„Мляко с ориз“ – пиеса без актьори

| от |

Театърът говори, но актьорите липсват. Чувате глас, а сцената е празна. Разказва се самотна история за изгубените спомени и липсата на представа за света. За истинското лице на деменцията.

„Какъв театър без актьори?!”, пита един от зрителите на първите редове. Това е „Мляко с ориз”. Уви, сладко звучи само заглавието, защото реалността в дома за дементни хора е горчива. Седмицата, прекарана там, сред тези, загубили завинаги спомените и действителността си, провокира младата режисьорка Рене Карабаш да създаде радиопиесата, която е и първият проект на театрално ателие „Експериментика”. Нетрадиционно, ексцентрично представяне на дълбоката социална тема за възрастните хора с деменция и техните екзистенциални проблеми.

Над 24 милиона души са диагностицирани с деменция по цял свят. В България има над 100 хиляди регистрирани дементни хора. Страдащите са предимно жени.

Рене Карабаш е позната на аудиторията като режисьор на „Театър в колата” и като стажант при проф. Маргарита Младенова и асистент-режисьор на Теди Москов. Автор е на инсталацията „Аномия” и носител на първа награда за Белетристика на Националния студентски литературен конкурс за 2015 година в гр. Шумен. Председател на арт фондация  „Партизанс“. Срещаме се с нея зад декорите, където ни чака и актрисата Дария Митушева („Вишневи сестри“, „Тирамису“ „Влюбените“ ) , чиито глас озвучава „Мляко с ориз”.

Липсата на актьори има метафорична връзка с липсата на трезва мисъл в съзнанието на дементния човек. Разбира се, можех да поставя актьори в мазето и по коридорите му, но това е място на тъмнината, на неспокойния минотавър в нас. Когато хората влизат, те опипват стените му и се придвижват бавно, за да не се спънат, някои подават ръце, чакат някой да ги издърпа към светлината, която идва от мазето. Това е търбух на самотата, една своеобразна ембрионална среда, в която очите ни все още не са се оформили, или пък са закърнели от тъмнина. Това е светът на дементния човек, на самотния човек. Изключването на едно сетиво (в случая на зрението) задвижва останалите сетива на пълни обороти – слухът, допирът, мирисът, вкусът…тези сетива дават пълна свобода на въображението. Може би съм прекалено повлияна от режисьорските методи на Маргарит Дьорас, която обича да си играе по такъв начин със средствата. Всичко е в ръцете на въображението на зрителя. Това не е измиване на ръце, а тъкмо обратното”, разказва за нестандартното си представяне на проблема Рене Карабаш. Идеята за постановката се родила, когато тя попаднала в Дома за дементни хора в Дианабад по стечение на обстоятелствата – докато се подготвя за главната роля в нов български филм, който предстои да излезе през 2016-та година.

12204449_10207265322543024_363015869_o

Първата ми среща с тези хора беше обезпокояваща за мен, докато не се адаптирах към средата и не разбрах, че те съм аз, ти и всички останали, и че това не е болест, а лош късмет, от който никой не е защитен. Така се роди разказът, който превърнах в монопиеса. Образът на главния персонаж е събирателен на всички старци в дома, включително и на сестрата, която ги обгрижваше. Всеки път тя ми даваше да ям мляко с ориз, което аз много обичам,но вкусът му там е друг, особено когато всички се събудят. Искам хората да опитат това мляко с ориз, точно този вкус,който аз опитах и да остане в тях като цялостно усещане дълго след пиесата”.

Чрез посланията на гласа тя цели да накара хората да си дадат сметка, наистина да осъзнаят, че с тях може да се случи същото.  „Желанието ми е да успеят да влязат в главата на един дементен човек и да видят, че той по нищо не се различава от тях, той носи същата самота, срам и страх. Той не е психично болен, напротив- реагира напълно човешки на всичко в него и около него. Има още нещо, което искам да постигна с Млякото – да виждаме възрастните ни близки и да им даваме внимание и любов, защото се нуждаят от нея точно толкова, колкото ние ще се нуждаем от нея, когато станем на техните години.”

За да предизвика максимална сетивност у зрителите, тя ги настанява на столове, обърнати към стената.Обърнах столовете към стената, за да могат хората да се усамотят и да потънат в аудио образа, който ще им се представи. Стената пред столовете натиска, безспорно, също толкова, колкото натиска всеки латентен край. За смъртта говоря.

По време на посещението в дома Рене Карабаш  забелязва, че дементните хора нямат никакъв проблем с контактността. „Домът за дементни хора прилича на дом за здрави възрастни хора. Деменцията като заболяване представлява изтриване на чипа на мозъка за последните 40- 50 години. Тоест, те получават временна амнезия за този период от време и се връщат в детството, потъвайки в някой спомен от него. Най-отличителните черти в характерите им се засилват и дори хиперболизират. Стават като агресивни деца, на които си отказал да купиш сладолед. Относно дали загубата на осъзнатост е загуба на живот, въпросът е парадоксален. Ментално ти отсъстваш от настоящия момент, което те изкарва от живота. То е като отстъпване встрани. В живота съм. Не съм. В живота съм. Не съм. Нима сънят е нещо по-различно?”

Деменцията бе обявена за един от  най-сериозните социални проблеми  на XXI  век. Един от проблемите у нас е липсата на култура при настаняването на възрастните хора в домове, отчита Рене Карабаш.Медицински експерти и болногледачи не липсват по мои наблюдения, но повечето от тях директно заминават за чужбина, където практикуват работата си, заради по-високото заплащане. Проблемът, в психо-социален аспект, е че дементни хора биват настанявани в заведения за психично болни ( а те не са ) или в старчески домове ( дементните не са и здрави). Този грешен „менаж“ създава проблеми, от рода на един случай, в който възрастен мъж с дементни проблеми уби човек в старчески дом. Дементните хора изискват и заслужават специална грижа и внимание, не кукувичи гнезда.

За да представи образно света на дементните, Рене Карабаш представя сценографията на пиесата под формата на инсталация.  Отдавам особено значение на предметите. Както, надявам се, ще забележи публиката, функцията на предметите в подземието е иззета. Тоест, те не са използвани с логическото си предназначение. Целта ми е да изградят едно магически-реалистично измерение, което да бъде метафорично разчетено и да носи смисли.

Ужасяващо коварно при деменцията е това, че  човек продължава да съществува макар да не може да се грижи за себе си или това, че губи спомена за миналото си, смята още Рене. Не знам дали в дементна криза човек усеща и осъзнава самотата. Дано не. Дано това е единственото време, в което самотата и смъртта са само понятия”. Тя смята и че човек може да липсва напълно от Битието, дори ако не е диагностициран с деменция:

Повечето хора живеят покрай живота. Дори и аз понякога. Страшно е.”

За представянето на „Мляко с ориз” Рене Карабаш избира актрисата Дария Митушева. Не избрах гласа й. Избрах нея. Гласът е вторичен. Той е само апарат за възпроизвеждане на вътрешното. Безспорно гласът й е красив и даже нелогичен и абсурден на фона на представената действителност, но едва ли само той щеше да свърши тази нелека работа.

Рене завършва с думите: „Човешките мисли са най-мръсното нещо. Те пречат на връзката ни със самите нас, следователно на връзката ни с Бога, защото ние го носим у себе си и няма как да го изгубим, можем само да го забравяме. Тогава сме изгубени и няма мир в душите ни. На въпроса губи ли човек Бога, когато не присъства в настоящето, предлагам сами да си отговорите на него след „Мляко с ориз-пиеса без актьори“ на 28-ми Ноември, 19:00 ч. в мазетата на Ателие Пластелин. Млякото ни с ориз наистина е вкусно. Бабата на Дария го прави по стара софийска рецепта”.

 

 

 

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.