Митът за трудолюбието на българите

| от |

Парадоксът у нас е, че икономиката расте, а заетостта не. „Рехавата“ пенсионна система и дефектите в образованието ще продължат да рушат пазара на труда наред с демографската криза пише Лъчезар Богданов от  „Индъстри Уоч“ на страниците на „Сега.“

3fe754e20814778e7df2dc2ee78ca26c

Ако перифразираме една стара поговорка, днес тя ще звучи така: „Който не работи, не трябва да яде, а който не учи, остава безработен и гладен“. По време на предизборната кампания миналата година с колеги решихме, вместо да правим анализи на платформи, да се опитаме да насочим вниманието на граждани и политици върху важните проблеми в икономиката чрез прости и разбираеми факти и данни. Около една четвърт от тях бяха свързани с пазара на труда.

ФАКТИ ЗА РАЗМИСЪЛ

В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС са 64%, в Холандия – 75%.

У нас 51% от мъжете на възраст 55-64 г. имат работа (в Швейцария – 80%, в Германия – 68%).

В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 36%, в Швеция 19%.

В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС са 9.3%, в Германия – 12%.

В България работа имат 82% от хората с висше образование и само 27% от хората с основно и по-ниско образование.

У нас 18% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 29%.

Само 1.5% от българите участват във форми на „учене през целия живот“ – при 9% средно за ЕС.

На един зает в България се инвестират годишно 2800 евро в основен капитал, в Германия – 12 000, в Швеция – 17 000.

Между 2000 и 2012 г. (въпреки кризата) частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места.

Ако сближаваме доходите към средното за ЕС, както през последните 15 г., ще ги стигнем след най-малко 40 г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Малко предистория. Противно на легендите за трудолюбивия българин, у нас работят малко хора и трудовият живот е кратък. Коефициентите на заетост – т.е. какъв дял от хората на възраст 15-64 години се трудят – са по-ниски от средните за ЕС. В началото на ХХI век едва половината българи в тази възрастова група бяха заети, при около 64% средно за страните от Западна Европа. Благодарение на редица реформи, на макроикономическата стабилност, на значителния инвестиционен поток и на благоприятната международна конюнктура икономиката ни успя да създаде нови 550 хил. работни места до 2008 г., и то в период на активна емиграция. Така коефициентът на заетост почти догони средните стойности за ЕС, макар и да остана по-нисък. После „дойде кризата“, икономиката загуби 400 хиляди работни места, и то продължително – чак до 2012 г. Сега пазарът на труда изглежда относително стагниращ – заетостта не спада, но и не расте.

Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо работните места са толкова по-малко от 2007-2008 г., а коефициентът на безработицата е над два пъти по-висок, при положение че

икономическият растеж вече компенсира спада от кризата

Разбира се, виновна е демографията – просто трудоспособното население намалява. Но това не стига да обясни коренната промяна на пазара на труда само за 5 години. Трябва да добавим и процеса на преструктуриране на технологични, управленски, административни параметри както в частния, така и в публичния сектор. Най-видимото е навлизането на електронни решения, заместващи чиновници, гишета, хартия, опашки. Инвестициите в машини и оборудване също пестят човешки труд. Същевременно конкуренцията и навлизането на нови бизнес модели допълнително разместват пазарното търсене на труд. Постепенното нарастване на доходите пък сложи своеобразен „таван“ в създаването и разширяването на производства като текстилната индустрия, които разчитаха на многоброен, но евтин персонал.

Принос има и спецификата на възстановяването след кризата. То бе движено от експортно-ориентирани индустрии, докато строителството и част от услугите, насочени към вътрешния потребител, продължават да се свиват или да стагнират. А успешните и конкурентните индустриални предприятия могат в краткосрочен план да увеличават продукцията без наемане на нови хора, а в средносрочен и дългосрочен – да инвестират в машини и технологии, повишаващи производителността (вместо да увеличават персонала). Така съвсем логично, след като ръстът бе в капиталоемки, а не в трудовоинтензивни дейности, заетите са по-малко, а безработните повече. Ако трябва да направим макроикономическа догадка, за България е нужен поне 1.5-2% реален ръст, за да има увеличаване на работните места при тази структура на икономиката.

Данните от последното тримесечие на 2013 г. илюстрират ярко сериозните структурни проблеми на пазара на труда и образователната система. Като цяло спадът на заетите спрямо година по-рано е минимален, даже заради намаляването на работната сила коефициентът на заетост не спада. Намалението при жените обаче е 3 пъти по-голямо от това при мъжете. В отделните възрасти разликите също са големи. Заетите млади (до 24 и особено 25-34-годишните) намаляват с над 50 000, но това изцяло се дължи на намаляване на активното население в тази група. Значително се активизират хората във възрастовата група 35-44 г., а в предпенсионната възраст (55-64 г.) отчитаме частично увеличение на активността. Като цяло обаче България остава сред страните в Европа с изключително ниска активност както до 30 години, така и над 50. Един от факторите е липсата на достатъчно гъвкави форми на временна заетост, подходящи за ученици, студенти и хора без особен опит. Другата продължава да бъде „рехавата“ пенсионна система, даваща множество възможности за ранно пенсиониране.

Любопитен факт е, че работодателите и самонаетите се увеличават с близо 30 000 за година, а наетите спадат с 44 000. Интересно е също, че в обществения сектор се попълват над 9000 нови работни места от дами – мениджъри и специалисти, докато нискоквалифицираните позиции се свиват. При мъжете наред с ръководните постове се увеличава и заетостта за техници и приложни специалисти. В строителството продължава съкращаването на мъже. Мъжете в търговията, транспорта, логистиката се увеличават. За жените има видимо по-малко заетост в преработващата индустрия, но се увеличават работещите в административни и спомагателни дейности, здравеопазване и социална работа. Всичко това потвърждава хипотезата за големи структурни различия на пазара на труда.

В индустрията се освобождават от ръчния труд,

особено извършвания от жени, докато местата за специалисти и висшисти нарастват.

Подобни тенденции виждаме и в данните за безработицата. Спрямо последното тримесечие на 2012 г. се увеличават регистрираните безработни с ниско образование и в селата. Това увеличение вероятно се дължи и на активиране на различни социални програми, за включването в които е необходима регистрация в бюрото по труда. Забелязва се ръст на регистрираните безработни на възраст 55-64 г. Очевидно има активизиране на търсещите работа. Увеличението на безработните се дължи основно на лица, завършили временна или сезонна работа. Това все пак са частично успокояващи данни – те показват приключване на някои публично финансирани схеми за заетост, както и активизиране в търсенето на работа на хора, които преди това са били трайно безработни. Същевременно съкратените и уволнените дори намаляват спрямо година по-рано.

Общо погледнато обаче, картината на заетостта в България не вещае добро бъдеще, ако икономическият растеж дори се ускори. Виждаме, че и в момента хората, завършили университет, имат работа (при тях заетостта е над 81% – сравнима с данните за ЕС). Обратно, при хората с основно образование заетите са едва 28% (при 45% в ЕС), а с начално или никакво – около 16%. На практика неграмотните в България нямат шанс на пазара на труда. Също така е видно, че активно работят хората в един относително тесен възрастов диапазон – младите навлизат сравнително късно, докато заетостта след 55 години започва да спада много по-бързо, отколкото в най-успешните страни от ЕС.

Част от причините са в неспособността на образованието да обхване значителен брой деца, които излизат на пазара неграмотни. Друг проблем е промяната на профила на търсените работници, която трябва да бъде адекватно посрещната с програми за учене и преквалификация за възрастни. Ниската активност на младежите може да се обясни и с недостатъчно развитите и позволени възможности за почасова и други форми на гъвкава заетост.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Кендъл и Кайли Дженър пуснаха своя втора модна колекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Втората модна колекция на Кендъл и Кайли Дженър е вдъхновена от Кристина Агилера и Парис Хилтън, съобщи Контактмюзик.

21-годишният топмодел и телевизионна знаменитост Кендъл Дженър и 19-годишната й сестра, която също е модел и звезда от риалити шоу, пуснаха „продължение“ на дебютната си колекция, създадена за едноименния им лейбъл. Новата колекция включва латексови рокли бюстиета в ярки тонове, бодита, тениски и ниски обувки. Кендъл и Кайли разкриха, че изпълнителката на хита „Genie in a Bottle“ е повлияла върху проектираните от тях облекла и обувки.

„Късата пола от плат деним в новата ни колекция е вдъхновена от Кристина Агилера – поясни Кайли пред сп. Дабъл Ю. – Кристина носеша подобна пола през 2000 г. Тази година се облякох като нея за празника Хелоуин. Агилера е изумителна.“

Кендъл, която е участвала в дефилета на „Викторияс сикрет“, „Балмен“ и „Фенди“, отбеляза, че Парис Хилтън, която е близка приятелка на нейната полусестра Ким Кардашиян Уест, също е повлияла върху облеклата в новата колекция.

„Парис е семейна приятелка и затова, както и по-големите ни сестри, винаги сме се възхищавали от усета й в областта на модата – поясни Кендъл. – За 21-ия си рожден ден носех рокля, вдъхновена от онази, която Парис бе облякла за партито по повод нейния 21-ви рожден ден.“

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма: