Момичета, които искат да умрат за Аллах

| от |

Все повече момичета от САЩ и от страни-членки на ЕС заминават за Сирия, за да се присъединят към ислямистите. Какво ги кара да се решат на тази стъпка и знаят ли какво ги очаква при бойците от „Ислямска държава“?

Три момичета от САЩ, на възраст между 15 и 17 години, бяха преполовили пътя си към Сирия, когато полицейските власти ги спряха на летището във Франкфурт и ги върнаха обратно в Америка. Други като тях обаче вече са в Сирия. Все още броят на жените, присъединили се към „Ислямска държава“, е сравнително малък. Но непрекъснато нараства, пише Дойче Веле.

Защо тръгват на джихад?

Преди няколко месеца медиите писаха за 16-годишна ученичка от германския град Констанц, която напуснала тайно дома си и през Турция преминала в Сирия. Кетрин Браун, експерт по въпросите на тероризма от лондонския King’s College, предполага, че за Сирия са заминали около 200 жени от Европа. Причините за това тяхно решение са няколко, казва Браун и обяснява: „Първо, „Ислямска държава“ примамва с политическата утопия, която представя за своя цел. Второ, все повече мюсюлмани в Европа се чувстват отхвърлени от обществото. И трето, много жени и мъже заминават за Сирия, ръководени от жаждата си за приключения. Специално при жените има и нещо друго – те искат да са част от новия световен ред, налаган от „Ислямска държава“. Искат да са жени на бойците и майки на новата държава“, казва Браун в интервю за Дойче Веле.

Буркхард Фрайер, шеф на Службата за защита на конституцията в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, изчислява броя на жените от провинцията, заминали за Сирия, на около 25. „Тези жени са на възраст между 16 и 20 години. По-млади са от мъжете, които се отправят към Сирия“, казва той и добавя, че почти всички произхождат от мигрантски семейства.

Тези жени търсят признание, често им липсва ориентация в живота. Към това се прибавя и известна доза протестна култура, както и желанието да се разграничат от собственото си семейство. Романтичната представа за женитба с бъдещ мъченик също играе съществена роля, посочва Фрайер.

Много от момичета, които подкрепят „Ислямска държава“, са се радикализирали чрез интернет. Обикновено те биват примамвани от други жени – с видеопослания и постинги в социалните мрежи, където бъдещите джихадистки се натъкват не само на огромно количество пропаганда, но и на практични съвети за живота в регионите, където се водят боеве. Само че повечето момичета и млади жени твърде късно осъзнават, че строгият салафитски ислям ограничава силно възможностите им за „изява“ – според салафитския ислям, жените имат само две функции: те могат да са или майки, или верни съпруги на бойците, но не и да участват в бойните действия.

Въпреки това очевидно има жени, които са замесени в актове на насилие. Или пък просто се представят за бойци, позирайки с оръжие в ръце. Кетрин Браун разказва за една лекарка от Малайзия, която написала в блога си: „Имам си моите слушалки и моя калашников. Какво ми трябва повече?“. А миналата седмица в интернет бе разпространена снимка на млада французойка, препасана с колан с експлозиви.

Буркхард Фрайер е убеден, че жените, които заминават за Сирия, не участват във военните операции: „Тяхната задача е да се грижат за мъжете и да ги подкрепят. Едва на място разбират, че не им е позволено да се включват в бойните действия. И в повечето случаи е вече твърде късно за връщане назад“, казва експертът.

„Искаме да умрем за Аллах“

Наскоро медиите информираха за две австрийски момичета, които след женитба с ислямистки бойци и шест месеца, прекарани в региони, контролирани от „Ислямска държава“, установили контакт със свои приятели, пред които споделили, че вече не издържат. Само няколко месеца по-рано двете девойки, на 16 и 17 години, разпространили селфита, на които били облечени в бурка и въоръжени с автомат. Снимките им били придружени от посланието, че искат да умрат за Аллах.

Кетрин Браун и Буркхард Фрайер смятат, че радикализирането на младите жени е повече протестен акт, отколкото религиозен порив. „Повечето от младите жени, които тръгват на джихад, имат само повърхностни знания за исляма. Те познават черното знаме на ислямистите и пропагандните лозунги от видеоклиповете. Но теологическият аспект им е в повечето случаи напълно чужд“, казва Кетрин Браун от лондонския King’s College.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание