Музиката, заради която гледаме филми

| от |

Филмите ни карат да слушаме качествена музика, би казала Амелия Понд. И това не е просто, защото се възхищава на седмото изкуство, а защото е така. Музиката, обаче, не отстъпва нито с милиметър от постиженията на филма.

Има случаи, в които интересът към някои филми е бил породен заради конкретен изпълнител, цялостен саундтрак и дори само заради една песен.  Ако сте човек,  който не би тръгнал за самотен остров без зареден Ipod,  арсенал от няколко соларни панела за презареждане и портативна колона JBL,  кoято разнасяте ежедневно в чантата си, то филмовата музика определено си заслужава отделен плейлист.

И ако съседите ви  вече за запознати със слуховите ви вълнения, а дъждът не ви плаши стига да имате слушалки в ушите – започнете седмицата с филмовата музика, която chronicle.bg горещо препоръчва.

“Lately” – Lera Lynn

Най-пресният  пример за песен, която може да те накара да се интересуваш от цял сериал е “Lately”  на  Lera Lynn.  И макар да не си падате по сериали по простата причина, че не искате да сте ангажирани с нереални сюжети при условия, че си имате предостатъчно ваши в главата,  след като чуете Лера, ще изгледате сезоните на “Ture detective”  само заради тази песен.  За тези, които харесват блендата на Лера Лин мога да допълня, че тя се занимава основно със саундтраците на детективите от 2014 година. И казва, че работата по този проект я кара да преоткрива тъмната си страна.

„Goodnight Moon“- Shivaree

Ровейки в музикалния дневник, в който сте превърнали плейъра си,  няма как да не попаднете на Амброзия  Парсли. Не случайно тя е сред фаворите на Куентин Тарантино наред с Ума Търман и Джон Траволта. Амброзия опиянява не само с името си, но и с невероятния изчистен от орнаменти вокал. Песента, заради която бихте гледали „Kill Bill 2”  дори в момента е „Goodnight Moon” , която присъства и в друг саундтрак –  в „Наръчник на оптимиста”.  Наред с музиката за филми на Амброзия  препоръчваме горещо  и ремикса й на култовата RnB  балада на R. Kelly – Half on A Baby и по възможност се доберете до изпълнението на живо.

Earned It – The Weeknd

И тъй като музиката е това, което често подтиква към рязък скок между еуфорията и депресията, не е чудно, че меланхоличните изпълнения на канадското чудо Абел Тесфайе фигурират в списъка на истинските меломани от 2009 година насам.  Макар че повечето обърнаха внимание на интересния канадец едва когато промени историята на Billboard и оглави класацията няколко поредни месеца с хита „Earned It”,  създаден специално за касовата продукция „50 нюанса сиво”.  Поне 5 от 10 приятелки са гледали филма само заради красивия Абел.  В някои случаи дори The Weeknd  не може да ви накара да изгледате филма до край, но „Earned It“  поне ви кара да сиг о пуснете.  Не пропускахте да чуете и изпълнението му на живо по време на музикалните награди BET, където Абел пее , докато му акомпанира не кой да е, а невероятната Алиша Кийс.

 Bad Things – Jace Everett

Ритъм, който те кара да се питаш колко лош можеш да бъдеш нощем – това е представянето на Jace  Everett , чието дело е theme песента на хитовия вампирски сериал на HBO True Blood. „Bad Things” е с модерно кънтри звучене  и е създадена през 2005 година. Избрана е за основна тема на „True Blood”  през 2009 година. Повярвайте – целият саундтрак  на сериала е супер.

Плавно преминаваме от кънтри звученето към поетичните рап рими на Майкъл Франти, който буквално принуждава да си изтеглите отпускащия  сериал„Трева” и то само с една единствена песен – “Ganja Babe”. Не е учудващо, че Франти има цял албум, включващ песните от саундтрака на култовия сериал.

Lana del Rey – Young and Beautiful

И за да не си мислите, че само HBO  сериалите могат да се похвалят с плътни саундтраци, веднага изреждаме и няколко филма с невероятна музика.  Сред тях е “Великият Гетсби”, който мнозина чакаха с нетърпение не само заради романа и участието на Леондардо ди Каприо, ами и заради невероятните изпълнители, които са се ангажирали да подготвят музикалното  оформление на лентата. Сред тях разбира се е Lana del Rey  с „Young and Beautiful”  и невероятният кавър на Бийонсе с Андре 3000  на хита „Back to Black”.

Elastic heart – Sia

Разбира се, накъде без артистичната  австралийка Sia  , която рови в сърцата ни с плътния си, мощен глас.  “Elastic Heart”  е включена в саундтрака на „Игрите на глада”, като изпълнението е в дует с канадеца The Weeknd  и Diplo. Който още не си е  пуснал филма със сигурност вече е  слушал песента с удоволствие поне веднъж на път за работа.

И за да удовлетворим изискванията на един еродиран приятел – критик на популярността в социалните мрежи – повечето от изброените изпълнители, които може би чувате за първи път, макар и некомерсиални, имат над половин милион гледания в мрежата което е само добавка към това, което са приготвили за ушите ви.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!