Моят бивш приятел руснакът

| от |

Събитията в Киев и Крим разединяват украинското общество. Това се усеща особено силно в източните части на Украйна. Там споровете за политиката са способни да превърнат стари приятели и съпрузи във врагове, пише Дойче веле.

0,,17489255_303,00

Андрей и Микола не искат да кажат истинските си имена. „Кой знае какво може да ни дойде до главата“, казва единият предпазливо. Двамата 30-годишни мъже се познават от деца. Истински приятели обаче стават едва по време на следването си в източноукраинския град Кременчуг. Андрей е с руски корени, а Микола е украинец. И двамата говорят руски, както и повечето жители на 225-хилядния град на Днепър. Андрей е строителен инженер, Микола пък работи като машинист. И двамата имат семейства и се интересуват повече от риболов, отколкото от политика, само че кризата в Украйна поставя тяхното приятелство на изпитание.

Някъде в началото на март двамата излезли да изпият по една бира. Срещата им продължила няколко часа. „След това не можах да мигна цяла нощ“, казва Андрей. От разговора им станало ясно, че двамата стари приятели просто вече не се разбират.

Когато политиката скара приятелите

Андрей е убеден, че Западът направлява опозиционното движение в столицата Киев. Той гледа с подозрение и на дясноекстремистките сили като „Десен сектор“, който изигра голяма роля в сблъсъците с полицията. Според Андрей, това са „фашисти“.

Той определя нахлуването на Русия на полуостров Крим като опит на президента Путин да запази военноморската база на Черноморския флот. Ако обаче се стигне до война, Андрей нямало да се включи. Младият мъж обаче не изключва възможността да бъде принуден да участва във военни действия от правителството в Киев.

Според Микола, приятелят му Андрей е станал жертва на руската пропаганда. „В Украйна не беше извършен фашистки държавен преврат. Смяната на властта в Киев е социална революция, в която участваха всички слоеве на обществото“, изтъква той. Относно събитията на полуостров Крим Микола казва: „Владимир Путин е агресор, който си отмъщава на Украйна за това, че украинците не искат да живеят под негова команда и защото прогониха Янукович.“

Микола се е записал като доброволец в украинската армия. „Служил съм като командир на една специална част към военноморските сили. Ако има нужда от мен, отивам на фронта“, казва Микола.

За социолозите това е типичен пример за разцеплението в украинското общество. „Разделението е съществувало винаги, но сегашната криза го задълбочава още повече“, казва Людмила Шангина от Центъра за икономически и политически проучвания „Разумков.“ Най-тежко са засегнати източните и южните части на Украйна, където живеят много украинци с руски корени. Обществото е разделено на две. „Едните са разочаровани от действията на Русия и се застъпват за сближаване с Европа срещу Москва. А другите категорично държат за Русия“, казва експертката. Докъде обаче може да доведе това разделение? Това никой не знае.

Шангина е твърдо убедена, че чрез телевизията Русия води информационна война срещу Украйна. „Ние, украинците подценихме тази война и затова я загубихме“, казва тя. В действителния живот това означава, че много украинци в източната част на страната се страхуват от украинците от западната част на Украйна, които бяха двигателната сила на опозиционното движение на Майдан. Руската телевизия, чиито програми се гледат от много източноукраинци, етикетира западноукраинците като „националисти“, „нацисти“ и „фашисти“. Людмила Шангина смята, че страхът от десните популисти е преувеличен, но дискусията около тях трябва да продължи.

„Извънредно емоционално положение“

Когато Андрей и Микола говорят за украинската криза, никой не се вслушва в аргументите на другия. И двамата са разочаровани. Според Людмила Шангина обаче това е съвсем типично за кризисни ситуации, в които емоциите вземат връх. Експертката обяснява този феномен с факта, че украинците от над три месеца се намират в „емоционално извънредно положение“. „Първо дойде революцията в Киев, след това отцепването на Крим. Хората просто нямат време да осъзнаят случващото се“, казва тя.

Андрей се намира в още по-тежко положение. Той преживява разцеплението в обществото не само в разговорите с приятеля си Микола, но и в семейството си. Неговата съпруга е от Западна Украйна. „Възнамерявах да емигрирам в Русия, но жена ми е против“, признава той. И за да няма семейни драми, двамата са решили повече да не говорят за политика.

 

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)

 

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.