Момчето, което порасна

| от |

Даниел Радклиф отдавна не е момчето, което не умря, не е Хари, не е Потър, не е нищо от тези неща. Освен че е много голям, той е и страшно различен от очилатия магьосник, който го направи звезда.

Даниел Радклиф става моментална знаменитост, когато е само на 11 години, защото от всички малки момчета, които Крис Кълъмбъс преглежда в търсенето на перфектния Хари Потър, избира именно него. Британският актьор играе момчето-магьосник в продължение на 10 години и пораства пред очите на всички.

След финала на филмите, много хора му предричат прегаряне от световната слава и отиване в небитието, където се намират повечето деца-актьори. И Даниел сякаш беше поел по този неизбежен път….

Малко след последната премиера на „Хари Потър и Даровете на смъртта“, Даниел започва да говори за проблемите си с алкохола и злоупотребата с различни неща, които автоматично карат всички хора да си кажат: „Знаех си.“ Той дори иронично обича да повтаря, че независимо от всичко, едва ли ще остане приятел с някой от екипа на филма и най-вече с верните си приятели – Ема Уотсън и Рупърт Гринт. Не че това е лъжа, но не и самата истина. Тримата са добри познати и до днес, четири години след като филмите официално отидоха във видеотеката.

Истината е, че Радклиф няма да се отърве от „момчето, което не умря“. Той винаги ще си остане Хари Потър, защото винаги някъде някой по света тепърва ще открива магията на книгите на Дж. К. Роулинг, а неизбежно след това се появяват и филмите. 

След като разказва за проблемите си със забранени субстанции, Радклиф решава да поеме по друг път. Да оправдае злите езици. Да продължи да прави кино, при това много различно от образа на Хари Потър. На хората им е адски трудно да го възприемат като пораснал човек, но той е именно такъв. Днес, Даниел Радклиф е на 26 години и отдавна не е цайсатото момче, което казва с детски глас: „Аз съм магьосник?“

Веднага след финала на „Хари Потър“, Радклиф поема основната роля  в хоръра „Жената в черно“ и той е една от причините филмът изобщо да става за гледане. След това пък поема ролята на Алън Гинсбърг – да, поета, в един от недооценените филми от 2013-а – „Убий любимите си“. Ако имате възможност, вижте го, повярвайте, момчето-магьосник ще ви изненада приятно.

След това се появяват изключително слабия „Рога“, който е толкова зле, не заради Радклиф. Неговото участие е единствената причина този филм да става за нещо, а филмът се проваля заради малоумната история, която не е написана добре. И все пак, за мъж с рога, който търси убиеца на гаджето си, британецът се справя прекрасно, въпреки безумието на сюжета и лошото му изпълнение.

Веднага след злощастния „Рога“, идва и любимото до момента заглавие във филмографията на Радклиф – „A Young Doctor’s Notebook“ – минисериал с три сезона от по три епизода, който адаптира саркастичната повест на Булгаков „Морфин“ и други истории, обединени в „Записки на младия лекар“. В телевизионната версия на Булгаковите истории, Радклиф играе младата версия на Джон Хам – лекар, пристрастен към морфина, но иначе брилянтен специалист, започнал като общопрактикуващ доктор. Радклиф е брилятно патетичен като отчаян млад лекар, забит в руската степ и единственото, което може да „оправя“ е себе си – с морфин – и дебелата медицинска сестра – в сексуален аспект. Сериалът си заслужава всяка минута.

Не се съмнявайте, че Радклиф е прекрасен в този сериал и трябва да го гледате, за да си промените мнението за него веднъж завинаги. Аз го направих и съм изключително доволна.

От този петък, Даниел Радклиф играе в новата версия на готическата приказка на Мери Шели за доктор Франкенщайн. Не, той не е Чудовището, поне не онова, за което се сещате веднага, нито е докторът – той се играе от Джеймс Макавой. Радклиф е Игор – един от персонажите, които малко хора чели или гледали историята помнят – гърбавият и леко глуповат помощник на Виктор Франкенщайн.

Тук обаче, ще запомните Игор. Не само, защото в ролята е Радклиф, а и защото той разказва цялата история. Даниел е прекрасно нетипичен в тази роля.

Едно е сигурно, младият Даниел е пораснал. При това силно, по момчешки мъжествено и някак извън Холивуд. 

Радклиф носи тази аристократична осанка на британците, за която момичетата, решили да посетят Острова, специално трябва да внимават. Горе, в галерията ще видите едни от най-добрите му роли. А отдолу може да гледате видеото, в което Vogue му задават 73 въпроса, докато играе тенис на маса със Зоуи Казан.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.