Лобисти в сянката на властта

| от |

Новината удари като бомба: „Ню Йорк Таймс” твърди, че чужди правителства прокарват своите интереси в САЩ чрез милионни дарения за могъщи мозъчни тръстове. Как се купува влияние разкриват и някои поверителни документи, предава Дойче веле.

Мозъчните тръстове, наричани още „аналитични центрове“, „фабрики за идеи“ или тинк-танкове (на английски: think tanks) са неотделима част от политическия пейзаж на Вашингтон. Те публикуват изследвания по всевъзможни теми, организират конференции, кръгли маси и изслушвания. В най-добрия случай така те дават важни импулси за работата на Конгреса или за политиката на правителството. Смята се дори, че тинк-танковете са важен ресурс на американската политика. Медиите често цитират резултатите от техните изследвания, които в общия случай са обозначени като „независими”. Но мозъчните тръстове изобщо не са политически неутрални, дори напротив – в повечето случаи те имат определен политически профил, който дори не крият.

В много от тези „лаборатории за идеи” работят бивши правителствени служители или някогашни политици. Според един популярен израз, правителствените служби и лобистките организации са свързани с летяща врата, тоест – кадрите лесно се движат в двете посоки. Същото важи и за текучеството между правителствените служби и тинк-танковете във Вашингтон. Така мозъчните центрове си осигуряват достъп до коридорите на властта и до неформалните структури на политическия елит.

А това е особено интересно за много държави от цял свят. Защото във Вашингтон край кабинетите на могъщите политици чакат стотици представители на чуждестранни държави, за които никак не е лесно да вкарат една или друга тема в полезрението на сенатори, конгресмени и представители на държавната администрация. През мозъчните тръстове това става много по-лесно, особено когато в тези центрове работят бивши високопоставени политици. А подобни случаи – колкото щеш.

Една добре пазена тайна

Според едно проучване на вестник „Ню Йорк Таймс” мозъчните тръстове имат обаче и друга тайна, за която предпочитат да не говорят. Става дума за даренията, които получават от чужди правителства и от институции, близки до тези правителства. Още в далечната 1938 година, когато Конгресът реши да „запуши“ каналите на нацистката пропаганда към САЩ, беше приет закон, според който лобистите на чужди държави са длъжни да се регистрират в Министерството на правосъдието като „агенти” на тези държави. Според разследването на „Ню Йорк Таймс” мозъчните тръстове обаче не смятат себе си за лобистки организации и съответно са убедени, че този закон не ги засяга.

Журналистите от нюйоркския вестник от своя страна твърдят, че в днешно време е невъзможно да се прокара ясна разграничителна линия между тинк-танкове и лобисти. Те пишат, че 28 големи мозъчни тръста, сред които такива популярни фирми като „Брукингс”, „Центъра за стратегически и международни изследвания” или „Атлантическият съвет”, от 2011 година досега пряко или косвено са получили десетки милиони долари от 64 чуждестранни правителства или съответни правителствени служби. В отплата те полагат усилия да вкарат във вашингтонския политически дневен ред приоритетите на своите поръчители. Тоест, очевидно става дума за опита чрез дарения за тинк-танкове да се упражнява влияние върху американската политика.

„Ню Йорк Таймс” публикува един поверителен документ на норвежкото външно министерство, в който този факт се признава съвсем открито. За една малка държава, пише в документа, е много трудно да установява добри контакти с високопоставени политици, висши държавни чиновници и експерти в столицата на САЩ. Но даренията за мозъчни тръстове можели да отворят някоя и друга врата, а няколко такива тръста вече дали да се разбере, че ще вземат присърце проблемите само на онези чуждестранни правителства, които им направят дарение. Неколцина дипломати, цитирани в този поверителен документ, подчертали, че от размера на дарението зависи на кое точно стъпало от политическата йерархия ще бъдат осигурени необходимите контакти. Парадоксално звучи, но нека да припомним, че Норвегия от години насам е начело на списъка на най-малко корумпираните държави…

Дарения, които (не) влияят на резултатите

Разбира се, в разследването на „Ню Йорк Таймс” присъстват и по-очаквани имена като Катар и Обединените арабски емирства, например. За Катар вече от години се смята, че поддържа и финансира „Мюсюлманските братя” в арабските страни, че има топла връзка с „Хамас” и дава подслон на различни радикални ислямисти, включително и от „Ислямска държава“ (ИД) – все факти, които официален Вашингтон едва ли одобрява. И тъкмо един от изброените в разследването вашингтонски тинк-танкове е получил милиони долари от Катар, а в управителния му съвет седи един бивш катарски премиер.

Самите мозъчни тръстове категорично твърдят, че даренията не оказват никакво влияние върху резултатите от тяхната изследователска дейност. Президентът на „Брукингс” Строуб Талбът обвинява журналистите, че неоснователно създават впечатлението за подкупност на мозъчните центрове. „Ние не търгуваме с влияние, защото това би било в разрез с нашата академична свобода,” казва Талбът и уточнява че във финансово трудни времена няма как да се мине без дарения – а дарителите очакват резултати. „Ню Йорк Таймс” цитира обаче неколцина бивши или настоящи служители на тинк-танкове, които твърдят точно обратното: по време на работата им над едно или друго изследване, върху тях определено бил оказван натиск, за да представят именно „правилните” резултати. Те посочват един проблем, който и журналистите добре познават: автоцензурата, която често пъти изследователите си налагат, за да не обидят спонсора.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.