МФ: Фискалният резерв е 8,8 млрд. лева

| от |

Размерът на фискалния резерв към 30 септември е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, съобщиха от финансовото министерство.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет дефицитът по консолидираната фискална програма към края на септември е в размер на 1 483,2 млн. лв. при планиран за 2014 г. – 1 472,3 млн. лева. За сравнение дефицитът към деветмесечието на предходната година бе в размер на 361,5 млн. лв., което означава, че на годишна база показателя се влошава номинално с 1 121,6 млн. лв. (1,3 п.п. от БВП). Изоставането при изпълнението на разчетите за данъчните приходи по държавния бюджет и отчетения ръст в разходите, основно в частта на разходите по сметките за средства от ЕС, социалните и здравноосигурителните плащания и други, са основните фактори за формирането на дефицита по КФП за деветмесечието на 2014 г. Продължава да се осигурява и финансиране за временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“, като се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицираните разходи.

Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма за отчетния период са в размер на 21 555,7 млн. лв., или 69,5% от годишните разчети. Приходите по КФП към края на месец септември нарастват с 248,3 млн. лв. (1,2%) спрямо отчетените за същия период на миналата година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец септември възлиза на 17 074,9 млн. лв., което представлява 70,2 % от годишните разчети за 2014 г. при 72,3% изпълнение на разчетите към деветмесечието на 2013 година. Съпоставено със същия период на предходната година данъчните постъпления нарастват номинално с 3,3% (552,0 млн. лв.), което значително изостава спрямо планирания ръст с разчетите към ЗДБРБ за 2014 година.

Приходите в частта на преките данъци са 3 113,0 млн. лв., което е 72,1% от планираните за годината и нарастват спрямо същия период на предходната година с 270,3 млн. лв. (9,5%). Постъпленията от корпоративни данъци бележат ръст от 5,5% (61,3 млн. лв.). Нарастване за деветмесечието на 2014 г. се отчита и при приходите от ДДФЛ – с 209,0 млн. лв., което е с 12,0% повече от същия период на миналата година.

Приходите от косвени данъци са в размер на 8 631,9 млн. лв., което е 67,3% от програмата за годината, при изпълнение на разчетите към деветмесечието на 2013 г. в размер на 72,2 процента. Изоставането с 4,9 п. п. в изпълнението на разчетите спрямо отчетеното изпълнение за същия период на предходната година е главно при ДДС и акцизи. Съпоставено със същия период на предходната година постъпленията нарастват номинално с 31,8 млн. лева.

Постъпленията от ДДС са в размер на 5 515,5 млн. лв., или 66,6 % от планираните за годината. Съпоставени със същия период на предходната година приходите от ДДС са с 34,4 млн. лв. повече при планиран ръст от 12,4 % спрямо отчетените за 2013 година. Приходите от акцизи са в размер на 2 987,1 млн. лв., или 68,2% от планираните за годината. Постъпленията за деветмесечието на 2014 г. са с 0,1% по-малко спрямо същия период на предходната година, при планиран ръст по разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. от 7,9 % спрямо отчетените за 2013 година. Постъпленията от мита са 111,8 млн. лв., или 82,1% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 648,8 млн. лв., или 72,3% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 4 681,2 млн. лв., което представлява 74,5% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 5,0% (224,3 млн. лв.).

Неданъчните приходи са в размер на 2 697,9 млн. лв., което представлява 77,7 % изпълнение на годишните разчети. Това е с 221,6 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година, което се дължи на базов ефект от постъпили еднократни приходи през първите шест месеца на 2013 г. от дивидент за държавата и от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело. По-ниски спрямо септември 2013 г. са приходите и доходите от собственост, приходите от съдебни такси, глобите, санкциите и наказателните лихви, приходите от концесии и другите неданъчни приходи, като само при държавните и общинските такси и приходите от продажбата на нефинансови активи има повишение.

Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 1 782,9 млн. лв., което представлява 55,1% от разчета за годината.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към 30.09.2014 г. възлизат на 23 038,9 млн. лв., което е 70,9 % от годишния разчет. Спрямо септември 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 1 370,0 млн. лв. (6,3%), което се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания. Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 32,9% (755,3 млн. лв.) спрямо същия период на 2013 г., а разходите по националния бюджет нарастват с 3,2% (614,7 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2013 година. Ръстът при социалните разходи се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г. Влияние върху параметрите по изпълнението на разходите оказват и одобрените с постановления на Министерския съвет допълнителни разходи по бюджетите на редица първостепенни разпоредители с бюджет през последните месеци от мандата на предходното правителство.

Нелихвените разходи са в размер на 21 827,8 млн. лв., което е представлява 73,3% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за деветмесечието на 2014 г. са в размер на 18 806,7 млн. лв. (75,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 021,1 млн. лв. (60,9 % от разчетите към ЗДБРБ за 2014 г.). Лихвените плащания са в размер на 510,8 млн. лв. (76,3 % от планираните за 2014 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2014 г. от централния бюджет, възлиза на 700,3 млн. лв., което е в съответствие с Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 1150/2000 на Съвета на ЕС от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към септември 2014 г. е отрицателно в размер на 1 483,2 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 657,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 825,3 млн. лева. /БГНЕС

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.