Младите номади на Европа

| от |

Едни се примиряват с безизходицата, други тръгват да търсят късмета си в чужбина. Безработицата сред младите хора в Европа е тревожна. Програми за овладяването ѝ има, пише Дойче веле. Но дали и колко ефективни са те?

В средата на септември ще станат шест години, откакто американската инвестиционна банка “Лемън Брадърс” се срина. Нейният колапс ускори пожара на финансовата криза, която не само изправи на ръба на пропастта икономиката и банковите системи, а и разтърси трудовите пазари така, че те и досега не могат да се съвземат. Милиони млади хора са лишени от шанс за работа и се намират в безизходица.

В ЕС броят на безработните под 25-годишна възраст скочи само за една година на над пет милиона души. В Испания и Гърция процентът на безработните в тази възрастова група надхвърли 50 на сто. Вярно е, че не “всеки втори” младеж днес е без работа, но трябва да се има предвид, че статистиките изключват учащите се и студентите. Което ще рече, че положението е драматично.

Без перспектива

В Португалия, Испания, Гърция и Франция например много млади хора съзнателно удължават срока на образованието си именно защото са наясно, че трудовият пазар няма какво да им предложи. От Югоизточна и Централна Европа до Ирландия и Швеция цяло едно поколение се лута без ориентир на трудовия пазар. В същото време учените твърдят, че именно първите стъпки са определящи за трудовата биография на младия човек. Хората, чиято “кариера” започва с безработица и страх как изобщо да преживеят, трудно могат да се отърсят от чувството за несигурност.

Гняв и разочарование от провала на правителствата да решат проблема с безработицата се изляха най-напред в протестните маршове на гневни млади хора в големите европейски градове – от Мадрид до Атина. Тези демонстрации междувременно се разредиха, но проблемът си остава нерешен. Една част от младите се нагаждат към ситуацията и се връщат под бащиния покрив, понасяйки лишенията. Други отчаяно обръщат гръб на официалния трудов пазар и се опитват да свързват двата края с работа “на черно”.

Бягството на младите

Все повече младежи южноевропейци стягат куфарите в търсене на по-добър живот в чужбина. И точно Германия, която до неотдавна не желаеше да става “преселническа страна”, благодарение на процъфтяващата си индустрия сега се превръща в притегателен център за тези млади номади. На много места Гьоте-институтите не смогват да назначат достатъчно нови учители, за да отговорят на нарасналия интерес към курсовете по немски език.

В родните страни на тези млади хора, вкл. от Източна Европа, не се гледа с добро око на това „изтичане на мозъци“. Пропуска се обаче фактът, че в средносрочен план тези страни-членки на ЕС ще спечелят от своите емигранти. Защото подобри ли се веднъж положението, разкрият ли се нови работни места, то прокудените от кризата ще започнат да мислят за връщане – заедно с натрупания опит в чужбина, така ценен за икономиките в техните страни.

Сгрешената диагноза

Излиза, че младите се справят с кризата по свой си начин. И това е добре, защото те не очакват кой знае какво от политиката. Вярно е, че европейските държавни и правителствени ръководители одобриха помощни програми за 6 милиарда евро, чиято цел е на всеки млад човек да се осигури работа, професионално обучение или практика. Това обаче е по-лесно да се обещае, отколкото да се изпълни. Освен това по-важни от мерките на Брюксел са действията на националните правителства. Много от тях обаче лекуват симптомите, а не причините за болестта.
Единствена Испания предприе реформи на трудовото си законодателство и се опитва да въведе германската дуална система на обучение. Но това е дълъг процес, който почти не помага на днешните безработни. И все пак именно между Галиция и Андалусия се забелязват първи проблясъци на трудовия пазар. В същото време в една Италия младите продължават да са лишени от справедлив достъп до трудовия пазар.

Коя е най-добрата пазарна политика?

Германските успехи с овладяването на младежката безработица се дължат не само на образователната система. Те са плод и на болезнените реформи от края на миналия и началото на този век. Добрите резултати от тях се проявиха в годините след това. Страната разполага с конкурентоспособни предприятия, които разкриват нови работни места и са заинтересовани да привличат квалифицирани работници. Вярна се оказва старата истина, че умната икономическа политика е и най-добрата пазарна политика. От нея печелят най-вече младите.

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.