Магическият план на Юнкер да съживи икономиката

| от |

списание „Икономист“

Алхимиците през Средновековието опитвали да превърнат обикновени материали в злато и забулвали своите теории в неразгадаем мистичен език.

Председателят на Европейската комисия Жак-Клод Юнкер бе сдържан в избора си на метафори, когато представи дългоочаквания пакет за инвестиции тази седмица пред Европейския парламент. Според него планът е „лейка“, която ще напои европейската икономика и тя ще се върне обратно към растеж. Изглежда обаче надеждите му са написани на същия мистичен език, като този гностическите приключения на древните.

С нотка на присмех към предшествениците си Юнкер заяви, че ЕС е изправен пред „последния си шанс“. Според него популисти и демагози са в очакване дали Европа има волята да се справи с проблемите си – нисък растеж и висока безработица. Скептиците пък се съмняват дали Юнкер е човекът, който ще съживи Европа. Още преди да поеме поста си на 1 ноември той предупреди, че работата е сериозна, че трябва да се рационализира тромавата структура на комисията и обеща редица ранни инициативи.

Главна му цел е 3-годишен инвестиционен фонд в размер на 300 милиарда евро. Европа отделя крайно малко средства за инфраструктура през последните години. Обществените инвестиции в еврозоната за миналата година са 2% от БВП, което е половината от отделеното в Америка. От части Юнкер се интересува от подобрение на европейския транспорт, цифровите и енергийни мрежи. В продължение на няколко месеца подробностите от плана му, особено момента откъде ще дойдат парите, остават неясни.

Всичко стана ясно на 26 ноември, когато той представи плана си в Страсбург. Според него новият Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще увеличи общите разходи до 315 милиарда евро, което е повече от първоначалните данни. Работна група от независими експерти ще състави списък с възможни проекти, като ще бъдат обхванати не само традиционните инфраструктурни проекти, но ще има средства и за образование и научноизследователски дейности. Бюрокрацията ще бъде намалена, а правилата ще бъдат насочени към подобрение на инвестиционния климат. Благодарение на това „предлагаме надежда на милиони европейци, разочаровани през годините“, каза Юнкер.

Ако се погледне по-дълбоко в златния план на Юнкер, точките в него изглеждат доста мътни. Само 21 милиарда евро от всички 315 милиарда са публични средства, които не са нови: 16 милиарда ще дойдат от съществуващите еврофондове, а останалите пари от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тези пари ще помогнат на ЕИБ, която ще отговаря за ЕФСИ, да отпусне около 63 милиарда. И накрая тези пари ще деблокират общо 315 милиарда евро от институционалните инвеститори, които сякаш са склонни да отпускат пари само в подходящи условия. ЕФСИ ще осигури „защита от рискове“ на ЕИБ, като й позволи да инвестира в по-сложни проекти, без тя да влошава рейтинга си.

Ако приемем, че ЕФСИ си проправя път през бюрократичната система на ЕС, програмата ще влезе в действие следващото лято. Тя ще продължи 3 години, а ако се окаже ефективна, ще й бъдат отпуснати още 3 години. Ако Юнкер успее да направи злато от своите 21 милиарда, планът се очаква да създаде 1 -1,3 милиона нови работни места. Това ще бъде добре дошло, но в Европа безработицата е 25 милиона, а властите признават, че са необходими повече места.

Тук идва второто алхимично действие на Юнкер. Той се надява политическият импулс, който създаде неговият план, да послужи като философски камък за европейските капитали и да насърчи националните правителства да отделят средства за капитала на ЕФСИ или направо да съфинансират проекти. Като поощрение комисията ще изключи този принос от изчисленията на бюджетния дефицит. С други думи, Франция и Италия може да не дадат пари, за да стимулират собствените си икономики, но може да се бръкнат за европейската икономика. Такива са особеностите на Европа – на пръв поглед с голяма ликвидност, но лишени от доверие.

Хванати сме в инвестиционен капан. Диагнозата на Юнкер за болежките на Европа е преди всичко честна. Той работи в рамките на строги ограничения: публичният дълг в ЕС възлиза на 87% от БВП, а германската враждебност към повишаване на разходите прави новата програма за строителство и благоустройство невъзможна. Поради някакви причини обаче той рискува с прекалени обещания. Предложения като това в миналото са се проваляли на европейско и национално ниво. Преди парите да започнат да текат, проектите трябва да бъдат създадени, инвеститорите да бъдат сигурни, да има разрешително за планиране и т.н. Дори ако Европа бъде наводнена от порой от частни пари, за което комисията твърди, че е възможно да се случи, няма гаранции, че правителствата ще попълнят хазната на Юнкер. Натрапвайки пакет, който може да не възлезе на повече от 0,8% от производството на ЕС за период от 3 години, той ще се изложи, ако резултатите са отчайващо слаби – дори ако може да обвини другите.

Това представлява политическа заплаха. Председателството на Юнкер започна с труден старт, когато само 4 дни след като пое поста, вестниците публикуваха сензационни подробности за данъчни сделки, осигурени от стотици мултинационални компании при неговото управление. В отговор на това редица евродепутати призоваха да се гласува вот на недоверие за Юнкер, макар че той не успя. Като последен опит на един алхимик, той се опита да превърне този скандал в дебат за данъчна хармонизация в Европа – нещо, за което той отдава призовава.

Ако инвестиционният план на Юнкер се провали напълно, разочарованието няма да бъде преодоляно лесно. Юнкер не е добре познат на гласоподавателите и не бе избран от тях. Той може да бъде изолиран от яростта им на личностно ниво, но може да си позволи да отчужди националните лидери, от чието благоволение зависи, за да успее планът му. Скорошният опит на Европа показва колко бързо икономическото недоволство може да се превърне в евроскептична ярост. Това е едно превръщане, което няма да бъде в полза на Юнкер. /БГНЕС

 
 

Къде ще е последното турне на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската аренби прима Адел потвърди, че окончателно ще загърби турнетата в своята кариера и лондонските спектакли ще бъдат последните й концерти на живо, съобщават Асошиейтед прес и Контактмюзик.

29-годишната певица гастролира из целия свят през последните 15 месеца в рамките на световното й турне, свързано с промоцията на най-новия й, трети студиен албум „25“. Последният етап от него предвижда гастроли в Лондон, като финалният и концерт ще се проведе на стадион „Уембли“ на 2 юли.

В потвърждение на това, че Адел трайно възнамерява да загърби турнетата, е последното й съобщение в Инстаграм. В него изпълнителката казва, че след изморителните концертни обиколки смята в бъдеще да си стои вкъщи, тъй като си падала домошарка и се радвала на малките неща. „Турнетата са изморително нещо и не ми пасват особено много!“

По време на световната си обиколка Адел пя пред над1,5 милиона свои почитатели из цял свят. Тя изнесе 119 спектакъла и с последните 4 лондонски концерта, бройката им ще нарасне на 123.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.