Може ли да бъде спасена рублата?

| от |

Руската рубла има един смел, но самотен защитник, пише Дойче веле. Шефката на централната банка предприе радикални мерки, за да предотврати ново свличане на валутния курс. Но и това няма да помогне – нужно е друго, пише Андрей Гурков.

Председателката на Руската централна банка Елвира Набиулина е изявен професионалист и смел човек. Доказа го като по спешност вдигна основния лихвен процент от 10,5 на 17 на сто. Това бе своевременно и решително действие в отговор на паниката, обхванала в понеделник руския валутен пазар.

Дълбоката рецесия е неизбежна

Извънредните мерки на Руската централна банка трябваше да ликвидират паниката на пазара, която е способна за най-кратко време да доведе цялата финансова система на Русия до колапс, както и да повлияе на стремително нарастващата инфлация. Ясно е, че подобно радикално нарастване на основния лихвен процент ще увеличи сериозно лихвите по депозитите, което би трябвало да подтикне руснаците да държат парите си в банките, вместо да ги харчат и да увеличават допълнително инфлацията.

В същото време обаче затягането на паричната политика окончателно ще задуши спадащия и без друго икономически ръст в страната – а кредитите ще станат непоносимо скъпи. При това положение не може да става и дума за някаква инвестиционна активност, а още по-малко – за разцвет на руската икономика.

Потребителската активност, която през последните години бе висока, ще спадне, което донякъде ще намали инвестиционния натиск върху рублата. В най-сложно положение ще се окажат фирмите, а и частните лица, които са взели кредити – те ще се нуждаят от нови заеми, за да могат да обслужват вече поетите дългове. На практика това означава, че се очаква дълбока рецесия с нарастване на просрочените кредити, с банкрути на фирми и банки, с увеличаване на безработицата и намаляване на заплатите в Русия през 2015.

Тревожно предупреждение от най-високо ниво

Щом шефката на Централната банка се е решила на подобни мерки, явно ситуацията около рублата и нивото на инфлацията са толкова сериозни, че без големи и крайно болезнени жертви не е възможно да се стабилизират финансовите устои на държавата. Набиулина всъщност е първата толкова високопоставена фигура в Русия, която официално изнася този проблем. Вдигането на основния лихвен процент на 17 на сто е алармиращ сигнал, предупреждение и апел да се действа незабавно.

С това можем да кажем, че шефката на банката е предприела всичко, което е по силите ѝ. Най-голямата й заслуга е тази, че в сегашната трудна ситуация тя заложи на икономически и пазарни методи за решаване на проблема. Сега е ред на другите да покажат решителност. На президента, правителството и депутатите се разчита да променят радикално досегашния политически и икономически курс на страната, който само за броени месеци до такава степен изостри хроничните проблеми на Русия, че успя да разклати цялата ѝ финансова система.

Финансовите пазари явно са готови да повярват на Набиулина – за което свидетелства стабилизирането на рублата от вчера /16.12/ сутринта. Те обаче не вярват, че руският политически елит и президентът Владимир Путин са способни да променят радикално досегашната външна, вътрешна и икономическа политика на страната. Те не вярват и в това, че Кремъл е готов да прекрати въоръжената си авантюра в Източна Украйна, което представлява задължително условие за смекчаването на западните финансови санкции.

Не вярват, че Москва ще се заеме сериозно със задачата да подобрява инвестиционния климат и да привлича чуждестранни инвеститори, да се бори срещу корупцията, да модернизира индустрията, да ограничава властта на монополите, да стимулира диверсификацията в икономиката, която все още фатално зависи от нивото на световните цени на петрола.

Ето защо само няколко часа след като Руската централна банка изкара най-тежката си артилерия и изстреля почти всичките си налични муниции, рублата продължи да се свлича спрямо долара и еврото. Рано или късно Русия ще трябва да подхване истински радикални реформи. И с всеки ден закъснение, цената им ще става още по-болезнена.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Твърде дебела за модел на Louis Vuitton?!

| от chronicle.bg |

Колко слаб трябва да е един модел, за да бъде модел? В последните 2-3 години представите се променят и все повече „plus size” модели се оказват на кориците на модни списания с история в слабите тела. Наскоро Франция дори прие закон за това как трябва да изглеждат моделите, ако искат да се явят на модния подиум – трябва да изглеждат здрави.

Оказва се обаче, че модните къщи продължават да изискват ненормално слаби тела за ревютата си. Последният пример е този с професионалния модел Улрике Луис Лан Хойер.

В четвъртък 20-годишната датчанка сподели в Инстаграм за ужасяващото си преживяване в Япония, където трябвало да се включи в ревю на Louis Vuitton в Киото. Тя обаче е уволнена, защото е „твърде дебела”, носейки дрехи с размер 34.

Казано й е от Алексиа Шевал, която отговаря за моделите, че има „много подут”, лицето й е „подуто” и по тази причина трябва да прекара следващите 24 часа само на вода. Унижението обаче не приключва с принудителното гладуване.

Когато се събужда в 6.30 сутринта, зверски гладна, хапва съвсем съвсем малко с другите модели. Когато Алексиа Шевал идва, проверява дали Хойер е яла.

Вечерта й казват, че няма да участва в шоуто и трябва да се прибира вкъщи.

„Изискванията и очакванията към моделите във високия клас мода често са напълно непостижими и директно вредящи на човешкото тяло”, пише Хойер в публикация във Facebook.

Тя разказва за момичетата по ревюта, които обикновено приличат на скелети, нямат цикъл и се борят с проблемните си отношения към храната. Тя упреква хората от индустрията, че откриват удоволствие в това да властват над млади жени и стигат до крайности, за да им създадат хранителни разстройства.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.