Мъжете носят къси коси заради херцог Франсис Ръсел. Но защо?

| от |

Ако сте мъж с къса, лесна за поддържане коса, благодарете на безизвестен английски данък и един бас.

Кралица Елизабет I и кралица Мария Стюарт I правят перуките модерни сред дамите, но мъжете също носят перуки, както много добре знаете от всеки филм за онова време.

Трендът от 16 век прозилиза от болест, която оставя плешиви петна по главата на човек – сифилисa.

Някои от ранните перуки модерни сред мъжете били големи и богато украсени като крал Луи XIII е бил първият изтъкнат мъж, който носи перука като аксесоар и така я популяризира. (Синът му, крал Луи XIV, пък прави същото, но за обувките с ток).

Луи XIII не е бил болен от сифилис, но е имал наследствена плешивост. Вместо да му се подиграва за перуката обаче, населението я приема като моден артикул и така перуки започват да носят дори хората с коса. Честа практика станало мъжете да махат цялата си коса и да носят перука, а много проститутки правели същото със срамните си части.

 

Перуките често се напудряли, за да станат възможно най-бели. Бедните ги посипвали с брашно, а богатите използвали скорбяла на прах парфюмеризирана с лавандула и други ухания. Една изкуствена фризура струвала някъде колкото надниците на работник за една седмица, но можела да достигне и еквивалента на заплатите на човек за цяла година. Затова някои хора пропускали този момент и направо нанасяли пудрата върху естествената си коса.

 

Тази пудра станала толкова популярна, че през 1795 година министър-председателят на Англия Уилиям Пит я обложил с данък, за да изкара пари на държавата, която както често се случвало по онова време, била във война с Франция.

Данакът се плащал при закупиване на пудрата и бил в размер на сегашни 100 долара.

Разбира се, населението не било много доволно, и особено един човек – херцогът на Бедфорд Франсис Ръсел, който отказал да плати данъка. В знак на протест херцогът си подстригал косата късо и скандално се появил в този си вид в съда. Той накарал свои приятели да последват примера му в знак на протест, което те направили като се разбрали, както отбелязва „London Chronicle“ (съвпадението е случайно, не сме били ние), „да загубят определена сума пари, ако носят напудрена перука за определен срок от време“.

Този стил бързо станал популярен и дори станал метод за протестиране на други данъци сред простолюдието.

Така късата коса станала модерна, а мъжете започнали да експериментират с различни прически.

 

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Infiniti и Hyundai имат какво да покажат на Автомобилен салон София 2017

| от chronicle.bg |

Автомобилен салон София 2017 е в разгара си и присъствието там е задължително за всички с „бензин в кръвта“. Едно от много  неща, които могат да бъдат видени, е обновения модел на японската марка Infinity, Q50. 

Усъвършенстваният стилен спортист Q50 запазва елегантните си пропорции и атлетична стойка, и прави по-голямо визуално разграничаване между отделните версии на модела, включително вдъхновената от динамиката Red Sport 400. Моделът разполага с иновативни технологии в подкрепа на водача и насочени към автономното шофиране. Обновеното Infiniti Q50 се предлага и с нови двигатели, като вниманието привлича новият 3,0-литров V6 бензинов мотор с двоен турбокомпресор, който генерира максимална мощност 400 к.с. Директното адаптивно кормилно управление е изцяло обновено спрямо първото поколение.

Infiniti Q50 (1)

Корейският автомобилен производител Hyundai с няколко премиери на софийския автосалон.

Първата премиера бе на изцяло новият Hyundai i30 N. Той е първият модел от спортната серия N на марката, създаден от европейското подразделение на Hyundai. Новият i30 N е най-бързият модел на Hyundai. 2,0-литровият бензинов турбодвигател на i30 N се предлага в два варианта на мощност – с 250 или 275 к.с., като вторият разполага и с електронен диференциал с ограничено приплъзване. Автомобилът е екипиран с 6-степенна механична скоростна кутия. Моделът бе представен от автомобилния пилот Петър Гьошев, а на премиерата присъстваха и пилотите от Hyundai Racing TrophyДенис Станчовски и Симеон Симеонов.

 

Изцяло новият кросоувър, KONA, предлага най-новите технологии, като прави премиум характеристиките по-достъпни за удобно и безопасно шофиране. Новаторските технологии се допълват от системи като Apple CarPlay за съвършена свързаност и модерната LED осветеност. Сред задвижващите варианти присъства новият турбо бензинов мотор със 177 к.с. в съчетание със задвижване 4х4 за динамично и сигурно пътуване при всякакви условия.

Hyundai Kona

На щанда на Hyundai присъстват и трите версии на модела IONIQ – с електрическо задвижване, като хибрид и като Plug-In-хибрид. IONIQ Hybrid съчетава високоефективен бензинов двигател с електромотор за мощна работа с по-малък разход на гориво и по-ниски емисии. IONIQ Electric е първият изцяло електрически модел в гамата на Hyundai. Electric позволява шофиране без вредни емисии до 280 км с едно зареждане. IONIQ Plug-In съчетава най-доброто от двата свята – с превключване на електрически режим той може да измине до 63 километра изцяло на ток. Двигателят с вътрешно горене пък осигурява необходимото спокойствие за дълги пътувания.

Hyundai Ioniq 2

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“