На Лукарски с любов

| от |

Ст. Л.Костов

ГОЛЕМАНОВ: Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт… чест… слава! Министър Големанов! Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре небе! Големството ни е в кръвта… и името ни такова. Кой не знае Големановци? Дядо ми… баща ми… аз, все на първо място! Ах, защо не са живи да видят най-малкия Големанчо министър!
***
ГОРИЛКОВ: Пази, боже, някой да излезе от кабинета, като наскачат едни заслужили, достойни, способни, ще се намериш в чудо кого да избереш, кой от кой по-добър… Виж, партията един ден може да остане без членове, но без кандидати за министри никога.
СИВКОВ: Ти си отдавна в партията, не ти ли е минавало през ума да станеш министър?
ГОРИЛКОВ: Защо да не стана? Само Големановци ли ще се катерят по министерските кресла? За това няма ценз и никой не те пита какво знаеш и какво можеш.
***
ГОЛЕМАНОВ: Бедняци ще ни управляват! Той няма един забит кол, изтъпанили го министър. Той има ли нещо в тази държава, че да трепере над нея?… Той едни избори не може да изкара, министър ще става. Аз колкото пари съм дал за партия, за избори! Додето богатите не се намесят в управлението, тази държава няма да прокопса, помни ми думата.
***
ГОЛЕМАНОВ: Цели партии се карат в опозиция и се примиряват, за да додат на власт.
ГОРИЛКОВ: Ний, по-дребните, се нареждаме край големите. Ето на, аз около тебе и в избори, и във всичко, каквото потрябва. Додохме на власт, шефът за нещо повече от околийски началник не ме цени. Както знаеш, аз отказах… Сега ти ставаш министър, ти ме познаваш, цениш ме, ще ме наложиш.
1928 г.

 
 
Коментарите са изключени за На Лукарски с любов