Марсоходът „Спирит“ открил камък, точно копие на Барак Обама на Червената планета

| от |

Запалени уфолози твърдят, че мисията на марсохода „Спирит“ е заснела парче скала, точно копие на главата на президента на САЩ Барак Обама, пише в. „Дейли мейл“.

Според вярващите в извънземните на панорамен кадър от 2005 година, заснет от въпросния роувър, при известно увеличение се вижда изображение на двойник на американския държавен глава. Уфолозите твърдят, че това е част от статуя. Но сериозните учени побързаха да омаловажат находката и да я причислят към явлението пареидолия – когато нашият мозък се заблуждава и вижда образи там, където ги няма. Подобни изображения добиха голяма популярност напоследък, като лика на Христос, изпечен от тостер върху филийка хляб.

Снимката се оказа част от панорамните серии, заснети от „Спирит“ между 1 и 3 октомври 2005 година в кратера Гусев. Удивителният кадър с приликата бил открит от американския уфолог Скот Уоринг докато преглеждал материали, получени от марсохода. Скот Уоринг публикува „марсианската глава на Обама“ в блога UFO Sightings Daily. Според него това било 3D статуя, изготвена на триизмерен принтер, и заровена от гърдите надолу в пясъка.

Навремето фотосесията от „Спирит“ беше пусната в мрежата от НАСА и бе превърната в интерактивна програма от космическото ведомство, припомня вестникът.

с БТА

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.