Македонците, българите и паметниците

| от |

Честването на някои исторически личности на Балканите често дава повод за изстъпления, пише Катерина Блажевска. Тя търси отговор на въпроса защо плочата на Мара Бунева в Скопие, поставена от българи, отново бе счупена, разказва Дойче веле.

0,,17358420_401,00

Плочата на Мара Бунева, поставена от български сдружения в Скопие, редовно става жертва на вандали. А венците, които македонски граждани полагат пред паметника на Яне Сандански в Мелник, си патят от тамошни хулигани. Как да си обясним тези посегателства? Според историците причините са различни. Едни се опитват да ревизират част от историята, която не им харесва, други просто прикриват невежеството си, трети самодейно запълват вакуума, който е оставила държавата, забравяйки да отдаде почит на определени исторически личности.

Примерът с плочата на Мара Бунева, която преди броени дни бе счупена за пореден път от вандали, сякаш илюстрира последното. На 13 януари 1928 година младата жена застрелва Велимир Прелич, който за нея е олицетворение на сръбската окупация в Македония, след което се самоубива. Тя е една от историческите личности, за чието увековечаване македонската държава не се е погрижила. Паметната плоча е поставена от български организации и тъкмо поради това около нея непрекъснато възниква напрежение. Според Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Република Македония, вече е време да се сложи край на тези напрежения.

„Македонските власти най-сетне трябва да излязат със собствена историческа и политическа позиция, за да се избегне изострянето на отношенията с Република България. Същото важи и за други сходни сюжети като поклонението на македонски граждани пред паметника на Яне Сандански в Мелник. Причината е, че у нас все още няма установено научно-историческо становище за ролята на Мара Бунева в македонското освободително движение“, казва Тодоровски.

„Време е македонците да вдигнат паметник на Бунева“

Тодоровски припомня, че в историческото съзнание са напластени редица негативни интерпретации, както и схващания, наложени от идеологически мотивирани публицисти. Той смята, че Мара Бунева е дала живота си за свободна Македония, тъй че е време македонските власти да ѝ вдигнат паметник (какъвто е имало до 1944 година). Според него така няма да има нужда от българската плоча с текст на български език, край която се развяват български знамена.

По повод посегателството срещу паметната плоча Българският културен клуб в Скопие припомни, че полицията охранява паметниците на Цар Душан и на Тито, но не се грижи плочата на Бунева.

„През последните години се наблюдават редица политически действия и политически актьори, които тласкат страната към реюгославизация. Сред тях е и отношението към панихидата и плочата на Бунева. Всичко това сериозно уврежда имиджа на Македония като независима държава и кандидат-членка на ЕС“, казват от Българския културен клуб.

По повод паметника на сръбския цар Душан в центъра на Скопие с подобни оценки за „сърбизация“ на македонската политика излязоха и албански неправителствени организации. Според Тодор Чепреганов от Института за национална история, за да затихне битката около паметниците, е необходим широк дебат между съответните институции и научни работници за това дали и как трябва да се честват определени личности и събития от македонската история.

„В панихидите участват членове на организации от други държави, развяват знамена на чужди държави, което предизвиква реакции сред обществеността. Всичко се политизира и се поставя в контекста на „добросъседските отношения“, като обвинението е, че едната страна ги нарушава. След като Македония придоби независимост, паметниците постепенно започнаха да разделят и политическите елити, и гражданите – заради непримирите им възгледи. Как да не можем да разберем, че почитайки онези, които живеят в нашата колективна памет, ние показваме и своето отношение към собствената си история и култура? Колкото повече единство демонстрираме, толкова повече ще ни уважават и другите „, казва Чепреганов.

За паметника на Димитър Благоев

И другите страни от региона не са имунизирани срещу политизиране на паметниците. Доказва го един случай от съседна България, където през декември 2013-та местен партиен лидер на ДСБ в Благоевград беше задържан по подозрение, че боядисал паметника на основателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев като дядо Коледа. Обвинението, че тук ставало въпрос за оскверняване на символа на града задържаният Калоян Ханджийски коментира така: „Блоагоев не е никакъв символ. Той се е отказал от българското гражданство и се определя като македонец. Какъв символ може да бъде той?“. Ханджийски припомнил също така, че има решение на Общинския съвет от 1990-та година, според което паметникът трябва да бъде отстранен.

Благоев е основател на Българската социалдемократическа партия през 1891, но смятал сам себе си за македонец: „Аз не съм българин, аз съм македонец … и като такъв , аз съм за Македония като славянска страна, която ще има собствено управление“. В негова чест на 9 май 1950 Горна Джумая е преименувана в Благоевград. В Скопие неговото име носи само малка уличка в квартал Лисиче, която едва миналата година беше асфалтирана след много оплаквания от гражданите.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!