Любимото шоу на Путин

| от |

И тази година Путин не изневери на традицията и даде няколкочасова телевизионна пресконференция, в рамките на която отговаряше на въпросите на народа. Този път всичко се въртеше около Крим и Украйна, пише Дойче веле.

0,,17576521_303,00

Кое е най-популярното политическо шоу по руската телевизия? Така зададен, този въпрос определено затруднява, тъй като по принцип политическите предавания не се радват на особено голяма популярност в Русия. Има обаче едно изключение – ежегодната пресконференция на президента Владимир Путин, предназначена за „хората от народа“. И тази година те имаха възможността да отправят по телефона, чрез СМС-и и преки включвания умерено критичните си въпроси, да споделят грижите си или да уверят президента в своята подкрепа. Като при това е обществена тайна, че темите и питащите се подбират предварително много внимателно. Всичко е по вкуса на президента, така че да му се даде възможност да се представя ту като баща на нацията, ту като визионер и мислител, ту като технократ, който знае наизуст цените на газа.

Демонстрация на грижа за обикновения човек

Путин очевидно е почитател на този вид шоу програми. Той дава пресконференциите си редовно от 2001 година насам. Направи пауза само веднъж, през 2012-та, но пък през следващата година би всички рекорди: той прекара почти пет часа в телевизионното студио, където към него бяха отправени над три милиона въпроси. Миналата година телевизионната му среща с народа е била гледана от 40 процента от населението – истинско събитие, както обичат да подчертават руските държавни медии. А един журналист се пошегува, че пресконференциите на Путин скоро ще бъдат номерирани с римски цифри – по подобие на конгресите на комунистическата партия по съветско време.

На тазгодишния си телевизионен маратон Путин не успя да повтори нито един от рекордите си: остана в студиото „само“ 3 часа и 55 минути, като за това време успя да отговори на 70 въпроса. „Владимир Владимирович, можете ли да се погрижите селището ни да бъде газифицирано“, моли една жена от далечните източни региони, където редица населени места пострадаха при тежките наводнения от есента на 2013 година. Путин директно предава молбата на своя представител за региона, който също е в студиото. Подобни епизоди са класическа схема в телевизионните пресконференции на Путин – по този начин се демонстрира как държавата се впуска още на момента да решава проблемите на обикновения човек.

В центъра на вниманието – Украйна

Тази „пряка връзка с Путин“ приличаше по много неща на предишните му пресконференции. Но и се различаваше от тях, тъй като този път почти нямаше сцени като тази с жената и газа – всичко се въртеше около Крим и Източна Украйна. По тази тема нямаше инсценировки, Путин просто говореше. Той определи като „правилни“ призивите към проруските сепаратисти да сложат оръжие. Същевременно обаче изтъкна, че очаква същото и от частите на „нелегитимното правителство в Киев“.

На въпрос, засягащ операцията на украинското правителство срещу проруските активисти, той отговори с думите: „Да не са се побъркали съвсем!“, а по адрес на управляващите в Киев изтъкна, че нямат мандат да използват сила. Руският президент не изключи пряката интервенция в Източна Украйна, но заяви, че се надява да не му се налага да се възползва от „правото“ си да изпраща там военни части.

От екрана Путин за пореден път поиска гаранции за защитата на рускоговорящото население в Украйна. С хората в източната и в южната част на страната, които имат собствени интереси, трябва да се води „истински диалог“, каза Путин и индиректно отправи заплахата, че може и да не признае насрочените за 25 май президентски избори в Украйна, ако положението там не се подобри.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта