Лукашенко и тунеядците

| от |

Тунеядството е термин, който помним от съветско време. В Беларус той продължава да е на мода – президентът Лукашенко обяви война на т.нар. тунеядци и постанови, че всички трябва да бъдат заставени да работят.

Беларуските власти възнамеряват да вдъхнат нов живот на позабравения термин „тунеядство“ – обмислят се наказания за хората в трудосопособна възраст, които не работят. Според изчисленията на президента Лукашенко, тунеядците в Беларус са около 400 000, предава Дойче Веле.

„В името на революцията!“

Идеята за наказателно преследване на тунеядците бе обявена в началото на тази седмица в рамките на съвещание по въпросите на заетостта. На това заседание Лукашенко огласи статистически данни, според които в Беларус има около 500 000 неработещи хора в трудоспособна възраст. „Нека 100 000 от тях да са домакини. А с какво се занимават останалите 400 000? За чия сметка живеят те?“, попита Лукашенко и отсече, че тези хора трябва да бъдат заставени да работят „в името на революцията“.

Представители на вътрешното министерство подеха с възторг инициативата и предложиха промени в Наказателния кодекс, които да позволяват наказателно преследване на лица, които умишлено не работят. Президентът Лукашенко мигновено одобри идеята им: „Ако искате да върнете термина „тунеядство“, връщайте го! В крайна сметка не бива да загърбваме всичко, сторено по съветско време. Това важи и за терминологията“, заяви Лукашенко. И заповяда „до 1 януари 2015 година да бъдат предприети мерки, които да заставят всички да работят“.

Призраци от съветско време

Александър Ярошчук, председател на Беларуския конгрес на демократичните синдикати, е изумен. Инициативата на президента е, според него, най-малкото странна. „Участието на всички граждани в трудовия живот беше възможно само в СССР, където трудът беше задължение, а и нямаше миграция на работна ръка“, припомня Ярошчук.

Законодателството за т.нар. тунеядство се ражда през далечната 1961 година. Тогава в целия Съветски съюз се преброени общо 160 000 „неработещи асоциални елементи“. Тоест – три пъти по-малко, отколкото сега в Беларус. „Не е известно откъде президентът е взел данните, че почти 9 процента от икономически активното население на Беларус са тунеядци“, казва Александър Ярошчук. Към момента регистрираните безработни са общо 22 000, което представлява 0,5 процента от икономически активното население.

Александър Соснов, бивш министър на труда и социалната политика, смята, че далеч не всички хора, смятани от властите за тунеядци, са такива в действителност. Според бившия министър, в графата на неработещите влизат и хора, които са например наемодатели или пък имат доходи от банкови влогове. „Какъв е смисълът да заставяме тези хора да се трудят? Това начинание е безсмислено, тъй като от икономическа гледна точка едва ли ще има положителен ефект“, посочва Соснов.

Сергей Беликин, председател на Асоциацията на малкия и среден бизнес, припомня в тази връзка, че това далеч не е първата инициатива на Лукашенко, която цели да застави всички слоеве от беларуското общество да се трудят. Последният пример е от миналата година, когато премиерът Михаил Мясникович предложи да бъде въведен данък за безработните. Инициативата обаче увисна във въздуха, защото така и не стана ясно как безработните ще плащат данък, след като нямат доходи.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.