Made in Japan

| от Йорн Томас |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Ако в света има нация, която да е наистина влюбена в новите технологии, то това без съмнение са японците. Традиции, иновации, роботика – трудно можем да си представим нещо много по-шарено и екзотично от Tokyo Motor Show.

Всъщност днес Tokyo Motor Show може би вече не изглежда чак толкова шокиращо, колкото преди. Преди десетина години всеки европейски посетител оставаше направо втрещен от безбройните ярки екрани, стотиците роботи и всевъзможните джаджи – посещението на това изложение тогава се равняваше на близка среща с научната фантастика. Никъде човек не можеше да види повече причудливи студии, никъде другаде развитието на роботиката не беше достигнала до такива измерения. Макар кризата от последните години да е оставила следа върху този автомобилен подиум, японците си остават един технократски народ с развинтена фантазия. Достатъчно е да им покажете акумулаторна батерия или електрически кабел и те вече имат нещо предвид. Това се отнася дори и за съвсем нормалните автомобили. Каквото и да означава всъщност понятието „съвсем нормален автомобил” в Империята на изгряващото слънце…

Да вземем например двуместната Ex-Machina Concept. Това е истински трансформър, който се смалява до размерите на миниатюрно място за паркиране. Е, неприятната подробност е, че водъчът първо трябва да напусне возилото. Може и да ви изглежда комично, но идеята има своите предимства в страна, където всеки квадратен сантиметър площ е ценен. Защото съществува един вечен проблем за японците, то това е вечният недостиг на жизнено пространство. Това важи както за Токио, така и за останалите части от страната. Япония е доста голяма страна, но значителна част от територията й е заета от стръмни планини, така че на голям процент от населението му се налага да търси начин да живее пълноценно на силно ограничените като площ долинни местности.

Малки и маневрени

Всичко това звучи като чудесна среда за разпространение на продукти като Ninebot. Всъщност той идва от Китай и поразително напомня за Segway. Но все пак нека не забравяме, че в Азия копирането се смята за вид комплимент. Особено забавен е вариантът без ръкохватки, който се управлява единствено с баланс на тялото (разрешено е за хора с тегло до 100 кг). Ако успеете да се задържите изправени на това малко чудо на техниката, то може да измине до 20 километра със скорост 10 км/ч. За варианта с едно колело дискретно ще запазим мълчание – само ще споменем, че следващият път се надяваме да се справим по-елегантно с управлението му. Едно е сигурно – тези изобретения не са за непохватни хора, които се страхуват да се потрошат след някой зрелищен пирует.

Затова нека по-добре се прехвърлим в Honda Uni-Cub. Видът на това странно возило напомня нещо средно между подвижен тостер и миниатюрна тоалетна. Изглежда странно, но с малко тренировки и с помощта единствено на баланс на теглото на тялото си човек може да се движи както напред, така и назад, а също и да се върти около оста си.

Бъбриви роботи

Daihatsu Noriori също обещава да улесни живота на своите притежатели. Видът му наподобява едновременно на кабинка на лифт и конструктор Lego. Огромните плъзгащи се врати и снижаващата се каросерия максимално улесняват качването. Японците традиционно се стремят към балансиран, сигурен живот. Там, където посетителите не биват приветливо посрещани от хора, тази функция бива прехвърлена на роботи. Които обаче за съжаление владеят единствено японски и поради тази причина комуникацията ни с Kirobo Mini на Toyota си остана едностранна. Но истината е, че ако да се създаде копие на човек беше малко по-постижимо, японците вероятно вече щяха да са го направили. Само че до създаването на пълноценен изкуствен интелект остава да се извърви още дълъг път. За наша радост…

Симулаторът на Pioneer има друга задача – да представя синергията между различни системи, които правят шофирането по-приятно. Студията е в състояние да снема данни за жизнените показатели на водача и да му помага да релаксира с помощта на подходящи аромати. Системата контактува директно с пешеходците с помощта на WiFi Direct и предупреждава водача в случай на опасност чрез индикации на лазерния Head-up дисплей и с помощта на особено чистия стереозвук на озвучителната уредба.

Nissan се доближават още повече до автономното шофиране с една студия на базата на Leaf, която обикаля сама около Tokyo Bay. С помощта на лазери, радари и стереокамера се осигурява 360-градусов обзор на пространството около автомобила, благодарение на което електрическият Nissan се придвижда напълно самостоятелно сред трафика, като се ускорява, спира и престроява сам – и дори вежливо подава мигач преди всяка маневра.

Автономно шофиране

През 2016 година се очакват изпитания за автономно шофиране в задръстване, през 2018 – по магистрала и по многолентови пътища, а през 2020 се очаква системата да бъде серийно вграждана и да осигурява автономно движение в градски условия. Прототипът се справя доста гладко със задачата си, както показа първото ни пробно пътуване на пасажерските места. Засега обаче инженерът на Nissan за всеки случай през цялото време държи ръцете си на волана. Същата технология за автономно шофиране е използвана и при Nissan IDS Concept с карбонова каросерия, оптимизирана аеродинамика и кокпит, който се променя в зависимост от стила на шофиране. IDS следи стила на шофиране на водача, за да може в автономен режим максимално да се доближава до неговите привички зад волана по отношение на ускорението, спирането и завиването. Иначе казано – изкуствен интелект, който трябва да пренесе връзката между човек и машина на качествено ново равнище. В изпитателния център Atsugi от Nissan по-късно ни демонстрираха, че освен с автомобилите си, могат да се похвалят и с още доста неща. Например с иновативни акумулаторни батерии и технологии за зареждане с електричество, които намират приложение както в автомобилостроенето, така и в домакинствата на японците. Mitsubishi и Honda също работят по подобни комбинирани системи. Последните дори вече разработват преносими акумулаторни батерии, които могат да се използват от електрическия скутер E-Cub, от малки автомобили, или вкъщи. Фактът, че с помощта на електричеството автомобилите могат да бъдат и наистина спортни, се демонстрира от Honda CRZ-E, който се цели в модели от ранга на Tesla.

Няма как да подминем и Toyota Kikai. Това сребристо возило с умопомрачителен дизайн е дълго 3,40 метра и демонстрира нагледно колко красива може да бъде изложената на показ механика. Радващо изключение в света на лишените от всякаква механика смартфони.

Анимация за младежта

Nissans Concept Teatro for Dayz със сигурност ще очарова младата публика. Задвижването е електрическо, а интериорът се състои основно от огромни прожекторни повърхности и сензорни екрани. В зависимост от предпочитанията ви, по седалките може да „расте” трева. Или пък да виждате мека кожа върху тях. Всичко е напълно виртуално, разбира се. Ако пък искате да прегледате новините или да се позабавлявате, този таблет на колела може да ви предложи практически всичко.

Очевидно стремежът към максимална свързаност и интерактивност няма да спре дотук. Така че вероятно и след още десет години отново ще ни бъде любопитно какво ще ни предложи Tokyo Motor Show.

В актуалния декемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

BMW X1, Mercedes GLA, Range Rover Evoque – Частично обновеният Evoque и напълно новото Х1 се изправят срещу GLA с неговата значително по-ниска каросерия. Нека видим какви изненади ще ни поднесе това сравнение на компактни SUV модели с двойно предаване и мощни дизелови двигатели.

Сравнение на компактни SUV модели – Новата Honda HR-V се изправя срещу Fiat 500X, Mazda CX-3, Opel Mokka и Renault Kadjar. Кой ще излезе като победител от това оспорвано сравнение?

Mercedes 300 SL – След като сме изпитали за последен път 300 SL в бр. 21 от 1955 г., отново е дошло време за един самостоятелен тест, смятаха хората от Mercedes. Да, разбира се, с най-голямо удоволствие!

Първи километри с новия представителен седан на Renault – Talisman.

BMW Серия 7 срещу Audi A8 и Mercedes S-класа – Новото издание на флагмана на BMW е амбицирано да се изкачи на върха на най-престижния клас в серийното автомобилостроене. Време е за първото сравнение с участието на версията 750i xDrive.

Как да шофираме наистина безопасно? – На събитие, организирано от Dacia България в румънския тестов център Academia Titi Aur, инструкторите от Safety Driving Academy показаха на представители на специализираните медии основни техники за това как човек да се справи с рисковите ситуации на пътя.

Зад волана на обновения VW Caddy и новия VW T6.

Infiniti Q30 – Зад волана на най-малкия модел на японския производител на премиум автомобили.

Ford Mustang 5.0 и Indian Chief Vintage – Появата на пъстроцветните есенни листа по асфалта е ясен знак за края на истинското лято. Идва време за циганското лято и за последните излети с развети от вятъра коси. В главните роли този път са Ford Mustang 5.0 Convertible и Indian Chief Vintage.

Volvo атакува Audi – Оптимизирана стратегия с ограничен брой технологични платформи, изчистен дизайн и електрификация на задвижването. Следвайки примера на Audi, във Volvo си поставят амбициозната цел за близо двойно увеличение на обема на продажбите до 2020 година. Възможно ли е това?

Tokyo Motor Show 2015 – Репортаж от едно от най-екзотичните автомобилни изложения на планетата.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера

| от chronicle.bg, по БТА |

Трикратният носител на награда „Оскар“ Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на говорителката му.

Решението е лично и обяснения за него Даниъл Дей-Луис няма да дава, каза говорителката Лесли Дарт. „Той е изключително благодарен на всички с които е работил, и на публиката“, допълни тя.

Последният филм с Даниъл Дей Луис – „Phantom Thread“ ще излезе по екраните през декември.

Даниъл Дей-Луис спечели третия си „Оскар“ за най-добър актьор през 2013 г. за ролята на президента Линкълн. Така той стана първият, печелил три пъти тази награда. Предишните му две са за „Левият ми крак“ (1989) и „Ще се лее кръв“ (2007).

Даниъл Дей-Луис, който е на 60 години, е известен с това, че подбира внимателно ролите си и прави дълги паузи между ангажиментите си. Много водещи кинокритици го определят като един от най-добрите съвременни актьори. През 2013 г. сп. „Тайм“ го включи в списъка на най-влиятелните хора.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.