I love the 90’s: Кръгът „СПАТ“

| от |

 Колко пъти ви се е случвало да чуете песен, която сега определят като ретро, но вие много добре помните времето, когато беше хит? А колко пъти сте почвали да разказвате на хората около Вас нещо с думите “Ееее какви спомени имам на тая песен…”?

Е, време е да разкажете и на нас за любимия си спомен на любима песен от 90-те. Поводът е наближаващото трето издание на „Обичам 90-те”, което ще зарадва верните си фенове на 7 юни 2014 г. в Зала Фестивална, София. East 17, C-Block, E-Type и Masterboy ще ни върнат в младежките години, а ние от Chronicle.bg сме скрили две покани за авторите на най-интересните разкази и още една изненада. Така, че готовииии старт! Вече сме 1996. Или 1993 или 1998. Какво правихте днес, докато от радиото звучеше :

I’m so strong out And now I don’t know what to do.

A може би имате снимка от тийнейджърските си години с тениска на East 17 или пред плакатите на Nana и Е-type в стаята си?

Споделете ги с нас на office@chronicle.bg или на нашата Facebook страница.

1425754_465099106944734_486410166_n

Eто какво си спомня Силвия Петкова:

Търсейки информация в архивните тефтери-дневници от онова време, открих само имената на изтанцувани блусове. Истината е, че малко от тях са се класирали за любими. Но пък 90-те си беше хубав период, свързан с много смях, време с приятели, любови и т.н. – няма как да определиш само една песен като любима.

Слушайки тази музиката почти винаги си представям как съм на 14-15 години, с приятелката ми П се изживяваме като рапърки с леко размъкнати си бели панталони и къси потничета, скрити на излизане, за да няма възмутени родители. Най-ранни усмихващи спомени изникват от появата на хита на East 17 – It’s Alright през 93-та, защото приятелския кръг “СПАТ“ си хареса бой-група. Бързо  членовете бяха разпределени, тъй като бяхме 4 на 4. A и T бяха недоволни от разпределението, но като по-малки нямаха избор, а любимеца на С (аз) беше единия вокалист – Брайън. Брат ми редовно ме питаше ”Матилда, а твоя човек как се казваше?“, аз тъпо и изпълнително винаги отговарях, докато не се издаде, че му харесвало как смешно произнасям името Брайън. Майка ми редовно недоволстваше какви са тези размъкнатите, които слушам и още ги разпознава, ако види техен клип.

Та по-активни фенки бяхме С и П, събирахме инфо от единствения вестник „Време Super S“, имаше плакати, купени касетки с албуми, видеокасети с всякакви клипове и някъде из множеството бяха любимите песни на любимата група.Веселата част беше в летните нощи как мечтаехме и се хихикахме на глас, докато разигравахме разни сценарии със сладурите от East 17. А за да е по-интересно паралелно бяхме вече и големи фенки на конкуренцията Backstreet boys,така да се каже в сърцата имаше място за всички. Любимата тяхна песен за всички времена си остава I Want It That Way, която винаги С и П изпълняваха много емоционално в дискотеката.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?