Лятна тъга

| от |

Лятото е към края си и те обзема онова чувство на немощ и нещастие. Точно на немощ, на неправене на нещо. 

Хем ти се иска да излезеш, да грабиш с шепи, да уловиш последните мигове на топлото, преди то безвъзвратно да си отиде и… не можеш. Мозъкът ти е натежал, крайниците също и нищо не ти се прави, поне не физически. Ти го мислиш, но не го правиш.

Както гласеше онази реклама: „има едни хора, които ги виждаш само лятото“, ти искаш да си такъв човек, но не си. Лятото за теб е като бягство от ежедневието, като да кажеш: „върви по дяволите“ на бита, сметките за тока, нахалните баби в трамвая, дето искат да им отстъпваш място, на обикновените неща като ходенето на работа и бутането на опашката в Billa. И заради всички тези неща сега те е обзела лятната тъга. Тя е истинско нещо, казват психолозите от някоя много лъскава държава. Най-вероятно от държава, в която реално лято няма, като например Англия.

Според тях лятната тъга като явление в човешкия мозък и съзнание, се дели на два вида – в началото и в края на лятото. Често хората се потискали в началото на лятото, защото за тях топлото време не е непременно спомен за почивки, безвремие и безбрежие. Много повече обаче са хората, които страдат от твоя тип лятна тъга – онази в края. Тях ги обзема меланхолия и нещастие. Защото по-лошо от най-лошото е очакването на това лошо да се случи.

Краят на едно нещо е ужасно, но надеждата е онова, което те парализира, беше казал някакъв философ. И е бил прав. Надеждата за циганско лято, за още 5 минути сън, за бомба в офиса или поне някакъв вид зараза, която ще ти спечели пет дни карантина, която да прекараш на слънце, те крепят в края на август, но не ти помагат да приемеш неизбежното – краят на лятото е вече тук.

С годините лятото става все по-кратко. Поне с мен се случи така. Като бях малка и лятото ми се струваше безкрайно. Започваше и докато свърши, се случваха куп неща, хората се променяха, изчезваха, появяваха се… Аз, кварталът, селото, морето… За едно лято бяха различни. С годините това се промени. От мен ли е, от града ли, от хората… но това се случи като неопровержим факт.

Първото, което забелязваш е, че станеш ли пети клас, лятото започва да идва все по-късно. С порасването и години, и хората започват да правят същото. Тях спира да ги интересува безвремието и безгрижието, а започват да ги вълнуват разни неща, вещи, момчета, момичета, покупки, онова сърф училище, готиният барман, надпиването с водка, ама оня концерт на Роби Уилямс… А за теб лятото все още е сладолед и къси гащи, с годините – и розе, неправенето на нищо и котката на двора, която я мързи колкото теб.

Лятната тъга носи именно обратното на тези чувства. С годините лятото се скъсява ли, скъсява, докато изведнъж не се оказва, че може да се побере само в една седмица или например 10-15 дни. Доскоро не си знаел как изглежда бетонът в жегата, но сега неговият стоманеносив облик не ти излиза от ума, просто защото го виждаш всеки ден от офиса. С тъга осъзнаваш, че лятото в голям, далеч от пясъка, водата и басейните град е точно толкова неприятно, колкото зимата в някое морско място, като Созопол например.

Лятната тъга настъпва рязко през септември. А в средата му изведнъж осъзнаваш, че есента е дошла и вече трябва да носиш яке или поне пуловер и жилетка над тениската си. Краят на лятото е завръщане в офиса, който е напълнен до пръсване с хора, които май не си виждал никога. Краят на лятото е знак, че трябва да поемеш отговорност за нещата, да започнеш да си сериозен и костюмиран, да спреш да отлагаш важни решения за взимане.

Лятната тъга си е истинско нещо и тя не се лекува. Изживей последните летни дни, въпреки дъжда, въпреки града, въпреки парите, които все не стигат за още една почивка. Приеми лятната тъга и живей с нея чак до ноември, когато зимата ще е дошла окончателно и вече ще ти е все едно.

Снимка: Getty Images

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.