Лятна тъга

| от |

Лятото е към края си и те обзема онова чувство на немощ и нещастие. Точно на немощ, на неправене на нещо. 

Хем ти се иска да излезеш, да грабиш с шепи, да уловиш последните мигове на топлото, преди то безвъзвратно да си отиде и… не можеш. Мозъкът ти е натежал, крайниците също и нищо не ти се прави, поне не физически. Ти го мислиш, но не го правиш.

Както гласеше онази реклама: „има едни хора, които ги виждаш само лятото“, ти искаш да си такъв човек, но не си. Лятото за теб е като бягство от ежедневието, като да кажеш: „върви по дяволите“ на бита, сметките за тока, нахалните баби в трамвая, дето искат да им отстъпваш място, на обикновените неща като ходенето на работа и бутането на опашката в Billa. И заради всички тези неща сега те е обзела лятната тъга. Тя е истинско нещо, казват психолозите от някоя много лъскава държава. Най-вероятно от държава, в която реално лято няма, като например Англия.

Според тях лятната тъга като явление в човешкия мозък и съзнание, се дели на два вида – в началото и в края на лятото. Често хората се потискали в началото на лятото, защото за тях топлото време не е непременно спомен за почивки, безвремие и безбрежие. Много повече обаче са хората, които страдат от твоя тип лятна тъга – онази в края. Тях ги обзема меланхолия и нещастие. Защото по-лошо от най-лошото е очакването на това лошо да се случи.

Краят на едно нещо е ужасно, но надеждата е онова, което те парализира, беше казал някакъв философ. И е бил прав. Надеждата за циганско лято, за още 5 минути сън, за бомба в офиса или поне някакъв вид зараза, която ще ти спечели пет дни карантина, която да прекараш на слънце, те крепят в края на август, но не ти помагат да приемеш неизбежното – краят на лятото е вече тук.

С годините лятото става все по-кратко. Поне с мен се случи така. Като бях малка и лятото ми се струваше безкрайно. Започваше и докато свърши, се случваха куп неща, хората се променяха, изчезваха, появяваха се… Аз, кварталът, селото, морето… За едно лято бяха различни. С годините това се промени. От мен ли е, от града ли, от хората… но това се случи като неопровержим факт.

Първото, което забелязваш е, че станеш ли пети клас, лятото започва да идва все по-късно. С порасването и години, и хората започват да правят същото. Тях спира да ги интересува безвремието и безгрижието, а започват да ги вълнуват разни неща, вещи, момчета, момичета, покупки, онова сърф училище, готиният барман, надпиването с водка, ама оня концерт на Роби Уилямс… А за теб лятото все още е сладолед и къси гащи, с годините – и розе, неправенето на нищо и котката на двора, която я мързи колкото теб.

Лятната тъга носи именно обратното на тези чувства. С годините лятото се скъсява ли, скъсява, докато изведнъж не се оказва, че може да се побере само в една седмица или например 10-15 дни. Доскоро не си знаел как изглежда бетонът в жегата, но сега неговият стоманеносив облик не ти излиза от ума, просто защото го виждаш всеки ден от офиса. С тъга осъзнаваш, че лятото в голям, далеч от пясъка, водата и басейните град е точно толкова неприятно, колкото зимата в някое морско място, като Созопол например.

Лятната тъга настъпва рязко през септември. А в средата му изведнъж осъзнаваш, че есента е дошла и вече трябва да носиш яке или поне пуловер и жилетка над тениската си. Краят на лятото е завръщане в офиса, който е напълнен до пръсване с хора, които май не си виждал никога. Краят на лятото е знак, че трябва да поемеш отговорност за нещата, да започнеш да си сериозен и костюмиран, да спреш да отлагаш важни решения за взимане.

Лятната тъга си е истинско нещо и тя не се лекува. Изживей последните летни дни, въпреки дъжда, въпреки града, въпреки парите, които все не стигат за още една почивка. Приеми лятната тъга и живей с нея чак до ноември, когато зимата ще е дошла окончателно и вече ще ти е все едно.

Снимка: Getty Images

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.