Митът за “руския“ Крим
В колективното съзнание на руснаците Крим е почти толкова типично руски, колкото и Червеният площад в Москва. Крайно време е да развенчаем този мит, смята Ефим Шуман от руската редакция на Дойче Веле.
От няколко седмици насам светът не спира да говори за кризата в Крим, за политическите и етническите аспекти на конфликта. Наблюдателите отправят и поглед назад – към историята на полуострова, но само за да ни напомнят през коя година Крим е бил анексиран от Русия и кога става част от Украйна. Говорейки за историята обаче, би било добре да се обърне внимание и на различните култури, които са оставили следи на полуострова. Именно тогава става ясно, че в случая с Крим става дума за много повече от въпроса: Русия или Украйна? Защото от столетия насам Крим е мултикултурна територия.
През първи век след Христа римският историк Плиний Старши изброява 30 народи, населяващи Крим. Съответно точно толкова многообразно е и изграденото през вековете историческо и културно наследство на полустрова. Това, че днешните про-руски „защитници“ на полуострова се смятат за „граждани на Крим“, е пълна безсмислица. Те би трябвало да се определят по-скоро като „граждани на света“, защото Крим е космополитен открай време. Гърци, арменци, евреи, татари, турци, българи, италианци, германци, руснаци и украинци, както и потомци на готите са допринесли за уникалната по рода си култура на полуострова, която много често е смятана за неотменна съставна част от руската култура. В действителност взаимното влияние, което са си оказвали всички тези народи, съжителствали векове наред един до друг, е размило монокултурните бариери.
Когато националността и религията са нямали значение
Имало е времена, когато никому не би дошло на ум да разделя хората в Крим по етнически, религиозни или политически съображения. Блестящ пример за съвместното съжителство е къщата на поета Максимилиан Волошин в село Коктебел на югоизточното крайбрежие на Крим. В началото на 20-ти век Волошин събира тук литературните величия на своето време. Къщата на поета е отворена за всички и се превръща в магически притегателен център. Тук са написани редица великолепни стихове и романи, които са част от съкровищницата на модерната руска литература.
Една от най-значимите украински поетеси е Леся Украинка (Лариса Петровна Косач-Квитка). Нейното име също е свързано с полуострова. През 1890 година тя пристига в Крим, за да се лекува от туберкулоза. Прекарва само няколко месеца на полуострова, но се влюбва завинаги в него. Едно от любимите ѝ места е Балаклавският залив, който по онова време все още не е претъпкан с ръждясали руски подводници. По време на престоя си там, Леся Украинка пише вълшебното стихотворение „Спомени за Крим“, едно от най-добрите в украинската литература от онова време.
Крим е увековечен и в живописта. Художникът Иван Айвазовский е бил запленен от красотата на полуострова. Негови произведения от средата на 19-ти век са изложени в Държавния руски музей в Санкт Петербург. Малцина обаче знаят, че маринистът първоначално е носил името Ованес Айвазян, както и че е арменец.
Германските следи на полуостров Крим
Друго нещо „типично руско“, което всъщност е типично за мултикултурната среда на Крим, е замъкът в неоготически стил „Лястовиче гнездо“ близо до Ялта. За Крим той е нещо като Бранденбургската врата за Берлин, т.е. един от символите на полуострова. Постройката наподобява едновременно италианска вила и средновековен замък от поречието на Рейн. И нищо чудно, все пак „Лястовиче гнездо“ е бил издигнат по поръчка на Барон фон Щайнгел – балтийски германец, който натрупва богатството си от петролни сделки в Баку.
„Лястовиче гнездо“ не е единственото германско архитектурно наследство на полуострова. В началото на 19-ти век германски заселници основават няколко колонии в степните региони във вътрешността на полуострова. В техните села, които навремето носят имена като Нойзац, Фридентал и Розендал, и сега могат да се видят къщи, типични за архитектурата на Южна Германия. Днес селата вече се казват Красногорие, Курортное и Ароматное. В село Ароматное е запазена католическа катедрала от 1867 година, която още преди доста време е предадена на Руската православна църква.
Германците изчезват от Крим през 1930-те години. Навремето те са прокудени от Сталин, също както и кримските татари след края на Втората световна война.
Един руснак, една полякиня, една грузинка и един кримски хан
Най-значимото наследство на кримските татари в културата и историята на Крим е Бахчисарайският дворец. Тук са царували татарските ханове, господствали над Крим близо три века. В парка на замъка има един малък фонтан, превърнал се в легенда – заслуга на великия Александър Сергеевич Пушкин.
През 1820 година, едва на 21 години, поетът е заточен от царя на юг. Когато пристига в Бахчисарай, той е нещастно влюбен. Фонтанът го вдъхновява да напише една романтична балада, в която става дума за две жени: полякинята Мария, която не може да понесе срама да бъде част от харема на хан Гирей, и грузинката Зарема, отблъснатата пленница на хана. Стихотворението „Бахчисарайски фонтан“ завършва с трагичната смърт на двете жени и заповедта на хана да бъде изграден фонтан в чест на Мария с името „Фонтанът на сълзите“. По мотиви от стихотворението на Пушкин са създадени редица филми, балетни спектакли и опери.
Крим се гордее и с един „собствен“ известен композитор. Това е Александър Спендиаров (1871-1928), който прекарва десетилетия на полуострова. Истинското му фамилно име е Спендиарян. Звучи като арменско, или? Спендиаров е всъщност един от бащите на арменската класическа музика. Излиза се, че Крим е космополитен и в музикално отношение. Впрочем от полуострова идва и една популярна в бившия Съветски съюз народна песен: „Прощаването на славянското момиче“. Дали това е руско народно творчество? Или украинско? Или пък славянско? Всъщност няма значение!
