Мозъкът – истински завод за лекарства

| от |

33479_0140_1322039419

Може ли мисълта, тази мистериозна функция, приписвана на нашия мозък, да лекува болежките на тялото ни? Или поне да допринесе за излекуването им? Все повече учени смятат това за очевиден факт.

Възможностите на мозъка, които непрестанно откриваме, изглеждат почти безкрайни. Сега беше доказано, че наред с всички познати ни негови функции този орган е истински завод за лекарства. Той е способен да нареди по избор биосинтезата на сънотворни, обезболяващи, антибиотици, лекарства за лечение на рак, опиати, алкохол, кофеин, канабис, дори LSD според моментните нужди. Или по-точно казано той упражнява тази фармацевтична дейност непрекъснато в ежедневието.

„Всеки ден, всеки човек е нападан от микроб, стрес или тайно от ракови клетки, от които се освобождава, без да го съзнава“, казва д-р Патрик Льомоан, психиатър и специалист по плацебо ефекта.

Причината е, че мозъкът заедно с имунната ни система се е намесил химически, за да реши проблема чрез автоматичното производство на лекарство с радикално действие, доставяно незабавно на необходимото място. В тази фармацевтична функция мозъкът може да бъде подпомогнат от ефекта плацебо. Защото връзките между тялото и духа са ето такива – достатъчно ни е да повярваме в дадена опасност, за да бъде убеден и мозъкът в нейното съществуване, до такава степен, че да задейства ответна реакция.

Всъщност, макар ефектът плацебо да се използва емпирично от дълги години, едва напоследък откриха действителността и причината за неговата ефективност, производството на автентични лекарства. Това обяснява нарастването на популярността на плацебо ефекта при лекарите, а следователно и сред техните пациенти.

В действителност медицината винаги е правела плацебо, без да го съзнава. Дори при най-скъпите и усъвършенствани медикаментозни молекули по общо мнение плацебо ефектът има дял от 30% за успеха на всички лекарства и дори до 60% в психиатрията, казва още през 2003 г. д-р Давид Серван-Шрейбер, пионер в интегралната медицина, свързваща тялото и духа.

Проблемът с плацебо ефекта е, че той винаги е придружаван от своята обратна страна – ноцебо ефекта. Често е достатъчно да си помислим, че сме болни, за да се разболеем в действителност. Впрочем, проявите на този негативен ефект се умножават в наши дни. Например астматиците се задушават, когато ги накарат да повярват, че дишат дразнещ органите газ. Във всички случаи достатъчно е да повярваш. Вярата предизвиква заболяването…, както и оздравяването. На този хлъзгав терен с плацебо медикаментите трябва да се внимава.

Невронната обратна връзка може да се смята за нещо като гимнастика на ума. Тя се изразява в следното – още когато човек е информиран за състоянието си, той може да задейства мозъка си, да го моделира, да го подсилва чрез подходящи упражнения, точно както го прави за тялото си, когато, предупреден от тъжния си вид при вглеждане в огледалото, решава да се промени и да си наложи определен режим. И тук за мозъка, както и за тялото постигането на промяната изисква силна мотивация. Идеята е човек да може да вземе мозъка си в ръце със силата на волята, идваща несъмнено от самия мозък.

За момента невронната обратна връзка все още не е навлязла сериозно в терапевтичната практика. Много лекари се интересуват от нея и положителните резултати при експериментите се увеличават. Дълбоки депресии, резистентни на медикаментозно лечение, проблеми с вниманието и концентрацията, хиперактивност, хронични болки, безсъние, дори епилепсия… Непрестанно в научните списания се констатират ползите от самоконтрол на нервно равнище. При неотдавнашен експеримент в канадски университет екипът на психиатъра Рут Ланиус установи, че може да се постигне трайна утеха при хора, страдащи от посттравматичен стрес, след няколко 30-минутни сеанса по обучение в самоконтрол.

Медитацията при пълно съзнание също се състои в оказване на влияние на мозъка за контролиране на емоциите след подходящо обучение. Медитацията действа пряко върху частта от мозъка, която контролира емоциите и открива стимулите, които могат да са опасни за организма. Оттук идва и разнообразието на нейните функции. Тя облекчава хронични болки, намалява стреса и безпокойството, стимулира имунната система и повишава способностите на ваксините, подобрява възможностите за концентрация, като намалява смущаващите сигнали. По този начин тялото и умът се свързват по категоричен начин. „Официалната“ медицина започва да забелязва ползите от медитацията, но битката все още не е спечелена. Особено във Франция, където според д-р Патрик Льомоан „по културни съображения сме твърде склонни да пазим доверието си за химията“.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.