Моралните права на авторите – права в сянка

| от |

Принадлежността на едно произведение на неговия автор е свързана с изконни морални права. При използването на произведение без съгласието на автора не могат да се внасят никакви промени в него – да се разделя на части, да се преиначава, да се съкращава и т.н.

За съжаление обаче все по-често ставаме свидетели на погазването на моралните права на авторите, особено с навлизането на популярни музикални формати на телевизионния екран.

Според изпълнителения директор на МУЗИКАУТОР – Иван Димитров, за да се промени нагласата, че ограбването на авторството е нещо нормално и ще продължава безкрайно, е необходимо да се мобилизират и обединят усилията на авторите. „Това е единственият начин за отпор и безспорен стимул за МУЗИКАУТОР като институция да използва своите финансови и морални ресурси за решаването на този въпрос“, коментира г-н Димитров.

Големите имена, за чиито творчески визитки могат да се напишат енциклопедии, спокойно говорят от първо лице кога се нарушват техните морални права.

Ilya-Velchev-1

Иля Велчев е съвременен български поет, белетрист, драматург, сценарист и кино-режисьор. 

Автор е на над 20 книги, 10 филма и текстовете на много обичани български песни, сред които „Хризантеми“ – музика и аранжимент Митко Щерев, „Осъдени души“ – музика и аранжимент  Митко Щерев, „Ако си дал“ – в изпълнение на Емил Димитров, обявена за най-великата българска песен в начлото на 2014 г., според класацията „Великите 500“, организирана от БГ Радио.

Иля Велчев: Щастлив съм, че хората обичат и пеят моите песни. Те са част от сърцето ми и от моето верую. Много години песните ми са верни на хората и хората са им верни.  Певците, които мечтаят да станат част от живота на една знакова песен, идват при авторите със своите открити лица  и талант. Това е светлата страна за песните и хората.

А тъмната е на апашите, крадците на чужда дарба и труд. Промъкват се от сенките и крадат песни. Те не питат може ли, гладни сме за тази песен. Те не молят, дайте ни възможност да докажем, че имаме сили да изпеем тази песен, че имаме необходимите морални и певчески качества. Правят го, за да се огреят на чуждо слънце, за пари. Често ги загрозяват. Агресивни, с фалшиво вълнение, с фалшиви пози. И всички медии, продуценти на различни предавания, собственици на заведения, които ги покровителстват, се превръщат в съучастници. Това са духовни кражби, но кражбите на интелектуална собственост имат и финансово измерение.

Бих им казал: Преди да посегнете, помислете! Това е нивата на авторите, техния насъщен хляб, който много често е заплащан с горчивините на живота им.

emil-640x300

 Емил Димитров – син е български музикант, композитор и продуцент.Син е на незабравимия композитор и изпълнител Емил Димитров.

Член е  на Управителния съвет на Профон и на Управителния съвет на Българската музикална асоциация. Работи за опазването и развитието на националната културна идентичност.

Емил Димитров – син: Създаването на едно произведение е в резултат на сложен процес, в който авторът влага частица от себе си. Влага и се разделя с част от таланта, който има и е развивал през годините. Независимо дали е получил възнаграждение за труда си или не, независимо дали е написал хит или не –  той има правото сам да решава съдбата и живота на създаденото от него произведение и е недопустимо някой да му го отнема. Използването на чужди произведения без разрешение, независимо от повода, е неморално и е в нарушение на закона. Авторът има правото да разреши след одобрение така наречената „адаптация” на неговото произведение. Използването на произведения в различни музикални формати, без получено разрешение на авторите също е неприемливо. В повечето случаи е достатъчно едно телефонно обаждане, но уви това не се случва. За съжаление сме били свидетели на такива груби промени на песни, при които цялостният смисъл и посланието на произведенията се изопачават, като например:

„Моя страна, моя България. Моя малка, бедна страна” или „Ако си дал, не е трябвало да се раждаш…”.

Факт: Истинските изпълнители, които държат на това, което правят, винаги се допитват до авторите на произведението, което искат да ползват. А останалите….

shterev

Митко Щерев е български композитор, аранжор и пианист. Създавател е на група „Диана Експрес”. Някои от най-големите им хитове са „Северина”, „Душа” и „Наследство”. Автор е на редица песни на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др., което го прави един от най-изтъкнатите композитори у нас.

Митко Щерев: За последните пет години в музикални телевизионни формати, излъчвани в национален ефир, бяха използвани над 15 мои хита. Никой не ме е питал съгласен ли съм песента ми да се пее от еди кой си и може ли да се направи нов аранжимент. Обикновено това се случва внезапно. Докато  гледам телевизия, някой ми звъни по телефона и ми казва на кой канал да превключа. В такива моменти се чувствам объркан, унизен и ограбен. Ако живеех в Етиопия, сигурно чувствата ми щяха да са други, но понеже живея в държава, членка на Европейския съюз, се чувствам точно така. Винаги първото нещо, което ми идва на ум, е да дам под съд продуцентите на шоуто. Знам, че ще спечеля делото, защото ще се позова на чл. 15 и на чл. 35 от Закона за авторско право и сродните му права. Вече спечелих три такива дела. Но, тъй като това ще е само моя битка, такава ситуация  не ме удоволетворява. Ще завърша със следното обръщение:

Господа продуценти,

За мен е абсурдно един хит да няма цена. Абсурдно и унизително е да си избирате песни и да си правите каквото си искате с тях, при положение че въпросните песни имат автори и са защитени от закон!

jivko-kolev-s-eva-najdenova-i-militsa-bojinova1Живко Колев е автор на текстовете на 840 популярни, детски и хумористични песни, на стотици сценарии на телевизионни шоу – програми и концерти. Един от създателите на трио „НЛО” и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. Автор на 4 книги с поезия и на текстовете на популярните песни „Сбогом“ – в изпълнение на Сигнал, „Междучасие“ и „Клоунът“ – в изпълнение на Васил Найденов, „Големият кораб минава“ – в изпълнение на Силвия Кацарова,  и много други.

Живко Колев: Наскоро прочетох във Фейсбук един коментар на Игор Марковски, ето част от него „Прав е и Живко Колев, когато говори за авторските права – човек като него отдавна трябваше да има фондация (като Дейвид Фостър) и да подпомага млади таланти (като Дейвид Фостър), да прави ето такива концерти, но уви, у нас действителността е друга – тук хитовете на Живко ги обявяват за песен на еди кой си, а не е така – ама след 150 – 200 години може и да се променят нещата…“

Малко се говори за моралните права на авторите в музиката. Драстични са случаите, в които няколко телевизии в т.н. „риалити формати“, ползват песни без дори да уведомяват авторите им, да искат разрешение, както се предвижда в закона. Иван и Андрей например, в „Музикална академия“ си позволиха да използват четири песни по мои текстове. Никой не ми се обади, не ме попита – нещо, което не може да се случи в нормална държава. Да, те си направиха предаването, спечелиха пари, но не се и замислиха, че от авторските права аз си плащам парното и тока и не случайно в Америка това деяние е криминализирано. Да, съдът сигурно ще ги осъди, ще платят компенсации, но така не се прави култура и е видно, че не само държавата е виновна за плачевното състояние на нещата. Имаме чудесни закони, но няма кой да ги спазва!

Текстовете в Закона за авторското право и сродните му права, отнасящи се до неимуществените – моралните права на авторите, гласят следното:

Чл. 15. (1) Авторът има право:

1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;

2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;

4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.

7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;

8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: