Марсианските каньони са изсечени не от вода, а от лава
Каньоните, които насичат повърхността на Марс според мнозина са доказателство, че на планетата някога е текла вода. Проф. Джовани Леоне от Швейцарския технологичен институт откри доказателства, че те са се образували от преминаването на негостоприемната за живот лава, съобщи в. „Дейли мейл“.
Марсианската повърхност е най-неравна около екватора. Недалеч от него е най-големият вулкан в Слънчевата система Олимпус Монс. Близо до източния му край започва лабиринт от долини и канали, приличащи на речни корита. Най-голямата долина е Валес Маринерис – марсианският Гранд каньон. Той е с дължина 4000 км и надхвърля земния по всички показатели. Смяташе се, че каналите са oбразувани поне частично от течаща вода. Според Джовани Леоне марсианските долини и канали, са образувани от лава, изригнала от платото Тарсис през далечното минало на планетата. Той стига до този извод, като изследва хиляди снимки, направени от американския космически апарат „Марс рикънисънс орбитър“, който кръжи около Червената планета от 2006 г. Той картографира eкваториалните долини и канали с безпрецедентната резолюция от 25 см на пиксел.
Снимките разкриват следи от лава по дъното на долините и каналите. Около 90 процента от тях са покрити или от лава, или от предизвикани от лава свлачища. Морфологията на потоците лава показва, че всъщност те са изсекли първоначално долините и каналите. Долините и каналите са на няколко милиарда години. Проф. Леоне вярва, че лавата е дошла от изчезнали отдавна вулкани по платото Тарсис, които са предшествали сегашните вулкани в района. Всеки етап от този вулканичен процес може да бъде проследен на снимките. Ако изводите на проф. Леоне са правилни, долината Валес Маринерис, където Европейската космическа агенция планира да изпрати роувъра си „ЕкзоМарс“, няма да е подходяща за търсене на живот. Изследването обаче надали ще промени плановете на космическата агенция, защото вулканичните и седиментните скали трудно се различават на орбитални снимки, дори и при резолюцията на „Марс рикънисънс орбитър“.
