Мики Маус стана на 85 години

| от |

Screenshot_10

Героят от рисуваните филми на Уолт Дисни Мики Маус става днес на 85 години.

Дисни създава любимия на деца и възрастни мишок с идеята за антропоморфно същество, надарено с дяволития и наивен чар на Чарли Чаплин. Мики става хит от първата си поява във филма „Параходът „Уили“, пуснат по екраните на 18 ноември 1928 г. като първият звуков рисуван филм.

Мики Маус е единственият герой от анимационни филми, който има своя звезда в Алеята на славата в Холивуд.

 

 
 

Руши Видинлиев режисира новото видео на Dead Man’s Hat

| от chronicle.bg |

Руши Видинлиев е режисьор на най-новото видео на рокендрол бандата Dead Man’s Hat. Дори и да се крие от обществения живот, Руши продължава да работи по музикални и филмови проекти.

Парчето се казва Little Cars, а най-интересното е, че е заснето с помощта на дрон. Освен че изглежда супер модерен, клипът държи зрителя под напрежение до края. Самите музиканти споделят, че много са се забавлявали на снимките.

Dead Man’s Hat е една различна рокендрол банда, за която българските фенове тепърва ще чуват много. Групата от талантливи музиканти няколко пъти печели сърцата на публиката с концертите си на живо. Това е втората им авторска песен, след парчето After Midnight.

Dead Man’s Hat съчетават рок музика с акустични инструменти, за да представят нещо ново и непознато на българските зрители. Такъв е и новият им сингъл Little Cars. Той е миксиран в Ирландия и носи запазеното инди звучене на Dead Man’s Hat. Групата вече работи и по първия си студиен албум, който се очаква с нетърпение от феновете.

 

 

А за тези, които нямат търпение да чуят парчето на живо, на 19 октомври музикантите от Dead Man’s Hat свирят акустично в клуб “Hambara”.

 

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Дизайнерите на ИКЕА и новата им колекция с полъх от България

| от Дилян Ценов |

Как ще реагирате, ако ви кажем, че в дома ви в момента са Кнут и Мариане Хегберг? Сигурно ще попитате кои са тези и защо са в дома ви. Но ви уверяваме, дори да не са точно във вашия дом, със сигурност са в домовете на милиони семейства по света. Защото почти всеки от нас има по нещичко от ИКЕА. От малка ароматна свещ до голям диван или кухня. Кнут и Мариане са  хората, които стоят зад десетки неща, които сте, си или ще си купите от мебелния гигант.

Кнут и Мариане Хагберг са едни от най-дългогодишните дизайнери на ИКЕА и разработват голяма част от станалите култови продукти на бранда през последните 38 години. Биографията им включва над 1600 произведени продукта за ИКЕА, посещения на фабрики в цял свят и постоянно тестване на технологии и материали. Кнут и Марианне са неотменна част от ИКЕА като марка, неотменна част от развитието на световната мебелна индустрия изобщо. Миналата година тяхното бюро LISABO получи престижната награда Red Dot Design Award за висококачествен продуктов дизайн

А новата им зимна колекция за ИКЕА, VÄSSAD, не е просто набор от мебели с много функции и повече от лесен начин на сглобяване. Тя има пряка връзка с България.  Идеята се ражда преди две години, когато двамата посещават България и се вдъхновяват от заобикалящата ги среда, производствените методи и материали в българските фабрики. Днес вече е факт  първата колекция на мебелния гигант ИКЕА, произведена изцяло в България и достъпна в цял свят.

VÄSSAD носи оригинално индустриално усещане, тъй като голяма част от дизайна и разработката й се случват директно на производствената площадка във фабриката. „Имахме няколко набързо скицирани концепции, някои съвсем първоначални идеи. Но основната ни цел бе да работим на място във фабриката. Това е най-интересната част за дизайнера. Не е лесно да се открият производители, които боравят еднакво добре с пластмаса, дърво и метал.“ – коментират Кнут и Мариане Хегберг (брат и сестра) за работата си с Бонана Петрич и Дриймс къмпани.

Колекцията е за всички онези потребители, които живеят в съвремието, сменят  жилището често, имат  нужда от мебели със семпъл, но интересен дизайн, няколко функции и лесен начин на сглобяване. Лекотата на артикулите от колекцията правят пренасянето на мебелите повече от лесно. Индустриален вид, естествени материали, дух от  80-те години – това са масите, столовете, кутиите, одеялата и всички артикули от VÄSSAD. Кнут и Мариане и лидерът на проекта пристигнаха в България, за да представят новата колекция и да ни покажат, че  мебелите не са просто предмети – те са иновации, култура, начин на живот. Вижте как и защо: 

Knut, Marianne Hagberg and Lars Ingolf with Adriana Andreeva_presenting ...

И тримата работите в този брнш от много години. Как се измениха тенденциите за тези 38 години?

Кнут Хагберг (К.Х.): Много неща се промениха, но интересното е, че някои от тенденциите, които минаха и заминаха, вече се завръщат. Например някои неща, които бяха модерни през 80-те и през първите години на 21 век се завърнаха. Имаше тенденция свързана с Мемфис, където бяха модерни много цветни и шарени неща. Тя беше много популярна, после отмина. А в момента виждаме неин отзвук под формата на употребата на стъкло и други материали. Като цяло тенденциите са като синусоида – вървят нагоре-надолу. Сега отново са модерни естествените материали – дървото.

Мариане Хагберг (М.Х.): Има и още нещо. Когато ние започнахме да работи, нямаше чак толкова голям процент градско население и нещата се промениха от това, че то нарасна. Хората все по-честно се движат и не могат да имат тежки мебели. Все по-често им се налага да ги разглобяват и да ги носят със себе си.

Ларс Инголф (Л. И.): Интересното е, че колкото и да се променят тенденциите, базовите нужди остават същите. Всеки има нужда от легло, на което да спи, от маса, на която да се храни. Променят се по-скоро техниките и начина, по който се достига до някакво решение. Когато технологията доведе до някаква промяна, например изобретяването на компактдиска, хората започват да имат нужда от съответната поставка за дискове. Или пък замяната на пишещите машини с компютрите – това доведе до различни решения в създаването на мебели. Така че технологиите са това, което променят решенията.

Говорейки за нови технологии и нови начини на производство, коя е последната голяма иновация в интериорния дизайн?

К. Х.: ЗА нас определено това е една сглобка, която разработихме. Тя може да се използва за сглобяване на различни мебели без да има нужда от болтове и винтове. Това е много важно за нас. Имаме двама души, които работят за нас – те измислиха тази технология. Те са Айнщайните на ИКЕА. Работехме с едни сглобяеми кубове и обсъдихме с тях идеята да създадем маса, която да не изисква монтиране. Това, което те измислиха беше плот за маса, който не е масивен, а е фурнир, нагънат като акордеон, който може да създаде маса, дълга 2 метра.

Какво е модерно сега?

К.Х.: Истински материали. Естествено дърво, естествени нишки, лен, вълна, памучни материи.

VÄSSAD Collection

А по отношение на вида?

К. Х.: Отново връщане към 80-те години.

Л. И.: Може да се каже, че има и завръщане към мебелите на 50-те и 60-те години и класическите архитекти от Дания и Швеция. Да, технологиите се развиват, но те водят и до това днес да имаш нещо, което изглежда като ръчна изработка, но се произвежда масово. Това обяснява и употребата на естествените материали.

Коя е най-подценяваната мебел според вас?

Л. И.: Мисля, че това са малките табуретки, които ги имаме навсякъде, във всякакъв дизайн, идват в много серии и се купуват. Освен това те могат да бъдат използвани като нощна масичка, масичка за кафе, за книги – могат да приемат всякакви функции, хората ги имат навсякъде и може би не ги забелязват. Приемат ги като очевиден продукт. Мисля, че ако изведнъж премахнеш табуретките от един дом, хората ще разберат колко са важни и ще ги оценят.

А коя е най-надценяваната мебел?

М. Х.: Струва ми се, че кухнята е нещо, за което се харчат ужасно много пари, а в крайна сметка се използва както може да използва и една съвсем скромно направена и евтина кухня. Понякога хората искат да има много луксозна и скъпа кухня, а всичко, което могат да направят в нея, е омлет.

К. Х.: Ако ангажираш мъжете в избора на кухня, те веднага ще вдигнат изискванията. А пък жената ще продължи да използва стария си нож, който има от години, защото в крайна сметка, тя знае най-добре какво й трябва.

VÄSSAD Collection (4)

Какво трябва да знаем преди да започнем да обзавеждаме малкото жилище?

М. Х.: Трябва да се стремим да използваме мебели, които имат повече от една функция.

К. Х.: Табуретката да може да е маса, която да се поставя в коридора, може да бъде и нощно шкафче. Диванът да се разгъва. Масата в кухнята да се използва като бюро. Пространството да остане чисто и просторно. Най-добре оставете стените бели.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“