На кого служи трибуналът в Хага?

| от |

С какво се занимава Международният трибунал за бивша Югославия? Раздава обективно правосъдие или тълкува историята? И влияе ли се от политически натиск? Все въпроси, продиктувани от изключването на един датски съдия, пише Дойче веле.

0,,16549956_303,00

Преди няколко месеца датският съдия Фредерик Хархоф в поверително писмо до свои колеги обвини председателя на трибунала Тиодор Мерон от САЩ, че под политически натиск променя практиката на съдиите. След няколко оправдателни присъди срещу сръбски и хърватски офицери Хархоф е убеден, че политическите интереси на САЩ и на Израел са наложили мълчалива смяна на курса. Дълги години трибуналът търсеше отговорност на политическите подбудители и военните ръководители за военни престъпления, извършени от техните подчинени, но тази тенденция се обърна. За едни твърдението на Хархоф за политически натиск е в жанра „теории на заговора”, други го виждат като храбър борец за справедливост, коментира Хеле Йепесен от Дойче веле. А в „Нойе Цюрхер Цайтунг” Сирил Щийгер навлиза в дълбочината на проблема:

„След всяка война се надига призив виновните за извършените зверства да бъдат съдебно преследвани и осъдени, а жертвите да получат справедливо възмездие за претърпените мъки. Същото се случи и след югославските войни. Още през 1993 година, тоест по време на Босненската война, беше създаден трибуналът на ООН за преследване на военнопрестъпниците. Този трибунал не на последно място се роди и от гузната съвест на Запада, който години наред не предприе нищо, за да спре касапницата пред собствената си порта.

През първите години трибуналът не свърши кой знае какво. Това беше златното време на националистите-подпалвачи на Балканите, които се превърнаха в партньори на Запада при опита му да установи мир, а после станаха дори гаранти за следвоенния ред в Босна и Херцеговина. Едва в началото на 21-ви век Хагският трибунал успя да повдигне обвинения и срещу високопоставени политици и генерали. Вече изглеждаше достижима една от най-важните цели на трибунала: да привлече към отговорност политическите подпалвачи на войните в западната част от Балканите.

Какво е съвместно престъпление?

Скоро обаче се видя, че в много сложните дела срещу военни и политически ръководители е особено трудно по безусловен начин да се докаже личната им вина. Почти невъзможно е да се изясни дали именно те са планирали и разпоредили извършването на престъпления, и дори дали наистина са знаели за тях. Така възникна съвсем нов престъпен състав: „съвместно престъпно действие”. Чрез него трибуналът се опита да привлече към отговорност тъкмо генералите и политиците. През призмата на тази юридическа конструкция етническите прочиствания се оказаха не резултат от войните, а тяхна цел. Така обаче трибуналът попадна в сивата зона между правосъдието и тълкуването на историята. И често се поддаваше на изкушението да разглежда не само конкретните военни престъпления, но и темата за кървавото разпадане на бивша Югославия. А това доведе до редица конфузии и провали.

Напоследък обаче трибуналът произнесе няколко оправдателни присъди, които свидетелстват за смяна на курса. Очевидно съдиите вече интерпретират по-строго състава „съвместно престъпно действие” и принципа за отговорността на командирите и политиците, а това означава и по-малко осъдителни присъди. Ако се запази, тази тенденция ще даде сериозно отражение върху международното наказателно право и ще обрече на неуспех опитите да се търси отговорност на военни и политически ръководства за престъпления, извършени от техните подчинени.

Това важи с особена сила за сръбски и хърватски генерали и политици за престъпления, извършени в Босна, тоест – извън територията на техните страни. Така ще се укрепи официалната позиция на Сърбия, че в Босна е имало не външна агресия, а гражданска война, в която са участвали всички. И съответно – всички са еднакво виновни.

През политически очила

Независимо от всичко трибуналът в Хага дава сериозен принос за юридическото преработване на югославските войни. В огромния му архив са събрани свидетелски показания, документи и тайни досиета, които са златна мина за бъдещите изследователи. Съдът обаче не може да освободи политиците от отговорността им да изяснят ролята на своите страни в раздпадането на бивша Югославия. Сърбите и хърватите все още си имат отделни, собствени истини. Ето защо и до днес всяка присъда на трибунала се гледа през политически очила. Когато бъде осъден сърбин, Загреб празнува присъдата като победа на своята гледна точка. Докато Белград казва, че това е опит да се пренапише историята. Осъдят ли хърватин (което се случва по-рядко), тогава Сърбия триумфира, а Загреб обвинява трибунала, че фалшифицира историята и поставя на подсъдимата скамейка целия хърватски народ.

Да, политиците се опитват да оставят зад гърба си мрачното минало, но въпреки това то няма скоро да остави на мира страните от Западните Балкани. Все още жертвите срещат на улицата своите палачи, все още децата в Босна ходят в етнически разделени училища, учебниците по история все още насъскват срещу съседите. Вината не е на трибунала в Хага. Не правосъдието трябва да се погрижи за помирението – то е работа на държавата и на обществото”, пише още Щийгер.

 

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.