Македония: Коя съм и къде отивам?

| от |

Каква е Македония днес, след 23 години независимост? Накъде гледа и кой я дърпа надолу? Трима събеседници на Дойче Веле търсят отговор на вечните македонски въпроси, предава изданието:

След 23 години независимост, в днешна Македония 30 процента от хората са официално бедни, а общият дълг на страната възлиза на близо 50% от БВП. Но властите имат и друг, още по-голям дълг – да изпълнят обещанието си, че страната ще се интегрира в ЕС и в НАТО. Вместо това обаче в НАТО и дума не става за приемане на Македония, а предстоящият доклад на Европейската комисия за напредъка навярно ще отбележи, че в Македония отсъства вътрешен диалог и че опозицията бойкотира парламента. Професор Денко Малески припомня, че очакванията преди две десетилетия бяха съвсем други:

Двата воденични камъка

„Независимостта е голяма победа на Македония, тя влезе в картата на света и получи заслужено уважение. Но стратегическата цел от това време, а именно – евроатлантическата интеграция, и до днес си остава непостигната. Напредъкът на Македония в момента зависи от решаването на два проблема: вътрешния проблем с демокрацията и външния – отношенията със съседите. Това са двата воденични камъка, които ни теглят надолу“, казва Малески.

Македония е претърпяла достатъчно провали, сега ѝ трябват успехи, казват много интелектуалци, които още не са заразени с вируса на мълчанието и конформизма. Според Малески, бедата е в това, че Македония няма традиция в изграждането на морални елити:

„Македония се нуждае от мислещ и нравствен авангард – хора, които поставят морала над личните интереси. Защото тъкмо такива хора създават духа на една държава. Ние имаме тяло, но този дух не ни достига. Така, както разбираме демокрацията, ние всъщност се движим в обратната посока“, смята професорът. Многобройни македонски учени и хора на изкуството с международна значимост също призовават да се насърчават талантите и успехите. За съжаление тъкмо хора като тях зле виреят на местна почва. Същото важи и за стотиците млади хора с висока професионална компетентност, които не успяват да спечелят битката с всемогъщите притежатели на партийни книжки.

„Едва когато идеите престанат да идват само отгоре, когато обществото заработи хоризонтално и без страх от свободния обмен на идеи, когато се освободи индивидуалният дух, едва тогава можем да очакваме да се случи нещо положително“, казва на свой ред режисьорът Слободан Унковски. Според него Македония няма отговор на един прост, но ключов въпрос: Коя съм аз?

„Македонският мироглед е объркан“

„И тъй като не знае този отговор, тя не може да отговори и на други важни въпроси: Към какво се стремя, накъде вървя, каква искам да бъда? Македонският мироглед е объркан, всички решения са някакъв кърпеж, а представите за нацията, държавата, свободата и вярата са налудничави. В такива условия няма как да се създадат граждани, а изгладнялата тълпа, изтощена от всекидневната борба за оцеляване, няма нито време, нито капацитет да осъзнае какво се случва“, казва Унковски с огорчение и търси отговор на вечните македонски въпроси:

„Каква е тази болест, тази грешка в нашия ген, която ни прави анемични, слаби, нерешителни, страхливи, непоемащи рискове, но затова пък непрекъснато търсещи сигурността, независимо от цената ѝ? И кой е същинският приоритет, който ние като държава и нация ще издигнем на знамето си? НАТО и ЕС са просто някакви метафори, фантасмагории. Пита се как ще впишем нашата страна на световната карта? Като туристическа дестинация от някаква особена порода, като родина на сиренето, като страна с 1000 езера, като балкански център на дизайна, като античен Дисниленд? Защото ние не произвеждаме нито един продукт, който да не може да се натовари на обикновено ремарке. Дори за най-голямото, което можем да направим, няма нужда да се затварят пътища, за да мине“, обобщава Унковски.

Звучи абсурдно, но отговаря на истината: за съжаление най-сериозната „марка”, по която днес светът разпознава Македония, е спорът за името. При това този спор не е единственият препъни-камък по пътя на македонското развитие. Дългогодишният политик Петър Гошев е на мнение, че независимостта не е довела до някакви съществени промени, които да отличават днешната система от предишната:

Днешните зависимости на Македония

„Към края на 90-те години смятахме, че самостоятелността автоматично ще ни настани под някакво плодородно дръвче и ние просто ще похапваме от вкусните му плодове. Освободихме се от зависимостта от Белград, за да станем зависими от собствения си ум, от собствената си (без)културност, от собственото си полузнание. Отървахме се от комунистическата, партийно зависима съдебна система, за да попаднем в обятията на шуробаджанашката съдебна система. Отървахме се от писмата на Тито и от партийните директиви, за да се окажем зависими от тайните договорености между двамата етнически атамани и техните конструкции, зависими от държавни служби, където вместо партията сега властва приватизацията. Искахме пълен суверенитет – политически и икономически, а получихме програма за евтина разпродажба на публичните ресурси на страната. Поне засега нашето мислене се оказва неподготвено за идеята за независимост, която всъщност и не разбираме както трябва“, посочва Гошев.

От обявяването на независимостта си до днес Македония е установила дипломатически отношения със 170 държави, а под конституционното си име е призната от 135, сред които и три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия и Китай.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.