Малък самолет кацна аварийно, закъснения на Летище София

| от |

Самолет “Пайпър“, пътуващ от Унгария за Турция, е кацнал аварийно в землището на старозагорско село, след като двигателят му се е обледенил, съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта.

Дирекцията за разследване на произшествия към транспортното министерство извършва разследване на причините за аварийното кацане на самолета.

При прелитане на три самолета над територията на страната, двигателят на единия се обледенява по време на полета в участъка Пловдив – Стара Загора.

Пилотът е извършил аварийно кацане в землището на село Шаново, Старозагорска област. Командирът на въздухоплавателното средство е невредим, уточняват от министерството.

Nov04_07_PA-44_2

Заради обилния снеговалеж тази сутрин 10 самолета излетяха със закъснение от летище „София“. Забавянето стана между 6 и 9 часа, тъй като е трябвало снегорините да преминат 8 пъти през пистата за излитане и кацане.

От летището увериха, че с химикали са обработени 500 000 кв.м. площ, а измерванията на спирачния път на самолетите са били в норма. През целия ден самолетите излитаха след извършване на антиобледенителни процедури.

snow
 
 

8-те тайни на успеха на Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

 

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

 

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

 

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

DSC_2400

 

Коя е твоята любима бира?

Харесвам най-много баварските бири. Може би любимата ми е Хофброй, мюнхенско пиво.

 

Докато сме на баварската тема…имаш баба германка. Разкажи ни нещо за нея. Не са много българите с немско потекло.

Баба ми, Илзе Кйете Фердинанд Филипсон, беше от другия край на Германия – северния. Не признаваше източна и западна Германия, цял живот е искала да има обединение. За съжаление почина една година преди падането на Берлинската стена. С дядо ми са били голяма любов – учили са заедно медицина в Берлин. След това се преместват в България, където баба ми живя цели 55 години. Имали са варианти да не живеят тук, но дядо ми беше голям родолюбец и никога не е искал да живее извън България. В това отношение съм същия като него.

 

Как се налага нова марка на пазара?

Няма точна рецепта за това, но мога да изброя няколко елемента. Може да звучи обезнадеждаващо,  но първият от тях е късмет. Второто нещо е знанието, да знаеш. Трябва да си учил за това. Най-важното е да дефинираш много точно целевата си група. Колкото по-точно определиш хората, които искат да купуват продукта ти, толкова по-успешни ще бъдат продажбите. Третото нещо, което също е много съществено, са конкурентите в категорията ти.

Ние създадохме марката Devin и я наложихме в България успешно първо защото конкуренцията не беше силна. В началото хората като чуеха „Девин“, реагираха с „АХА, Девня, знам я“. Както знаете, в Девня има циментови заводи, това е може би най-замърсеното място в България. Със сигурност не такова, което човек асоциира с чиста и вкусна вода.

Но въпреки това наложихме бранда много успешно. В началото – поради липса на достоен опонент. Впоследствие се появи най-силния конкурент на Земята – Кока-Кола, но отново имахме късмет, тъй като те не бяха силни в производството и маркетинга на вода.

 

Колко е важен етикетът при хората?

Много. Но отново: спрямо таргет групата. Може да направиш изключително сложен, софистициран, изтънчен етикет, но ако потенциалните ти клиенти са на друго ниво, пак няма да имаш успех в продажбите. Е, може да спечелиш награда за дизайн, но какво от това?

Всичко се прави според различните слоеве на населението, в които се прицелваш. Аз съм учил диалектически материализъм и знам, че има огромна разлика между продукт и стока. Да кажем, че продуктът е бирата. Правя си бира и си я пия сам, но когато тя излезе на пазара обаче, се превръща в стока.

Етикетът е съществен, за да можеш чрез него да предадеш посланието си, но то трябва да е  обвързано с този, който искаш да ти ползва продукта, за да стане той на стока.

DSC_2336

Писането върху новият Samsung Galaxy Note8  е по-гладко от писането върху хартия, за да  не се налага да носите тефтер за записки. Затова помолихме Валентин да вземе S Pen и да напише своята рецепта за успеха. „Успехът е в това да намериш себе си и да направиш близките си щастливи“

А колко е важен етикета при хората?

В смисъла на етикеция, в морално-етичен аспект – едно от най-важните неща. Човек не може да прави бизнес без да спазва определен етикет. Бизнесът е една верига, в която всеки е зависим от другия. И ако някой не се движи по един определен етикет, тя се прекъсва. И се налага да търсиш друга брънка, друго звено.

Идеята за грубия, самонадеян бизнесмен не е вярна. Няма успели единаци в какъвто и да е бизнес, освен ако не говорим за монопол или диктатура.

 

Някои хора пият само Загорка, защото така са свикнали. Други не пият различна минерална вода от Девин. Навикът хубаво нещо ли е?

И да, и не. Навикът към марката е лоялност, привързаност към марката. Това означава, че това ти харесва и че си намерил баланса си. Но аз харесвам и хората, които експериментират. Опитването на различни неща води до преоткриване на баланса. А ако можем да накараме и един човек, който е свикнал да пие само определена марка бира, да опита нашата, това е успех.

 

България добро място ли е за „правене“ на успех?

За мен винаги е било най доброто. Завършил съм точно в момента, в който се смени строя – от социализъм минахме в начален стадий на капитализъм, когато се случи първоначалното натрупване на капитал. Покрай бабата германка винаги съм имал възможност да отида при роднини, които живеят в Англия, Франция, Щатите, но никога не съм го направил. Жена ми живееше в Италия преди да се оженим, можехме да живеем и там. Но за нас България винаги е била мястото, където се реализираме и където искаме да живеем. Имаме един лаф: Ганьо при Ганка.

 

Работил си с много хора от различни националности. С кои се работи най-лесно?

Може да е клише, но най-лесно се работи с германци. Заради тяхната коректност. Другата националност, с която винаги съм работил добре, са турците.

 

А италианците?

Няма такова нещо като „италианец“. Реално Италия е създадена исторически преди 150 години. Дотогава е имало флорентинско кралство, венецианско кралство, сицилианско…италианците са различни. Не всички се вписват в понятието за „палячо“, работил съм с чудесни италианци.

 

Помниш ли съвет, който е бил ключов за успеха ти?

Да. Познай себе.

DSC_2349

 

Samsung Galaxy Note8 заслужават всички, които използват телефона си постоянно. Безспорно това е един от най-добрите Android телефони на пазара в момента. 6,3 инчов инфинити дисплей с 4к резолюция, който поддържа HDR 10 за още по-качествена картина. Отличен процесор и 6GB RAM памет и стилус S Pen – за да вършите задачите си по-бързо. Стилусът е емблематичен за серията Note телефони на Samsung, като с него можете да пишете бележки, да изпращате съобщения на живо – пишете  на екрана и споделяте написаното като анимиран гиф и просто да си порисувате на големия екран.

Като всички неща в този телефон и камерата е най-доброто, което могат да предложат от Samsung, тя е и първата с два обектива – един за близки и един за далечни кадри. Намислете си нещо, което искате от телефон и най-вероятно Note8 ще го прави – 4k видео, автоматичен фокус и на двете камери, скенер на ириса, безжично зареждане, издръжлива батерия… Или просто оставете вашия Note8 върху докинг станцията Samsung Dex и го използвайте като десктоп компютър. Станцията вързвате с монитор, мишка и клавиатура. Можете едновременно да говорите по телефона и да попълвате таблици в excel, да редактирате снимки във Photoshop или просто да играете

 

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.