„Мостът“: Телевизията в перфектна форма

| от |

Когато някой ме помоли да му препоръчам истински добър сериал, почти никога не се колебая какво да му кажа – „Мостът“ (Bron/Broen).

Датско/шведската продукция, която започва през 2011 година, няма чак толкова почитатели у нас, колкото очакваш от нещо толкова добро. Оказва се, хората предпочитат американската версия, която започва две години по-късно от оригинала. Може би това се дължи на участието на Даян Крюгер? Нямам идея. Лично аз избирам оригинала.

Не винаги е така обаче. „The Killing“ е една от продукциите, чиито датски оригинал така и не успях да изгледам и директно се прехвърлих на американската версия – и досега я препоръчвам като много по-добрата.

Но да се върнем на „Мостът“.

Дания и Швеция са свързани с огромен мост. Една нощ на него е открит труп на жена. Едната й половина е в Дания, другата – в Швеция. Двамата детективи от двете държави – примиреният от живота многодетен баща и женкар Мартин, и обвързаната с работата си и със синдром на Аспергер – Сага, се заемат със случая, който претърпява толкова много обрати и изненади, че Ник Пизолато трябва да го изгледа няколко пъти, преди да седне да пише трети сезон на „Истински детектив“.

Финалът естествено, се оказва нещо съвсем различно от всичко, което може да предполагате.

Датско/шведската продукци веднага обявява, че ще има втори сезон. Но за какво, по дяволите, ще се разказва той? Дали те могат да надскочат сезон 1? Естествено, че могат. Учудващо за мен в един момент се оказа, че много хора не знаят, че „Мостът“ има втори сезон със същите персонажи, но различна сюжетна линия. Те смятат, че след разкриването на случая от сезон 1 всичко е приключило.

Но не е. Във втори сезон Сага и Мартин, отново заедно, рамо до рамо – тя луда, а той единственият човек, който може да я изтърпи – се заемат със случай на местен тероризъм, в който група откачалки тровят и заразяват хора със странна и най-важното, смъртоносна болест.

Обратите отново са налични, дори на места на много по-високо ниво, тъй като и самият случай е такъв. Чак до наистина шокиращия финал, след който е ясно, че е неизбежно сезон 3 да се случи, а случи ли се той ще е различен. И това стана.

Лично аз предпочитам сериалите, както обичам мъжете и чая си – топли и винаги наблизо в пълна кондиция, когато ми потрябват. Тоест, предпочитам да знам, че разполагам с един сезон накуп, а не трябва да чакам седмица след седмица. Новият тип телевизия, както Netflix отдавна са разбрали, не зачита търпението като голяма добродетел на зрителя. Той е царят. Той ти казва как иска да гледа. Ти трябва да слушаш. Макар че, европейската програма се опитва да не се съобразява. И все пак, нека да ви кажа, че за разлика от американските сериали, европейските такива, включително и британските, не правят сезони по-дълги от 12-13 епизода. „Мостът“ е само с осем. Които приключват след две седмици и може да си го изгледате с кеф, както смятам да направя аз.

Предупреждавам ви обаче, ако се пристастите като мен – „Мостът“ в своя сезон 3 е драматично различен.

Първото, което забелязваш, започнеш ли да гледаш, е, че любимата ти двойка Сага-Мартин вече не е налична. Малко преди старта Ким Бодниа – актьорът, който играе мъжката роля, обяви, че напуска продукцията. Аз все още се опитвам да разбера защо и трудно го проумявам. Това не прави сериала по-лош обаче.

Напротив. Господата Юрт и Ресунфелт – основни сценаристи и продуценти на сериала, както и автори на книгата „Човекът, който не беше убиец“, отново са в най-добрата си форма. Същото важи и за великанската Софиа Хелин, която играе детектив Сага. Тримата заедно изграждат напрегнат и мрачен свят с истински обрати и нито миг спокойствие за теб, драгия зрител.

И ако сега ме помолите да ви препоръчам сериал, ще го направя пак. Разбира се, че ви кажа да гледате „Мостът“.    

 
 
1 Коментар
  • Ани

    За мен е категорично най-добрия сериал, който някога съм гледала! Перфектна актьорска игра, многопластови образи, изключителен сценарий, не на последно място – реалистична градска среда, липсват многото излишни и бутафорни специални ефекти, актьорите не са подбирани с конкурс за „Мис“ и „Мистър“. Скандинавците наистина сътвориха нещо изключително добро.
    Първият сезон на „Истински детективи“ също беше разкошен, още не съм гледала вторият, но отзивите не са много ласкави.
    П.С Втора редакция :) По мое мнение европейските сериали са класи над американските продукции, мога да спомена „Броудчърч“, „Бош“, „Лутър“, всичките си заслужават гледането. От американските „Хоумленд“ е много добре направен, но ако не се лъжа е римейк на израелски сериал ( не съм сигурна на 100%).

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма: