Мавриций – извън клишето „просто тропически остров“

| от |

Когато фотографът на TravelStartBlog Джонти e изпратен да посети о-в Мавриций в края на януари той трябвало да спазва едно единствено правило – да заснеме колкото се може повече моменти из прелестния остров.

Истината е, че Джонти не е професионален фотограф – снима за свое удоволствие моментът, който му е харесал, въпреки че ще останете с друго впечатление след като видите грандиозните му фотоси, направени с личния му iPhone, които са предизвикали бурните аплодисменти на всички в офиса на TravelStartBlog.

Всички снимки са направени с iPhone-а на Джонти, а някои са обработени със Snapseed и Camera+, приложения за iOS, показвайки, че отдалеченият остров е много повече от изчезналия Додо, грейпфрути или типичните маврициански танци Sega. Снимките на Джонти са безспорно като маслени картини.

Насладете им се и вие!

Само след 4 часов полет от Йоханесбург получавате безплатна екзотична виза….

1-Coin-de-Mire

…както и възможността да ви изненада следобеден циклон, дори и цял ден да е имало слънце.

2-Centara-Grand-Azuri-Sunset

Да гледаш изгрева от изток…

3-Centara-Poste-Lafayette-Sunrise

…или да виждаш рифа от хиляда фута височина.

4-View-of-Blue-Bay-Marine-Reserve-and-Beachcomber-Shandrani-Resort-from-the-plane

Мавриций, за да се насладиш на полуострова Le Morne , който е бил убежище на избягали роби през 19в. …

5-Le-Morne

… и симетрични гледки, които са толкова идилични, че ако ги покажете на вашите facebook приятели със сигурност ще ви презират.

7-Lux-Le-Morne-Resort2

Мавриций – да си на бар стола и да се чувстваш толкова яко, че си в басейна…

6-Lux-Le-Morne-Resort1

…и за всички all inclusive тематични ястия достъпни на терасата към басейна.

8-Sands-Resort

Мавриций, за да се насладиш на разкошния безграничен басейн, който все едно се слива в едно с океанската шир…

9-Hilton-Resort-and-Spa

… и задължително да повдигнеш в ръка бирата Phoenix, когато мисълта за Зелен Островен Ром те кара да се издигаш.

10-Local-beer-Phoenix

 Мавриций е заради слънцезащитното благоухание, заобиколено от палми…

11-Maritim-Resort-and-Spa

 … и призрачният рак, ловуващ в спокойствието привечер.

12-Sunset-at-Troux-aux-Biches

 И да полежиш малко встрани от главния остров… ;)

15-Ile-des-deux-Cocos-private-island

…и хамак, който те притегля за дрямка, далеч от дивото.

16-Ile-des-deux-Cocos

 Мавриций, за да седнеш на някоя скала и да се взираш в безкрайното синьо толкова дълго, колкото искаш…

17-Blue-Bay-Marine-Reserve

…и раздразнени небеса точно преди да се стъмни.

18-Lux-Le-Morne

За Креолското забавление – пищно и сияйно…

19-Local-entertainment

…и местни деликатеси, убеждаващи те за голяма хапка. 

20-Banana-rum-aged-for-a-minimum-of-3-months

 Мавриций – заради акостиралите лодки в Cap Malheureux…

21-Coine-de-Mire-Island

 … и за сладолед (подвижна версия) от разтеглен Мини Купър.

22-Ice-Cream-Mini-at-Lux-Grand-Gaube

Мавриций за полягване на плажа – уединено и ведро…

14-Casaurina-Resort-and-Spa

…и нежната скална флотилия, избледняваща в океана.

13-Troux-aux-Biches

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.