Магическият план на Юнкер да съживи икономиката

| от |

списание „Икономист“

Алхимиците през Средновековието опитвали да превърнат обикновени материали в злато и забулвали своите теории в неразгадаем мистичен език.

Председателят на Европейската комисия Жак-Клод Юнкер бе сдържан в избора си на метафори, когато представи дългоочаквания пакет за инвестиции тази седмица пред Европейския парламент. Според него планът е „лейка“, която ще напои европейската икономика и тя ще се върне обратно към растеж. Изглежда обаче надеждите му са написани на същия мистичен език, като този гностическите приключения на древните.

С нотка на присмех към предшествениците си Юнкер заяви, че ЕС е изправен пред „последния си шанс“. Според него популисти и демагози са в очакване дали Европа има волята да се справи с проблемите си – нисък растеж и висока безработица. Скептиците пък се съмняват дали Юнкер е човекът, който ще съживи Европа. Още преди да поеме поста си на 1 ноември той предупреди, че работата е сериозна, че трябва да се рационализира тромавата структура на комисията и обеща редица ранни инициативи.

Главна му цел е 3-годишен инвестиционен фонд в размер на 300 милиарда евро. Европа отделя крайно малко средства за инфраструктура през последните години. Обществените инвестиции в еврозоната за миналата година са 2% от БВП, което е половината от отделеното в Америка. От части Юнкер се интересува от подобрение на европейския транспорт, цифровите и енергийни мрежи. В продължение на няколко месеца подробностите от плана му, особено момента откъде ще дойдат парите, остават неясни.

Всичко стана ясно на 26 ноември, когато той представи плана си в Страсбург. Според него новият Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще увеличи общите разходи до 315 милиарда евро, което е повече от първоначалните данни. Работна група от независими експерти ще състави списък с възможни проекти, като ще бъдат обхванати не само традиционните инфраструктурни проекти, но ще има средства и за образование и научноизследователски дейности. Бюрокрацията ще бъде намалена, а правилата ще бъдат насочени към подобрение на инвестиционния климат. Благодарение на това „предлагаме надежда на милиони европейци, разочаровани през годините“, каза Юнкер.

Ако се погледне по-дълбоко в златния план на Юнкер, точките в него изглеждат доста мътни. Само 21 милиарда евро от всички 315 милиарда са публични средства, които не са нови: 16 милиарда ще дойдат от съществуващите еврофондове, а останалите пари от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тези пари ще помогнат на ЕИБ, която ще отговаря за ЕФСИ, да отпусне около 63 милиарда. И накрая тези пари ще деблокират общо 315 милиарда евро от институционалните инвеститори, които сякаш са склонни да отпускат пари само в подходящи условия. ЕФСИ ще осигури „защита от рискове“ на ЕИБ, като й позволи да инвестира в по-сложни проекти, без тя да влошава рейтинга си.

Ако приемем, че ЕФСИ си проправя път през бюрократичната система на ЕС, програмата ще влезе в действие следващото лято. Тя ще продължи 3 години, а ако се окаже ефективна, ще й бъдат отпуснати още 3 години. Ако Юнкер успее да направи злато от своите 21 милиарда, планът се очаква да създаде 1 -1,3 милиона нови работни места. Това ще бъде добре дошло, но в Европа безработицата е 25 милиона, а властите признават, че са необходими повече места.

Тук идва второто алхимично действие на Юнкер. Той се надява политическият импулс, който създаде неговият план, да послужи като философски камък за европейските капитали и да насърчи националните правителства да отделят средства за капитала на ЕФСИ или направо да съфинансират проекти. Като поощрение комисията ще изключи този принос от изчисленията на бюджетния дефицит. С други думи, Франция и Италия може да не дадат пари, за да стимулират собствените си икономики, но може да се бръкнат за европейската икономика. Такива са особеностите на Европа – на пръв поглед с голяма ликвидност, но лишени от доверие.

Хванати сме в инвестиционен капан. Диагнозата на Юнкер за болежките на Европа е преди всичко честна. Той работи в рамките на строги ограничения: публичният дълг в ЕС възлиза на 87% от БВП, а германската враждебност към повишаване на разходите прави новата програма за строителство и благоустройство невъзможна. Поради някакви причини обаче той рискува с прекалени обещания. Предложения като това в миналото са се проваляли на европейско и национално ниво. Преди парите да започнат да текат, проектите трябва да бъдат създадени, инвеститорите да бъдат сигурни, да има разрешително за планиране и т.н. Дори ако Европа бъде наводнена от порой от частни пари, за което комисията твърди, че е възможно да се случи, няма гаранции, че правителствата ще попълнят хазната на Юнкер. Натрапвайки пакет, който може да не възлезе на повече от 0,8% от производството на ЕС за период от 3 години, той ще се изложи, ако резултатите са отчайващо слаби – дори ако може да обвини другите.

Това представлява политическа заплаха. Председателството на Юнкер започна с труден старт, когато само 4 дни след като пое поста, вестниците публикуваха сензационни подробности за данъчни сделки, осигурени от стотици мултинационални компании при неговото управление. В отговор на това редица евродепутати призоваха да се гласува вот на недоверие за Юнкер, макар че той не успя. Като последен опит на един алхимик, той се опита да превърне този скандал в дебат за данъчна хармонизация в Европа – нещо, за което той отдава призовава.

Ако инвестиционният план на Юнкер се провали напълно, разочарованието няма да бъде преодоляно лесно. Юнкер не е добре познат на гласоподавателите и не бе избран от тях. Той може да бъде изолиран от яростта им на личностно ниво, но може да си позволи да отчужди националните лидери, от чието благоволение зависи, за да успее планът му. Скорошният опит на Европа показва колко бързо икономическото недоволство може да се превърне в евроскептична ярост. Това е едно превръщане, което няма да бъде в полза на Юнкер. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Магическият план на Юнкер да съживи икономиката