“Моят приятел Путин е истински демократ“

| от |

Валери Гергиев е без съмнение един от най-големите диригенти на съвремието ни. Но подкрепата, която оказва на един свой близък приятел, му създава напоследък проблеми. Въпросният приятел се казва Владимир Путин, разказва Дойче веле.

0,,17520367_303,00

Вече 20 години Гергиев ръководи успешно легендарния Мариински театър в Санкт Петербург. За разлика от много свои колеги, които след настъпването на политическите промени заминаха на Запад, Гергиев остана в Русия. Той превърна Мариинския театър в едно от най-реномираните представителства на руската култура, а оркестъра – в един от водещите в световен мащаб. Валери Гергиев е освен това главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър, ръководи филхармонията на Ротердам и основания от Дьорд Шолти Световен оркестър за мир. А преди година подписа и петгодишен договор начело на Мюнхенската филхармония.

Изкуство и политика

Валери Гергиев никога не е криел въодушевлението си от руския президент Владимир Путин. „Според него Путин е единственият политик, който може да осигури на Русия бъдеще“, пише „Зюддойче Цайтунг“ на базата на водените с диригента разговори. Пред западната преса той обича да подчертава, че в сравнение с Елцин „неговият приятел Путин е истински демократ“. През февруари Гергиев заяви пред СиЕнЕн, че мнозина просто не познават Путин: „Той е сред малкото водещи световни политици, които се интересуват от култура и я смятат за много важна“.

Преди две години диригентът взе участие в телевизионен клип в подкрепа на президентската кампания на Путин. След което се обяви в защита на репресивното му законодателство спрямо хомосексуалните. Когато частите на Путин окупираха Крим, руското министерство на културата публикува открито писмо на известни руски творци, подкрепящи политиката на Кремъл: „В дните, в които се решава съдбата на Крим и на нашите сънародници, културните дейци на Русия не могат да останат безучастни наблюдатели. Общата ни история и общите ни корени, нашата култура, ценности и език са ни свързали завинаги. Искаме светло бъдеще за общността на нашите народи и култури, поради което заявяваме твърдо, че подкрепяме позицията на президента на Руската федерация спрямо Украйна и Крим“. Сред подписалите писмото бе и Валери Гергиев – факт, който предизвика голям медиен шум и отлив от концертите под негово диригентство.

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ написа обаче следното: „Нима Гергиев е имал друг избор? Той дължи стремителната си кариера на първо място на себе си, на гениалните си умения, но за властта, на която се радва в царството на музиката, той трябва да благодари единствено и само на цар Путин“. Изданието припомня, че именно Путин разпореди модернизирането на Мариинския театър, за което бяха отпуснати половин милиард евро. И сега Гергиев му се отплаща. Но пък трябва да се има предвид, че други важни културни дейци, като например бъдещия главен музикален директор на Болшой театър Туган Сохиев, не са подписали писмото, уточнява Анастасия Буцко от руската редакция на Дойче Веле.

Как ще се развият нещата в Мюнхен?

На фона на всичко това мнозина германски коментатори си задават въпроса дали Валери Гергиев е все още приемлив като бъдещ шеф на Мюнхенската филхармония. При взимането на решението преди година 99 процента от представителите на градския съвет гласуваха „за“, но днес настроенията вече са други, съобщава Баварското радио.

„Човек, който подкрепя нарушаващата международното право политика на Путин, не може да стане диригент в Мюнхен“, казва Флориан Рот от Зелената партия и посочва, че Гергиев трябва да даде обяснение. „Като главен диригент на Мюнхенската филхармония г-н Гергиев ще има представителна функция. При това положение той трябва да внимава с политическите си изявления“, казва Рот в интервю за Дойче Веле.

Татяна Лукина, която е ръководителка на германско-руското културно дружество „МИР“, не може да си обясни полемиката около Гергиев. „Творецът трябва да бъде оценяван според неговия талант, а не според политическите му изявления, особено в едно демократично общество. Творецът е велик тогава, когато търси истината. Именно това прави Гергиев“, отбелязва Лукина и допълва, че в крайна сметка Гергиев не е уязвил никого, поради което реакциите спрямо него са неоправдани.

И „Зюддойче Цайтунг“ е на мнение, че би било неправилно Гергиев да бъде низвергнат само защото е инакомислещ. Пълномощникът по културните въпроси на Мюнхен Ханс-Георг Кюперс се въздържа от ясна позиция: „В момента не искам да коментирам личните политически възгледи на Гергиев“, заяви Кюперс пред Дойче Веле. По подобен начин реагира и генералният директор на Мюнхенската филхармония Паул Мюлер: „На този етап не виждам повод да проблематизираме назначението на Гергиев начело на Мюнхенската филхармония“.

 

 

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.