Лятна тъга

| от |

Лятото е към края си и те обзема онова чувство на немощ и нещастие. Точно на немощ, на неправене на нещо. 

Хем ти се иска да излезеш, да грабиш с шепи, да уловиш последните мигове на топлото, преди то безвъзвратно да си отиде и… не можеш. Мозъкът ти е натежал, крайниците също и нищо не ти се прави, поне не физически. Ти го мислиш, но не го правиш.

Както гласеше онази реклама: „има едни хора, които ги виждаш само лятото“, ти искаш да си такъв човек, но не си. Лятото за теб е като бягство от ежедневието, като да кажеш: „върви по дяволите“ на бита, сметките за тока, нахалните баби в трамвая, дето искат да им отстъпваш място, на обикновените неща като ходенето на работа и бутането на опашката в Billa. И заради всички тези неща сега те е обзела лятната тъга. Тя е истинско нещо, казват психолозите от някоя много лъскава държава. Най-вероятно от държава, в която реално лято няма, като например Англия.

Според тях лятната тъга като явление в човешкия мозък и съзнание, се дели на два вида – в началото и в края на лятото. Често хората се потискали в началото на лятото, защото за тях топлото време не е непременно спомен за почивки, безвремие и безбрежие. Много повече обаче са хората, които страдат от твоя тип лятна тъга – онази в края. Тях ги обзема меланхолия и нещастие. Защото по-лошо от най-лошото е очакването на това лошо да се случи.

Краят на едно нещо е ужасно, но надеждата е онова, което те парализира, беше казал някакъв философ. И е бил прав. Надеждата за циганско лято, за още 5 минути сън, за бомба в офиса или поне някакъв вид зараза, която ще ти спечели пет дни карантина, която да прекараш на слънце, те крепят в края на август, но не ти помагат да приемеш неизбежното – краят на лятото е вече тук.

С годините лятото става все по-кратко. Поне с мен се случи така. Като бях малка и лятото ми се струваше безкрайно. Започваше и докато свърши, се случваха куп неща, хората се променяха, изчезваха, появяваха се… Аз, кварталът, селото, морето… За едно лято бяха различни. С годините това се промени. От мен ли е, от града ли, от хората… но това се случи като неопровержим факт.

Първото, което забелязваш е, че станеш ли пети клас, лятото започва да идва все по-късно. С порасването и години, и хората започват да правят същото. Тях спира да ги интересува безвремието и безгрижието, а започват да ги вълнуват разни неща, вещи, момчета, момичета, покупки, онова сърф училище, готиният барман, надпиването с водка, ама оня концерт на Роби Уилямс… А за теб лятото все още е сладолед и къси гащи, с годините – и розе, неправенето на нищо и котката на двора, която я мързи колкото теб.

Лятната тъга носи именно обратното на тези чувства. С годините лятото се скъсява ли, скъсява, докато изведнъж не се оказва, че може да се побере само в една седмица или например 10-15 дни. Доскоро не си знаел как изглежда бетонът в жегата, но сега неговият стоманеносив облик не ти излиза от ума, просто защото го виждаш всеки ден от офиса. С тъга осъзнаваш, че лятото в голям, далеч от пясъка, водата и басейните град е точно толкова неприятно, колкото зимата в някое морско място, като Созопол например.

Лятната тъга настъпва рязко през септември. А в средата му изведнъж осъзнаваш, че есента е дошла и вече трябва да носиш яке или поне пуловер и жилетка над тениската си. Краят на лятото е завръщане в офиса, който е напълнен до пръсване с хора, които май не си виждал никога. Краят на лятото е знак, че трябва да поемеш отговорност за нещата, да започнеш да си сериозен и костюмиран, да спреш да отлагаш важни решения за взимане.

Лятната тъга си е истинско нещо и тя не се лекува. Изживей последните летни дни, въпреки дъжда, въпреки града, въпреки парите, които все не стигат за още една почивка. Приеми лятната тъга и живей с нея чак до ноември, когато зимата ще е дошла окончателно и вече ще ти е все едно.

Снимка: Getty Images

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.