Любими герои от детските книги оживяват на големия екран на Киномания 2014

| от |

Тазгодишното издание на фестивала Киномания ще зарадва най-малките си фенове и техните родители с 3 анимационни и 4 игрални филма. Любими герои от прочути детски книжки ще оживеят на големия екран, съобщиха организаторите.

В програмата на фестивала, който ще се състои от 13 до 30 ноември, са включени анимациите „Емил от Льонеберя“ по едноименната книга на Астрид Линдгрен и „Мумините на ривиерата”, вдъхновено от произведението на талантливата финландска авторка Туве Янсон, по повод 100-годишнината от рождението й. Ще бъде излъчена и класиката на Карло Колоди „Пинокио“. Старецът Петсън и котаракът Финдъс, нашумели от хитовата поредица на автора Свен Норквист, ще гледаме като игрален филм на Киномания 2014. „Петсън и Финдъс: Малки бели, голямо приятелство” на режисьора Али Самади Ахади ще помогне на двамата герои да преоткрият другарството помежду си и да осъзнаят истинското му значение.

Лудориите на друг невръстен пакостник можем да видим в „Ноно, криволичещото дете” на режисьора Винцент Бал, с участието на Изабела Роселини. Ноно иска да прилича на баща си – най-добрият полицейски инспектор на света, но се забърква с опитния мошеник Феликс и става съучастник в приключенията му. Филмът спечели приза за най-добър детски филм на Европейските филмови награди, както и отличие за най-добър игрален филм на Детския фестивал в Монреал 2013. Доверието, любовта и други важни неща в живота, видени през погледа на 10-годишно момиче, са в основата на друг интригуващ филм от детската порграма. „Славеят” е поетичен разказ за пътуването на дядо и неговата внучка из Китай, който ще промени възгледите на детето за това какво е истински ценно. Режисьор на продукцията е Филип Мюил. Филмът е китайското предложение за номинация за чуждоезичен Оскар.

Децата не трябва да пропускат и „Харниеният принц” на Марко Костич, разказващ за 7-годишната Юлия, която заедно с приятелите си се впуска в спасителна мисия заради семейството си.

Всички прожекции в зала 1 на НДК ще са безплатни за децата, за родителите цената на билета ще бъде 5 лв. Шест от седемте заглавия в детската програма са дублирани на български език.

Киномания 2014 ще започне на 13-ти и ще продължи до 30-ти ноември. Близо 60 заглавия с най-доброто от световните кинофестивали ще покаже тазгодишното издание. Ексклузивни прожекции ще има в София, Варна и Пловдив. Събитието ще предложи за всекиго по нещо в рубриките „Фестивал на фестивалите”, „Киното и неговата история” , „Специални прожекции”, „Детско кино”, „Кулинарно кино”, „Музикално кино“ , българско и италианско кино, както и „Фестивал на френския филм”.

Билетите ще са в продажба от края на октомври. Специални отстъпки дават възможност да се видят 20 филма за 140 лв. Предвидени са няколко пакетни цени за прожекциите в НДК, които осигуряват до 50 % по-ниска стойност на билета.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.