Любовта не е достатъчна

| от |

От Марк Мейсън

През 1967 Джон Ленън написа песен озаглавена „Всичко от което се нуждаеш е любов“. Той освен това биеше и двете си жени, изостави едно от децата си, обиждаше своя обратен мениджър евреин с хомофобски и антисемитски думии остави цял ТВ-екип да го снима как лежи гол в леглото си цял ден.

Тридесет и пет години по-късно Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песен озаглавена „Любовта не е достатъчна”. Резнър, който е известен със своите шокиращи сценични изяви и гротеските си и направо тревожни видеоклипове, не пипа наркотици и алкохол, остава верен на една единствена жена, има две деца от нея и отменя представянето на цели албуми и турнета, за да си стои в къщи и да бъде добър съпруг и баща.

Един от тези двама мъже има доста ясно и реалистично разбиране за любовта. Другият – не. Един от тези мъже идеализира любовта като вид решение на всичките си проблеми. Другият – не. Единият от тях вероятно е бил нарцистично същество. Другият – не.

В наше време много от нас идеализират любовта. Представяме си я като някаква възвишена панацея за всичките ни житейски проблеми. Филмите ни, личните ни преживявания и човешката ни история като цяло – всички те поставят любовта като крайната цел на живота ни, окончателното решение за всичките ни болки и борби. И тъй като ние идеализираме любов, ние я надценяваме. В резултат на това плащаме с цената на нашите взаимоотношения.

Когато вярваме в думите, че „всичко от което се нуждаем е любов“, също като Ленън, сме по-склонни да игнорираме основни ценности като уважение, смирение и отдаденост към хората, за които ни е грижа. В края на краищата – ако любовта разрешава всичко, защо да се занимаваме с всички тези трудни неща?

Но, ако също както Резнър, вярваме, че „любовта не е достатъчна“, то започваме да разбираме, че здравата връзка изисква нещо повече от чиста емоция или възвишени страсти. Разбираме, че има по-важни неща в нашия живот и в нашите взаимоотношения, отколкото простото влюбване. И че успехът на нашата връзка зависи от тези по-дълбоки и по-важни ценности.

Три жестоки истини за любовта

Проблемът с идеализираната любов е, че тя ни кара да развиваме нереалистични очаквания за това какво всъщност е любовта и какво може да направи тя за нас. Тези нереалистични очаквания после саботират именно онези връзки, на които държим най-много. Позволете ми да илюстрирам думите си:

1. Любовта не е равно съвместима. Само защото си се влюбил в някой, това не означава автоматично, че той или тя са добър партньор, с който ще живеете щастливо до дълбоки старини. Любовта е емоционална работа, докато съвместимостта е логичен процес. И двата компонента не се преливат много успешно един в друг.

Възможно е да се влюбим в някой, който не се държи добре с нас, който ни кара да се чувстваме по-зле в собствената си кожа, не ни уважава толкова, колкото ние него или който води толкова деструктивен живот, че заплашва да ни разруши заедно със себе си.

Възможно е да се влюбим в някой, който има различни амбиции или житейските му цели противоречат напълно на собствените ни такива, който има различни убеждения или неговия светоглед влиза в противоречие с нашето собствено чувство за реалност.

Възможно е да се влюбим в някой, който се отразява тотално зле както за нас, така и за собственото ни щастие.

Звучи парадоксално, но е вярно.

Като се замисля за всички разрушителни връзки, които съм виждал или за които различни хора са ми писали, много (повечето) от тях са станали факт под напора на емоциите – проблеснала им е „искрата“ и те са се хвърлили с главата напред. Без да си помислят, че той е прероден християнин алкохолик, а тя бисексуална нимфоманка. Тогава просто е изглеждало най-правилното нещо на света.

А шест месеца по-късно, когато тя хвърля чинии по ливадата, а той се моли на Иисус по дванайсет пъти на ден за нейното спасение, започват да се чудят и маят: „Боже, какво точно се обърка?“

Истината е, че то се е объркало още преди да започне.

Когато излизаме на срещи и търсим партньор, трябва да използваме не само сърцето си, но и разума си. Да, разбира се, че всеки от нас иска да намери някой, който ще накара сърцето ни да трепне, а когато пръдне ще мирише на ягодки. Но също така трябва да си дадем сметка и за ценностите на този човек, как той/тя се отнася към себе си, как се отнася към близките си, какви са техните амбиции и вижданията за света като цяло. Защото ако се влюбим в някой, който  е несъвместим с нас… ами, както каза веднъж един анимационен герой от South Park – очаква те лошо прекарване.

2. Любовта не е решение на проблемите, които имате с връзките. С първата ми приятелкабяхме лудо влюбени един във друг. В допълнение живеехме в различни градове, нямахме пари за да се виждаме често, семействата ни се мразеха и преминавахме през седмични пристъпи на безсмислена драма и борба.

И всеки път, когато се карахмена следващия ден се събирахме и си припомняхме колко луди сме един по друг и че нито едно от тези дребни неща няма значение, защото, о, Боже, сме тоооолкова влюбени и ще намерим начин да се справим с всичко и нещата ще се подредят, всичко ще бъде страхотно – само почакай и ще видиш. Любовта ни караше да се чувстваме като че ли сме преодолели всички проблеми, докато на практика – абсолютно нищо не се беше променило.

Както може да си представите, нито един от проблемите ни не се разреши. Караниците ни продължиха. Аргументите ни се изостриха. Невъзможността ни да се виждаме, висеше около вратовете ни като воденичен камък. И двамата бяхме погълнати от себе си дотам, че дори не можехме да разговаряме разумно. Дълги часове прекарани в разговори по телефона без в действителност да си казваме нещо. Поглеждайки назад, ясно е било, че няма как това да продължи. И въпреки това ние опитвахме цели три нещастни години!

В крайна сметка, любовта побеждава всичко, нали?

Няма да се изненадате да разберете, че връзката ни избухна в пламъци като склад с горивни материали. Разпадът беше грозен. А големият урок, който получих от нея е, че ако и любовта да те кара да се чувстваш по-добре с проблемите във вашите взаимоотношения, тя всъщност не разрешава нито един от тях.

Като на увеселително влакче, пиковете и спадовете в емоциите може и да са опияняващи – всяко чувство – по-важно и по-силно от предходното, но ако нямаме здрава и стабилна основа под краката си, надигащата се вълна от емоции в крайна сметка ще дойде и ще помете всичко.

3. Любовта не винаги заслужава да се жертваш заради нея. Една от основните дефиниции, че обичаш някого гласи, че трябва да сме в състояние да мислим отвъд себе си и собствените си нужди, за да може да се погрижим също така и за онзи другия и за неговите нужди.

Но въпросът, който не се задава достатъчно често е какво точно жертваме в тези случаи и тази жертва струва ли си?

В любовните взаимоотношения е нормално и за двамата замесени във връзката от време на време да жертват своите желания, своите нужди, както и личното си време за сметка на другия. Бих казал дори, че това е нормално и здравословно и че е част от това, което прави връзката значима.

Но когато се наложи да жертваш самоуважението си, собственото си достойнство, физическото си тяло, своите амбиции или цели в живота, само и само за да бъдеш с някой, тогава същата тази любов се превръща в проблем. Любовните взаимоотношения се предполага да допълват собствената ни идентичност, а не да й вредят или да я разрушават. Ако се поставим в ситуация, в която, сами толерираме неуважително или оскърбително поведение, тогава по същество позволяваме на любовта си да ни изконсумира и да ни обезсили, и ако не сме внимателни – да ни остави да се превърнем просто в сянка на човека, който някога сме били.

Тестът с приятелството

Един от най-старите любовни съвети в книгата е „Вие и вашият партньор трябва да сте най-добрите приятели“.Повечето хора гледат на този съвет положително:трябва да прекарвам времето си с моя партньор, така както правя с най-добрите си приятели; трябва да общувам с него открито, като с най-добър приятел; трябва да се забавлявам с него, така като правя с най-добрите си приятели.

Но хората трябва да погледнат и от негативната страна: ще толерирате ли лошото поведение на партньора си, ако той беше най-добрия ви приятел? Учудващо, ако си зададем честно този въпрос, при повечето нездравословни връзки, отговорът ще бъде „не“.

Познавам една току що омъжена жена. Тя беше лудо влюбена в съпруга си. И въпреки факта, че нямаше работа повече от година, не проявяваше никакъв интерес към планирането на сватбата, зарязваше я често за да прави сърф-ваканции с приятели, а семейството и приятелите й повдигаха не без основание съмнения за неговите намерения, тя въпреки всичко се омъжи за него.

Но след като веднъж емоционалният пик от сватбените тържества отмина, реалността се настани с пълна сила у дома. Една година след тяхната женитба, той все още нямаше работа, обръщаше къщата с краката нагоре, докато тя работеше, ядосваше се, ако не му сготвеше вечеря, а всеки път когато тя се оплакваше, той й казваше, че е „разглезена“ и „арогантна“. А, и продължаваше да не я взима при сърф-ваканциите си приятелите си.

И до това положение се стигна, защото тя отказа да обърне внимание на трите изброени по-горе жестоки истини. Тя идеализира любовта. Вместо да почувства заплахата на всички червени флагове, с които той алармираше през цялото време докато излизаха, тя вярваше че любовта им е необходимото и достатъчно условие за щастливо съвместно съществуване. Не се оказа така. Когато семейството и приятелите й изказваха опасенията си преди сватбата, тя вярваше, че любовта им в крайна сметка ще разреши проблемите. Не стана така. И сега, когато всичко се превърна в помия, тя се обърна към приятелите си за съвет как и какво още да пожертва за да проработи формулата на нейния брак.

Истината е, че нямаше как.

Защо в романтичните си взаимоотношения толерираме поведение, което никога и по никакъв начин не бихме толерирали у приятелите си?

Представете си ако най-добрия ви приятел обърне къщата с главата надолу, откаже да се хване на работа или да плаща наем, но настоява всяка вечер да му готвите и ви крещи ако случайно започнете да се оплаквате. С това приятелство ще е свършено по-бързо отколкото с актьорската кариера на Парис Хилтън.

Ето ви и друга ситуация: момичето на един приятел беше толкова ревнива, че изискваше паролите за всичките му сметки, настояваше да го придружава на всичките му бизнес пътувания за да е сигурна, че няма да бъде изкушен от друга жена. Животът му беше под постоянно наблюдение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се виждаше, че се отразява на самочувствието му. Собствената му човешко достойнство силно започна да клони към нула. Тя не му се доверяваше в нищо, което той правеше и в крайна сметка той самият престана да вярва в способността си да прави нещо сам.

Мда, и остана с нея. Защо? Защото я обича!

Запомнете това: Единственият начин да се насладите пълноценно на любовта, е да решите да направите нещо друго, по-важно в живота си от самата любов.

Може да се влюбите в много и различни хора през вашия живот. Може да се влюбите в хора, които са добри за вас и други, които не са. Може да се влюбите по здравословен и по нездравословен за физическото и психическото ви здраве начин. Може да се влюбите млад или на стари години. Любовта не е уникална. Не е специална. Любовта със сигурност не е оскъдна.

Но уважението, което питаете към самия вас – е. Същото се отнася и за достойнството ви. Както и за умението ви да се доверявате. Потенциално във вашия живот може да минете през много любовни връзки, но изгубете ли веднъж себеуважението, достойнството си или умението си да вярвате на хората, много трудно ще си ги върнете обратно.

Любовта е чудесно преживяване. Това е едно от най-големите училища, които животът може да ви предложи. И това е нещо, което всеки трябва да се стреми да изживее и да му се наслади.

Но като всеки опит той може да е здравословен и нездравословен. Като всяко друго преживяване, не може да е позволено то да ни слага етикети, нито на нас, нито на целите ни в живота. Не може да позволим този опит на ни изяде. Не може заради него да жертваме нашата идентичност и самоуважение. Защото в момента, в който го направим, губим и любовта, губим и себе си.

Защото в живота се нуждаем от нещо повече от любов. Любовта е страхотна. Любовта е необходима. Любовта е красива.Но любовта не е достатъчна.

 
 

Хари Стайлс оглави класацията на „Билборд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Стайлс оглави класацията Топ 200 на „Билборд“ с първия си самостоятелен албум, съобщи Контактмюзик.

Едноименният албум на бившия фронтмен на групата „Уан дайрекшън“ излезе на 12 май. Оттогава от него в САЩ са продадени 230 000 албумни единици. От тях 193 000 са традиционни дискове. Така Хари Стайлс измести Сам Смит по най-големи продажби през първата седмица за британски изпълнител в САЩ. Рекордът на Сам Смит беше от 2014 г. – 166 000 за албума „In The Lonely Hour“, който тогава дебютира на второ място.

Хари Стайлс стана и вторият британски изпълнител, дебютирал на първо място в класацията, след колегата си Зейн Малик от „Уан дайрекшън“.

Албумът на Хари Стайлс оглави и британската класация с 57 000 продадени копия.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подхода, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра със нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.