Македония: Коя съм и къде отивам?

| от |

Каква е Македония днес, след 23 години независимост? Накъде гледа и кой я дърпа надолу? Трима събеседници на Дойче Веле търсят отговор на вечните македонски въпроси, предава изданието:

След 23 години независимост, в днешна Македония 30 процента от хората са официално бедни, а общият дълг на страната възлиза на близо 50% от БВП. Но властите имат и друг, още по-голям дълг – да изпълнят обещанието си, че страната ще се интегрира в ЕС и в НАТО. Вместо това обаче в НАТО и дума не става за приемане на Македония, а предстоящият доклад на Европейската комисия за напредъка навярно ще отбележи, че в Македония отсъства вътрешен диалог и че опозицията бойкотира парламента. Професор Денко Малески припомня, че очакванията преди две десетилетия бяха съвсем други:

Двата воденични камъка

„Независимостта е голяма победа на Македония, тя влезе в картата на света и получи заслужено уважение. Но стратегическата цел от това време, а именно – евроатлантическата интеграция, и до днес си остава непостигната. Напредъкът на Македония в момента зависи от решаването на два проблема: вътрешния проблем с демокрацията и външния – отношенията със съседите. Това са двата воденични камъка, които ни теглят надолу“, казва Малески.

Македония е претърпяла достатъчно провали, сега ѝ трябват успехи, казват много интелектуалци, които още не са заразени с вируса на мълчанието и конформизма. Според Малески, бедата е в това, че Македония няма традиция в изграждането на морални елити:

„Македония се нуждае от мислещ и нравствен авангард – хора, които поставят морала над личните интереси. Защото тъкмо такива хора създават духа на една държава. Ние имаме тяло, но този дух не ни достига. Така, както разбираме демокрацията, ние всъщност се движим в обратната посока“, смята професорът. Многобройни македонски учени и хора на изкуството с международна значимост също призовават да се насърчават талантите и успехите. За съжаление тъкмо хора като тях зле виреят на местна почва. Същото важи и за стотиците млади хора с висока професионална компетентност, които не успяват да спечелят битката с всемогъщите притежатели на партийни книжки.

„Едва когато идеите престанат да идват само отгоре, когато обществото заработи хоризонтално и без страх от свободния обмен на идеи, когато се освободи индивидуалният дух, едва тогава можем да очакваме да се случи нещо положително“, казва на свой ред режисьорът Слободан Унковски. Според него Македония няма отговор на един прост, но ключов въпрос: Коя съм аз?

„Македонският мироглед е объркан“

„И тъй като не знае този отговор, тя не може да отговори и на други важни въпроси: Към какво се стремя, накъде вървя, каква искам да бъда? Македонският мироглед е объркан, всички решения са някакъв кърпеж, а представите за нацията, държавата, свободата и вярата са налудничави. В такива условия няма как да се създадат граждани, а изгладнялата тълпа, изтощена от всекидневната борба за оцеляване, няма нито време, нито капацитет да осъзнае какво се случва“, казва Унковски с огорчение и търси отговор на вечните македонски въпроси:

„Каква е тази болест, тази грешка в нашия ген, която ни прави анемични, слаби, нерешителни, страхливи, непоемащи рискове, но затова пък непрекъснато търсещи сигурността, независимо от цената ѝ? И кой е същинският приоритет, който ние като държава и нация ще издигнем на знамето си? НАТО и ЕС са просто някакви метафори, фантасмагории. Пита се как ще впишем нашата страна на световната карта? Като туристическа дестинация от някаква особена порода, като родина на сиренето, като страна с 1000 езера, като балкански център на дизайна, като античен Дисниленд? Защото ние не произвеждаме нито един продукт, който да не може да се натовари на обикновено ремарке. Дори за най-голямото, което можем да направим, няма нужда да се затварят пътища, за да мине“, обобщава Унковски.

Звучи абсурдно, но отговаря на истината: за съжаление най-сериозната „марка”, по която днес светът разпознава Македония, е спорът за името. При това този спор не е единственият препъни-камък по пътя на македонското развитие. Дългогодишният политик Петър Гошев е на мнение, че независимостта не е довела до някакви съществени промени, които да отличават днешната система от предишната:

Днешните зависимости на Македония

„Към края на 90-те години смятахме, че самостоятелността автоматично ще ни настани под някакво плодородно дръвче и ние просто ще похапваме от вкусните му плодове. Освободихме се от зависимостта от Белград, за да станем зависими от собствения си ум, от собствената си (без)културност, от собственото си полузнание. Отървахме се от комунистическата, партийно зависима съдебна система, за да попаднем в обятията на шуробаджанашката съдебна система. Отървахме се от писмата на Тито и от партийните директиви, за да се окажем зависими от тайните договорености между двамата етнически атамани и техните конструкции, зависими от държавни служби, където вместо партията сега властва приватизацията. Искахме пълен суверенитет – политически и икономически, а получихме програма за евтина разпродажба на публичните ресурси на страната. Поне засега нашето мислене се оказва неподготвено за идеята за независимост, която всъщност и не разбираме както трябва“, посочва Гошев.

От обявяването на независимостта си до днес Македония е установила дипломатически отношения със 170 държави, а под конституционното си име е призната от 135, сред които и три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия и Китай.

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Wizz Air ще лети и до Атина от март 2018 г.

| от chronicle.bg |

Нискобюджетната авиокомпания Wizz Air обяви нов маршрут от България. От 25 март 2018 г. превозвачът започва да лети всеки ден от София до Атина – столицата на Гърция.

Местата по маршрута са вече в продажба и могат да бъдат резервирани на wizzair.com или чрез мобилното приложение WIZZ на цени от 9.99 в едната посока, което включва безплатен ръчен багаж с максимални размери до 55x40x23 см.

След неотдавнашното добавяне на маршрутите Ница, Лисабон и Малага към софийската си мрежа, Атина вече е четвъртата поред дестинация, с която Wizz Air ще свърже българската столица от март 2018 г. чрез нискотарифни полети. С обявяването на маршрута до Атина авиокомпанията вече предлага 42 дестинации от трите български летища.

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.