан с изграждането на нови институции, въвеждането на нови валути, печеленето на доверие – все неща, които биха могли да окажат възпиращо въздействие и върху други сепаратисти.

Една „малка Британия“ обаче несъмнено би се опитала да промени властовите структури в ЕС и вероятно би вкарала общността в продължителни и безплодни спорове около някои типично „щотландски“ теми – като например местоположението на британския ядрен флот /който досега се намираше в Шотландия/, или приемането на Шотландия в ЕС и НАТО. На всичкото отгоре това би наляло масло в пропагандната машина на Путин срещу Европа.

Проблемите остават въпреки шотландското „не“

Накратко, Брюксел трябва да вземе насериозно сепаратистките стремежи в Европа – сега още повече, отколкото преди шотландския референдум. Защото изгледите за успех на каталунците, баските, фламандците и някои други остават прочти непроменени.

Посланието на Шотландия към всички тях гласи, че стремежите за независимост могат да бъдат осребрени. Националните правителства, но и Брюксел, с огромният му бюрократичен апарат, не бива да отминават повече потребностите на отделни региони. В противен случай разпадането на Европа като нищо може да се превърне в реалност.

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

Kia, Renault, Dacia и Nissan показват най-новото от гамата си в София

| от chronicle.bg |

Kia, Nissan и Dacia залагат на най-новите си модели на Автомобилен салон София 2017. Посетителите изложението в столицата ще могат да видят модели, които през тази есен записаха своите световни премиери.

Един от тях е KIA Stinger – най-мощният автомобил в историята на корейския бранд. Това е автентичен грандтурер, спортен седан за вълнуващи пътувания на дълги разстояния.

В София KIA Stinger е показан в своята топ-версия с 3,3 литров twin-turbo V6 бензинов двигател с мощност от 370 к.с. и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, 8-степенна автоматична трансмисия и 4×4 задвижване.

KIA Stinger1

Само месец след Международния Автосалон във Франкфурт своя дебют у нас прави и KIA Stonic. Дизайнът на компактния кросоувър на Stonic моментално разкрива произхода на модела – асоциираната с КИА радиаторна решетка тип „тигров нос” е подчертана от хромирана обкантваща рамка, a „Targa“ стилът, който Stonic предлага, дава възможност на клиентите да избират между 20 двуцветни комбинации, загатнати още в прототипа на модела – Provo.

KIA Stonic

В Nissan на свой ред залагат на най-популярния електрически модел в света. Новият Leaf е първият автомобил на компанията в Европа, който ще въведе първи части от най-модерната технология за подпомагане на водача.

Eлектромобилът е оборудван с последните иновативни решения като e-Pedal, позволяващ да шофирате и натискате педала на спирачките по един напълно нов и безпроблемен начин. Пробегът на хечбека е 378 км, като това се дължи на по-мощния задвижващ агрегат – 110 кВт и 320 Нм въртящ момент.

Nissan LEAF

На софийския автосалон своя дебют направи и Dacia Duster.

Новият Duster е първият модел на Dacia, който предлага автоматична климатична система. С пет вентилационни отвора (три по средата и по един във всеки край на арматурното табло) студеният или топъл въздух се обдухва по оптимален начин в купето. Климатичната система е модернизирана за употреба в по-топли климатични условия.

Dacia Duster 2

Новият Duster е достъпен и с безключов достъп – технология, която се използва и тества от няколко години в цялата група Renault. Тази ергономична система отваря автоматично всички врати, когато водачът се доближи до автомобила, и предлага дистанционно заключване (допълнено със звуково потвърждение) при отдалечаване автомобила. Не се налага водачът да изважда ключа от джоба си, за да стартира двигателя, тъй като това става чрез старт/стоп бутон.

Моделът стартира на цени от 21 990 лв. Технически той е запазил гамата двигатели от своя предшественик, като ще продължи да се предлага с 1,6-литров бензинов атмосферен мотор със 115 к.с., като и с 1,2-литров с турбо, развиващ 125 к.с. Дизелите си остават два – с обем 1,5 литра, които предлагат 90 и 110 к.с. При версиите с предно предаване се залага на полунезависимо окачване, а при тези със система 4х4 има независима електромагнитна муфа отзад.

На щанда на Renault голямата атракция е новият Megane RS. Хот-хечът е получил 1,8-литров турбо мотор, зает от възродения Alpine A110, завиващи задни колела и трансмисия с два съединителя. Megane RS запазва предното предаване, а моторът на хотхеча е с мощност 280 к.с. и има максимален въртящ момент 390 Нм.

Renault Megane RS

Колата ще може да се поръчва и с 6-степенна механична трансмисия, а не само с 6-степенна EDC кутия. Моделът получава и система за избиране на различни режими за управление на електрониката Multi-Sense – вариантите са Comfort, Normal, Sport, Race и Perso, при който водачът избира индивидуални за него настройки. На борда присъства и мултимедийната система R-Link 2, която осигурява високо ниво на свързаност с външни устройства, както и функцията R.S. Monitor. Тук е наличен и режим Expert, който дава възможност за включване и камера към системата – отлично решение за всеки трак дей.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.