Музикалните фибри на 2015

| от |

Няколко исторически обрата белязаха историята на списание Billboard през отминалата 2015 година. Но и номинациите за „Грами“ успяха да поднесат своите музикални изненади за отиващата си година. За разкош Rolling Stones и New York Times най-накрая научиха кой е The Weeknd, Барак Обама стана фен на Кендрик Ламар, а Адел ни разтрепери с едно „Здравей“.

Каква музикална 2015-а само…

Въпреки категоричните постижения на музикалните артисти би било субективно да ги подредим в една и съща класация. Вместо това можем да обсъдим най-добрите албуми на 2015 и да се запознаем с няколко интересни факти покрай тях. Един от тях е, че новата вълна на световната музикална сцена буквално залива и поглъща доскучалите тенденции като измества някои от безспорните поп имена в дъното на престижните класации за сметка на по-иновативните изпълнители.

Къде е „Anti“ , Риана?

Няма да пропуснем да отбележим, че Риана доста ни разочарова. Албумът й „Anti“ бе сред най-очакваните за 2015 година, особено след като през 2014 от нея получихме едва няколко постни сингъла. Стратегически ход ли бе това от страна на барбадоската красавица или след 7 албума тя просто иска да си почине годинка-две, уви, не можем да кажем. Но подчертаваме, че конкуренцията в световния музикален бранш става все по-ожесточена и в нея все по-сериозни позиции заемат R`n`B и Jazz изпълнителите, които са в основата на „тъмния стил“ нa алтернативния ритъм енд блус.

И така завесата пада. Може да не запомните имената на всички албуми, но със сигурност номер „25“ е нещо незабравимо – албумът на прекрасната Адел, който счупи всички рекорди и завлaдя различните поколения.

Но има и какво друго да се чуе – хип-хоп като коктейл „Моллотов“ от Кендрик Ламар, режещото като бръснач RnB представяне на Д`Анджело и не на последно място – завладяващият света джаз на Камаши Вашингтон – метафорично и тримата изпълнители заключват лирическите си изявления в черно-бели опаковки.

Хронологично 2015 започна ударно на 20-ти януари, когато великата Bjork се завърна с „Vulnicura“. След 4-годишната пауза исландската изпълнителка избърза да пусне албума си преди предвидената дата, когато трябваше да бъде представена и биографичната й книга. „Vulnicura“ e музикалната история за връзката и раздялата на исландката с Матю Бърни и възстановяването й след разбитото сърце.

Месец февруари е месецът на Дрейк. Нa 12-ти той пусна албума си „If you`re Reading This It`s Too Late“. Само за половин година рапърът продаде над милион копия и стана платинен, а изпълнителят бе първата хейтърска номинация за Грами – парче, с което Дрейк атакува колегата си Мийк Мил, който също издаде албум през 2015 година.

Следва март по Кендрик Ламар – на 15-ти той представи новия си албум „To Pimp a Butterfly“. – цели 11 за най-престижната награда в музикалния бизнес „Грами“. А песента му „How much a dollar cost“ бе обявена за любима от президента Барак Обама пред списание „People“. Логично, предвид факта, че Кендрик Ламар наред с Дрейк е сред съвременните хип-хоп изпълнители с най-голям речников запас.

Разбира се, до Ламар се нарежда канадецът Абел Тесфайе с псевдонима „The Weeknd“ – познат като сладура със странната прическа, който пее за много тежки партита, манекенки и любов на субстанции. Той прегърна 7 номинации за „Грами“, а списание Billboard регистрира пробива на Абел като исторически – с три негови песни в топ 3 на класацията. И феноменалния напредък се случи само 2 седмици след като албумът излезе на пазара на 28-ми август.

Флорънс и май някак си вървят ръка за ръка – на 29-ти Florance and the Machine издадоха третия си албум „How Big, How Blue, How Beautiful“. Това бе и ударно и незабравимо завръщане за феновете им, които почакаха близо 4 години за новия продукт на инди рок бандата.

Юни бе ударен и за джаз феновете с появата на кавър албума на американския джаз изпълнител Робърт Гласпър, който спечели награда за интерпретацията на „Jesus Children of America“ на Стиви Уондър. Робърт гласпър е спряган за един от най-бруталните съвременни пианисти, прочут с иновативните си акустични презентации на пиано в Capital Records Hall.

Септември принадлежи на лятното момиче Лана дел Рей, която на 18 септември издаде четвъртия си студиен албум „Honeymoon“. Хитът „High by The Beach“ влетя директно на 14 позиция още с дебютната си поява.

Прекрасен октомври и за бившата на Джъстин Бийбър (който също се появи с нов албум през 2015) – Селена Гомез, която посрещна есента с албума си „Revival“. 1:0 за Селена пред Джъстин, който не достигна подобни висоти. Водещият сингъл на Селена Гомез „Good for You“ събра само положителни коментари от критиците, а името на девойката се нареди в топ 100 на Billboard за най-горещи изпълнители. Това е и първият албум на Селена Гомез, който й осигурява 2 позиции в топ 10 на Billboard.

На 2 октомври изненадващо се появи и 11-ят студиен албум на Джанет Джаксън, който е първият за новосъздадения й лейбъл. След фаталната 2009 година, когато Джанет изгуби брат си Майкъл Джаксън и се раздели след дългогодишна връзка с половинката си Джермейн Дюпри, Джанет е „несломима“, каквото е заглавието и на албума й. Тя влезе директно на една от челните позиции в класацията на Billboard.

17 ноември е паметен за Ерика Баду,

която се завърна на музикалната сцена с ново модерно звучене. Албумът й „Cant Use My Phone“ идва след 5-годишна пауза и я нарежда на 14-то място в топ 200 на Billboard и на второ място в класацията за R`n`B албум в САЩ. Веднага след излизането му той спечели симпатиите на музикалните критици и се намести на 2-ро място в класацията на Billboard още с дебюта си. След това завладя първото място в Австралия, Гърция и Ирландия. Водещ сингъл е „High by the Beach“, чието видео излезе на 10 август. Междувременно Лана прегърна и наградите на MTV Europe за втори път след 2012 година, когато стана най-добра изпълнителка на годината.

Три дни по-късно Адел се появи на пазара след дълга пауза с албума „25“. Там просто няма какво повече да се каже, след като певицата постави рекорди по слушания и продажби.

И, разбира се, прекрасен завършек на годината с Coldplay. На 4 декември британската рок банда представи седмия си студиен алубм „A Head Full of Dreams“. Повечето фенове очакваха албума заради колаборациите с Beyonce, Ноел Галахър от Oasis, Тоve Lо и Мери Кейтън.

2015 завършва и с коледната компилация на Кайли Миноуг.

И за да не бъдем твърде комерсиални, нека отбележим и някои от музикалните попадения в сферата на джаза за отминаващата 2015 – това са албумите на Мария Шнайдър и бандата й – Тhe Thompson Fields, кoйто е с номинация за „Грами“. Както и посветения на Франк Синатра албум на Боб Дилън – „Shadows in the Night“, след 3 години затишие.

Бихме могли да обобщим, че музикалната 2015 година бе доста щедра и да си спомним думите на Фридрих Ницше:

„Без музика светът би бил грешка“.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев