Лице назаем от фотографа Любомир Сергеев

| от chronicle.bg |

Той е най-известното българско име в световната фотография, въпреки че е завършил психология. Вижда вътре в мен, в теб и в човеците като цяло и може да извади на показ всички феи и дяволи, скрити в душите. Търси определено лице, за да го замени за друго, взето назаем от собствената му фантазия.

Това е Любомир Сергеев.

Когато не е във Варна, Ню Йорк или Виена, е някъде извън реалността. „Баща ми беше актьор. Израснал съм в театъра.  Отразявах лицата на актьорите с очи. Точно с това е свързана с фотографията  – с отразяването на хората, само че така, както аз ги виждам”, разказва Любомир Сергеев. „ Научих се да се вглеждам по време на представленията. Исках да видя как хората променят мисленето си, изражението си  заради спектакъла. Обичам да гледам как хората стават други хора”.  Тази хуманна странност на Любомир Сергеев тласка момчето, което мечтае да стане актьор, към фотографията, която му донася Виктория – най-престижната международна награда за фотография в цял свят.

Любомир Сергеев печели отличието през 2014 година, но призът остава в периферията на медийното внимание, заради съвпадението на момента със загубата на Кубрат Пулев на ринга. „Аз съм 23-тия носител н тази награда. Спечелих златните медали в почти всичките категории, в които участвах с над 25 снимки.” , обяснява Сергеев.

„По пътя дотук научих, че всичко се постига с адското блъскане. Започнах да снимам преди 20 години  с апарат „Киев“. Снимах стрийт фотография. Фотопаратът ми даваше шанса да обединявам в едно двете изкуства, които исках да владея – театърът и рисуването”.

Затова и Любомир се насочва към постановъчната фотография, която все още не е толкова изявена в морската столица Варна, където щастието му се усмихва през един календар.

„Един календар за радио „Атлантик“ промени живота ми. Наеха ме и ми се довериха. Цялата работа е човек, колкото и да е банално, да има идеи. Трябва да имаш визия за нещата. Нямаш го първоначално, но го изграждаш. След това трябва да накараш някой да повярва в тях и да ги реализираш. И за теб остава да го направиш качествено.  Имаше низ от събития и случки в края на 90-те години. Трябваше да се преборя с половината свят . За въпросния календар, който даде на тласък на кариерата ми, трябваше да обикалям улици, ресторанти и да обяснявам на хората, че искам да вкарам осветление, да снимам вътре”, разкрива за старта си Любомир Сергеев.

Голяма част от постиженията си дължи на психологията и социалната педагогика, които е изучавал. „Те изградиха усета ми за хората. Всеки ден работя с различни личности, в които трябва да вникна дълбоко, да ги усетя и да ги разбера. Снимам само хора. Жените се снимат по-лесно от мъжете, защото са по-социални. Те очакват да подходиш към тях с комплименти,  да докоснеш суетата им. При мъжете не може да бъде толкова директно”, разказва професионалният фотограф.

Избира хората, които ще снима, като ги наблюдава така както Микеланджело с месеци се взирал  в ателието си в един камък, за да създаде от него Давид. „Трябва да видиш с какъв материал ще работиш. Професионалните модели са много гъвкави. Аз търся в хората уникалната жилка и някакъв дух”.

В един от последните проекти Сергеев дарява жените със  свръхсили. „ Обичам силните хора. Във фотографиите ми винаги присъства движението и динамиката. Фотосесията, за която говорим, изобразява 12-те подвига на Херкулес. Само че в женския му вариант. Изобразих силата по физически начин с митични елементи,  а идеята е поклон пред женската сила и същност”.

И макар да избира трагедията и драмата за сюжет на фотографията си, тъй като имат катарзисен ефект върху самия него, любовта също присъства в очите на фотографа. Той е влюбен в обекта, който снима и това му е нужно, за да се вдъхнови.  За да „консумира“ любовта си, прави жертва след жертва.

„За последните 6 месеца зад граница, за жалост, съм разочарован от едно-единствено нещо. България не съществува на картата на фотографията. Нямаме идентичност, а имитираме западни примери. Колкото и да е тъжно, никой няма идея в САЩ,  в моя бранш,  за нашата държава. Което е хубаво от една страна –  поне го няма негативизма към българите, който се забелязва в Европа”, оптимистично споделя Любомир Сергеев, който няма търпение да се върне в България през януари.

Част  от неговите фотографии можете да видите в галерията

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.