На 1 декември: кратко и ясно за СПИН

| от chronicle.bg |

През 1988 г. Световната здравна организация, в стремежа си да насочи общественото внимание към проблемите на ХИВ/СПИН и да подчертае необходимостта от подкрепа и разбиране за хората, живеещи с ХИВ, обявява 1-ви декември за Световен ден за борба със СПИН. През последните 24 години, този ден се утвърждава като един от най-успешните възпоменателни дни в световната история. Понастоящем се отбелязва в над повече от 190 държави по света.

Човечеството има склонността да забравя и неглижира някои болести до момента, в който те не му се наврат в лицето. Това се случи с ХИВ преди около седмица, когато актьорът Чарли Шийн призна, че е носител на вируса.

Днес отново ще се сетим, че между нас има хора, които се борят със синдрома на придобита имунна недостатъчност и със социалните последици от него. Уви, пациентите с определени „социални“ диагнози имат враг, който понякога е по-свиреп от самата болест, а именно тежката, лепкава стигма на обществото.

Нека отговорим на някои въпроси за ХИВ и СПИН в опит да снемем от носителите на вируса онези етикети, които им се залепят насила.

Откъде?

СПИН възниква в западната част на Централна Африка около 1950г.

Как?

Причинител на заболяването е ретровирус HIV (Human Immunodeficiency Virus), който съдържа РНК (рибонуклеинова киселина) като генетичен материал и в клетката-гостоприемник предизвиква синтеза на ДНК по свой модел. Вирусната ДНК прониква в ядрото, вгражда се в хромозомната ДНК и образува нови вирусни частици. След нарастване на техния брой клетката буквално се разпуква и от нея се раждат стотици вирусни частици, които с кръвта се разнасят в организма и навлизат в нови клетки – т.нар. гостоприемници. Цикълът се повтаря и болестта прогресира. Заразата прониква по полов и кръвен път чрез сперма или вагинален секрет. Може да се предаде и при кръвопреливане или използване на замърсени инжекционни игли.

В България?

Първият починал от СПИН в България е през 1986г. До 01.2000г. са регистрирани 265 серопозитивни, от които 66 са развили клинични заболяване и са починали 63. Средната продължителност на живота след развиването на болестта е била 2 месеца. Днес картината е малко по-светла.

Разликата между HIV и СПИН

СПИН е крайната фаза на инфекцията HIV. HIV заразеният е носител на вируса, но е клинично здрав. Преходът между едното и другото състояние може да бъде 20 години и повече.

Протичане на заболяването

Около 70-тия ден след първичната HIV инфекция симптомите включват висока температура, ангина, увеличен черен дроб, увеличени лимфни възли. Те преминават за около 10 дни.

След 5 месеца до 5 години, когато трае периодът на репликацията на вируса (умножаване броя на вирусните частички) се забелязват изолирани опортюнистични инфекции* – редицидивиращ Herpes zoster и кандидоза (гъбички), които изчезват след лечение.

Крайна фаза на СПИН

Симптомите включват увеличени лимфни възли, увреждане на нервната система (сетивни и двигателни смущения), капоши саркоми*, ретинопатия* до ослепяване, фебрилитет, нощни изпотявания, безсъние, намаляване на телесното тегло, диарии, „букет“ от инфекции – паразити, вируси, гъби, бактерии.

Как се диагностицира?

За диагностика на HIV  е необходимо кръвно изследване. При много високи стойности на скоростта на утаяване на еритроцитите и намалян брой на лимфоцитите от типа Т4 може да се мисли за HIV. Над 50 лаборатории у нас провеждат изследването.

Как се лекува?

От 1996г. е въведена високо активна, ретровирусна тройна терапия. Терапията е продължителна и тежка за пациентите, но следва да се провежда без прекъсване. Към момента опитите за създаване на ваксина са неуспешни поради твърде голямата изменчивост на вируса.

Как да не го допускаме?

Профилактиката на СПИН е изключително само поведенческа. Това е заболяване, от което всеки може да се окаже заразен, ако има свои, или на своя партньор неконтролирани сексуални връзки, при които не са взимани предпазни мерки.

* опортюнистична инфекция – инфекция, която се причинява от доброкачествени микроорганизми

* капоши саркоми – дерматологично заболяване, което се характеризира с появата на виолетово-сини петна, възли и туморни лезии

*ретинопатия – невъзпалително нарушение, при което са увредени кръвоносните съдове, които доставят кислород до ретината на очите

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.