Ливърпул и британския посланик с благотворителен жест преди мача

| от |

Треньори от фондацията на Ливърпул заедно с посланика на Великобритания в България, Н. Пр. Джонатан Алън, проведоха тренировка, след което и футболен мач, за да повишат информираността относно предизвикателствата, с които се срещат децата в България.

Четиридесет деца от страната се включиха в мача – сред тях и такива от държавните домове за медико-социална грижа, деца с увреждания или от малцинствените общности. УНИЦЕФ България беше основен партньор в инициативата, предаде topsport.bg.

Тренировката се проведе в рамките на визитата на Ливърпул в София, за срещата от Шампионската лига с българския шампион Лудогорец. На 25 ноември съпругата на британския посланик – Елизабет Алън, беше домакин на събитие, като част от партньорството с УНИЦЕФ България, чиято цел беше повишаване на информираността относно проблемите на най-уязвимите деца в страната.

Сред тези предизвикателства са прилагане на Стратегията за замяна на Домовете за медико-социална грижа за деца с алтернативни форми на семейна и щадяща грижа; предотвратяване на детските изоставяния; както и интеграция в рамките на общността на децата със специални потребности и тези, принадлежащи към етнически малцинства.

Фондацията на Ливърпул сподели опита си относно благотворителните дейности, насочени към деца в Обединеното Кралство. Гости на самото мероприятие бяха футболисти от британския отбор, представители българския тим Лудогорец, както и на държавни институции, неправителствения сектор и бизнеса.

Като част от инициативата футболните клубове Ливърпул и Лудогорец дариха сувенири с автографи, които почитателите имаха възможността да спечелят на томбола. Всеки отбор дари фланелки и футболни топки с подписите на някои от най-легендарните играчи, както и органичен брой от най-новото издание на плей-стейшън играта ФИФА 2015. Събраните средства са предназначени за кампаниите на УНИЦЕФ в подкрепа на най-нуждаещите се деца в България. Посланикът на Великобритания в България, Н. Пр. Джонатан Алън каза:

„За мен е огромно удоволствие да посрещна футболен клуб Ливърпул и неговата благотворителна фондация в България. Това е една прекрасна възможност да се увеличи информираността на обществото за проблемите на децата, както и да се обмени опит между двете страни в областта на детската грижа, социалните услуги и образованието. Подкрепата за младите хора да достигнат пълния си потенциал е условие за успеха и развитието на всяка държава по света.“

Таня Радочай, Представител на УНИЦЕФ за България, коментира: „Играчите, отборите и футболът като цяло има силата да достига до огромна публика и да мотивира множество хора да правят повече в подкрепа на децата. От друга страна, ние в УНИЦЕФ сме наясно какво точно трябва да се направи и как да постигнем дълготрайни резултати. Така че заедно съставляваме един наистина добър отбор! Накратко – целта ни е една и съща: да обединим силата на различни играчи, за да постигнем най-добрите резултати. Заедно, ние бележим успехи в името на децата и по този начин всички са победители!“

Андреа Купър, Ръководител на благотворителната дейност във фондацията на Ливърпул, каза:

„За нас е удоволствие да сме част от това събитие – и благодарим за любезното домакинство на Джонатан и Елизабет Алън, както и за партньорството с УНИЦЕФ. Нашата мисия е да вдъхновим хората за положителна промяна както за тях самите, така и за останалите – чрез всеотдайната им подкрепа за футболен клуб Ливърпул. Нашите професионални треньори наистина се включиха с удоволствие в тренировката с деца от България. Подобри кампании провеждаме във Великобритания през последните 20 години.“

Благотворителният търг, който беше организиран в рамките на посещението на Ливърпул в София, изпраща послание за важността на ранното детско развитие. Всяко дете – независимо от пол, етническа принадлежност или увреждания – заслужава най-добрия старт в живота. Само по този начин децата могат да развият пълния си потенциал – да постигнат по-добри резултати в училище и да имат равни шансове да се превърнат в здрави и продуктивни членове на обществото, след като пораснат. България е постигнала определен напредък в подсигуряването на уязвимите деца – особено тези от домовете за медико-социални грижи – с възможности да растат в любяща семейна среда.

Трябват обаче повече усилия по предотвратяване изоставянията на бебета, по който показател България се нарежда на едно от първите места в Европейския съюз. В този смисъл, футболната тренировката беше замислена и осъществена по такъв начин, че да се изтъкне това, което децата могат да направят, а не това, което не могат.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Ще има ли промени в европейските турнета на звездите?

| от chronicle.bg с БТА |

Заради атентата на концерта на Ариана Гранде в Манчестър групата Blondie и бандата Take That анулираха вчера концертите си съответно в Лондон и Ливърпул, за да изразят съпричастност с жертвите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Take That анулират и концертите си на 25 и 27 май в Манчестър.

Турнето на Ариана Гранде засега не е анулирано, нито отложено. Гранде и екипът й в момента са фокусирани предимно върху жертвите на атентата, а не върху турнето. Засега не е ясно какво ще стане с концерта в четвъртък в Лондон, пише АП.

Селин Дион обяви, че няма да промени датите на европейското си турне, обхващащо Копенхаген, Стокхолм, Лондон и Париж и включващо концерт на 25 юни в Манчестър Арена.

Фил Колинс няма да отменя концерта си в Ливърпул на 2 юни и петте си концерта в Лондон, започващи на 4 юни.

Iron Maiden също ще пеят, като е планирано, днес в Кардиф и на 27 и 28 май в Лондон.

Guns N’ Roses, които са на турне и ще пеят в Дъблин, Лисабон, Мадрид, Цюрих, Мюнхен, Лондон и Париж, не планират никаква промяна в програмата си, каза техен представител.

 
 

Страстен танго спектакъл на сцената на Sofia Live Club

| от chronicle.bg |

Един страстен спектакъл очаква любителите на тангото на 31 май в Sofia Live Club.

Музикантите от Tango Cats ще представят на българската публика пиеси от Астор Пиацола, Карлос Гардел и Ричард Галиано.

Орлин Цветанов (цигулка), Зорница Цветанова (пиано) и Младен Тасков (пиано) са в основата на проекта Tango Cats, който заразява с любовта си към тангото. Музикантите ще потопят публиката в света на tango Nuevo с виртуозни изпълнения на пиесите на Астор Пиацола.

Гост звезди на вечерта са Васил Златанов (акордеон), Веселин Веселинов Еко (бас) и Стоян Янкулов Стунджи (барабани). Изпълнението ще бъде съпроводено от танца на Владислав Петров и Лорена Тарантино – той е една от водещите фигури на българското танго, а тя носи магията на юга и за първи път ще танцува на българска сцена.

След концерта DJ Васил Адамов ще забавлява гостите с милонга (танго парти).

Билетите се разпространяват онлайн на EPAY-GO Билети и Събития или на касите на Easypay.