Лидерът на СДС няма само долни гащи на „Манчестър Юнайтед“

| от |

Тъй като лидерът на СДС отново е център на внимание, припомняме тази статия на колегите от 24 часа.

Политиците у нас си умират да се увъртат около всякакви български спортисти и техни изяви – особено когато са успешни.

Разбира се, има и такива, които са наистина фенове и не търсят дивиденти. Във футбола и едните, и другите винаги са уредени с места в ложите на нашите стадиони.

Наскоро в горните етажи на българската политика се появи един човек, който превъзхожда всичките си колеги по брой изгледани мачове и то винаги сред редовите фенове. Той е новият председател на СДС Божидар Лукарски.

Освен адвокатска той има и многогодишна практика в агитката на „Локомотив“ (Сф). Възпитаникът на Националната гимназия за древни езици и култури вече близо 25 г. ходи по мачове на „железничарите“ в „Надежда“, из провицията и в чужбина. Ще бъде на стадиона и следнашия петък, когато е първото домакинство за новия сезон на любимия му отбор срещу „Литекс“.

Image_2167307_126

За да стане съвсем ясно, че той е тотален фен на футбола, трябва да бъде споменат прякорът му – Божо Манчестъра. Лукарски е известен така заради силната си привързаност към английския гранд „Юнайтед“. До какво претрупване в гардероба му води тя, новоизбраният председател на СДС споменава по-нататък.

Повечето деца рано или късно се ориентират към по-сладките откъм слава и масовост „Левски“ и ЦСКА. Това става най-често по наследство. При Божидар Лукарски случаят е същият, само че гените тук са железничарски. Първите ясни спомени на политика за футбола са свързани с последната титла на „Локо“ (Сф) от 1978 г.

В дома на семейство Лукарски тогава има празненство по повод 6-ия рожден ден на Божидар. Баща му Цецо се е затворил в спалнята. „По телевизията вървеше мач на „Локо“ (Сф) с ЦСКА. В момента, когато той свърши победно за „Локо“,  баща ми влетя при нас и започна да хвърля във въздуха мен и другарчетата ми от радост. Запомнил съм добре този момент“, разказва Лукарски.

На следващата година той вече лично е свидетел на връчването на бронзовите медали на „Локо“ (Сф), където вижда легендата на тима от „Надежда“ Начко Михайлов. Първо баща му води него и брат му Васил на мачове, а постепенно те започват и сами да ходят.

„Освен от баща ми наследствеността идва и от дядо ми, който бе железопътен работник. Имаше един момент, когато „Локомотив“ играеше в Требич. Оттам имам блед спомен. В „Надежда“ вече бях на мачове много по-често. В 7-8-и клас започнахме да формираме агитка. То това е силно казано за тогава. Но всъщност бройката няма значение. Важно е хората да са истински локомотивци. Нашата агитка никога не е била особено голяма, но винаги е била вярна“, казва Лукарски.

Разбира се, с годините той става по-умерен фен и разрежда мачовете заради ангажиментите си, но не престава да посещава по-интересните. За последно бил пак на срещата с „Пирин“ (Гоце Делчев). През пролетта „Локо“ загуби с 0:1 в София от този съперник и бе много близо до изпадане.

Лукарски ходи редовно и на мачовете от европейските турнири на „железничарите“. Един от кошмарните му спомени е свързан с пътуване до Македония. През 2006 г. „Локо“ гостува на „Македония Гьорче Петров“. Агитката пристига в Скопие 6-7 часа преди началото на двубоя. Идеята е да разгледат града. Македонците закарват българските фенове на стадиона с нареждане да не го напускат.

„Дето се вика, нямахме и карти да запълним времето. Дремехме по седалките. Казаха ни, че това се прави от съображения за сигурност“, разказва Божидар. А агитката на „Локо“ никога не е била агресивна. Лукарски няма неприятни спомени от сбивания с привърженици на други отбори за толкова години по стадионите.

С Европа е свързан и най-силният според него мач на „Локо“. В София отново през 2006 г. „железничарите“ повеждат с 2:0 на „Фейенорд“. Съдията обаче подбутва гостите с фалшива дузпа след артистично падане на Ангелос Харистеас. Мачът свършва 2:2. В Ротердам локомотивци изпускат да отбележат и след 0:0 се разминават с групите на УЕФА.

Може би най-неприятният спомен е свъразн именно с последния мач на „Локо“, посетен от Лукарски. „След като загубихме с 0:1 бях сигурен, че ще изпаднем. А щеше да бъде и заслужено“, казва той.

„Железничарска“ нишка има и в избора на другия негов любим отбор – „Манчестър Юнайтед“. Като големи фенове на футбола и на „Локо“ (Сф) Божидар и брат му Васил решават в големите първенства в чужбина да са противници. Ако единият е от „Аякс“, другият взема „Фейенорд“ например. През 80-те години на миналия век „Ливърпул“ ниже успехи и Васил е негов привърженик.

Image_2167308_128

„Разбрах, че основателите на „Манчестър Юнайтед“ били железничарски работници от Нютън Хийт, както се казва първо отборът, и това веднага определи моето решение. Не ме отказа и това, че за кратко бяха във Втора лига. Подкрепях ги здраво и този клуб се превърна в част от мен, както бе и с „Локомотив“. Много бях разочарован в края на сезон 1991/1992. Водехме с няколко точки, но накрая „Лийдс“ стана шампион. Тогава не съм знаел какво ме очаква през следващите 20 г.

Другата година станахме шампиони и с приятели се събрахме да го полеем в едно кафене на улица „Тулово“. Едва ли тогава обаче някой от нас е очаквал последвалата хегемония на „Юнайтед“, която ни донесе толкова радости. Тук на първо място трябва да се постави требълът през 1999 г. с черешката на тортата – победата над „Байерн“ във финала на Шампионската лига“, обяснява Лукарски.

Поради различни обстоятелства той и до днес не е успял да посети мач на „Юнайтед“ в Англия. Бил е на такива на други отбори. Подкрепял е обаче любимците си от Манчестър при техни гостувания в Европа. Много впечатляващо за него остава първото. През есента на 1993 г. Лукарски е в Будапеща за мача „Хонвед“ – „Юнайтед“.

„Беше страхотно чувство да видя любимия си отбор. Бях шашнат най-вече от това, че имаше фенове буквално от всички краища на света – САЩ, Австралия. Това показваше колко голям клуб наистина е „Юнайтед“, спомня си Лукарски.

Манията му по английския гранд освен прякора Божо Манчестъра води до постоянно пазаруване на всякакви облекла и артикули на клуба. „Май само долни гащи на „Юнайтед“ нямам. У нас е пълно с всякакви анцузи, екипи, якета, химикалки, гумички, шапки и каквото се сетите още. Вече ми идват байгън, но като се познавам, и тази година ще си поръчам новия екип“, казва Лукарски.

Image_2167309_128

Като българин той е много щастлив през 2008 г. при трансфера на Димитър Бербатов в „Манчестър Ю“. И Лукарски изпитва горчивина през последния сезон на нападателя на „Олд Трафорд“, когато българинът явно е неглижиран от сър Алекс Фергюсън.

„Бербатов заедно с Кантона и Гигс са любимите ми футболисти на „Юнайтед“. Този клуб ми е носил много хубави емоции, но ме е докарвал и до сълзи при загуби. Това стана и тази пролет при отпадането от „Реал“ (М) в Шампионската лига“, признава Лукарски.

Освен да гледа мачове по изпитаната мъжка рецепта с питие и приятели пред телевизора, адвокатът играе много често футбол. От над 15 г. той се събира два пъти седмично с приятели. Посещава често и залата за фитнес.

Така че сигурното е, че СДС вече има за председател човек, който дълги години е верен на 2 футболни каузи – „Локо“ (Сф) и „Манчестър Ю“, а и сам знае какво е да водиш битка на терена.

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум. 

 
 

Фейсбук, благодаря ти за тормоза

| от Анка Забраванка |

Някога Facebook беше чудесно място, на което приятелите ти качват снимки от купони и пътувания, поуквате се от време на време, вместо да си „клипвате“ на телефона в знак „мисля си за теб“, а на стената на близък човек от компанията нямаше проблем да напишете: „Пепо ма, аре да ходим до барчето“, защото освен вас и Пепа най-вероятно нямаше да го видят кой знае колко хора, които да се тагнат, чекнат и снимат в барчето. За да те покани някой на събитие, включваше те в група със съобщения, вместо да прави „ивент“. Месинджър беше функция на социалната мрежа, а не отделно приложение. Някога Фейсбук беше златно място.

Днес обаче човек трудно може да се ориентира в десетте хиляди емотикони, с които да дефинираш себе си, да изразиш настроение и да се възмутиш с гиф в коментарите едновременно. Всичко се движи и мърда, а на стената ти се опитват да се вмъкнат десетки непознати, които да ти кажат нещо в коментарите, спамейки същевременно месинджъра ти.

Ето няколко от най-дразнещите функции на „новия“ Фейсбук. Марк, благодарим ти за тормоза.

Всички видеа тръгват автоматично

Няма значение дали пухкаво бяло зайче подскача по смешен начин, коте мърка и се върти, или зарин е залял цяло село и хора се гърчат в агония. Фейсбук ти позволява да видиш всичко, дори и да не искаш. Автоматичните видеа превръщат преживяването в социалната мрежа с една идея по-неприятно, отколкото би могло да бъде.

Еди-кой си хареса еди-какво си

Вместо в нюзфийда ти да излиза нормална информация за това какво правят приятелите ти, къде са и колко бебешки снимки са качили, е пълно с реклами на страници, които някой някъде е харесал и Фейсбук очаква от теб също да харесаш. Така в продължение на седмица може всеки ден да ти излиза по сто пъти едно и също рекламно съдържание, което не искаш да виждаш. Ако го скриеш и любезно помолиш Фейсбук да го махне, то той ти предлага…друго!

Потърси „приятели“

Ти не искаш да търсиш приятели. Имаш всички приятели на света, дори с около 500 отгоре. Не искаш всякакви странни хора, които един-два пъти си срещал на улицата да надникват в личния ти живот през социалната мрежа. Вместо това обаче Фейсбук настоява да добавиш тия 30 000 непознати, които всеки ден ти изникват в каренца по средата на нюзфийда. Така, докато кротко скролираш през телефона си, след инцидентен клик с тлъстия си палец, може да се окажеш сприятелил се с някой сингъл чичо от Карнобат, със съмнителна профилна снимка и информация за колите, които харесва. И когото не познаваш, никога не си виждал, защото никога не си стъпвал в Карнобат, никога не си искал да познаваш, но за сметка на това Фейсбук иска да ви сближи.

Добави личния си лекар

Социалната мрежа се е изпедепцала дотолкова, че да ти предлага за приятели дори хора, с които…хм… не би искал да делиш едно социалномрежово пространство. Като личния лекар. Или гинеколожката. Уви, Фейсбук явно знае всичко и обича да ти го напомня, предлагайки тези приятели.

Вижте как тя изчисти нацвъканото от чайка с един прост трик!

Всички възможни спам статии, които майка ти лайква, защото мисли, че са истина. Фейсбук ни кара да вярваме в невъзможното, да вярваме, че черното е бяло и бялото е черно. И че може да стане пак бяло, ако го търкаме с оцет и сода.

Фейсбук live

Дори не става дума за трагичните случаи на убийства и самоубийства, излъчени на живо, благодарение на Фейсбук. Самата идея, че в реално време ще излъчваш за всичките си посветени приятели от училище как ядеш пържола или пиян като смок се клатиш в дискотека, звучи абсурдно. Това май не е точно комуникацията, от която имаме нужда, нали?

Автоматичното отваряне на съобщения + seen

Това, че живеем в технологичен век, не означава, че трябва да отговаряме на всичко, на всички, веднага. Всеки път, когато отвориш Фейсбук и видиш 3 прозореца, в които някой те е питал нещо и очаква спешен отговор, а самото отваряне на страницата вече е дало seen на поне един от тях, те превръща в злобар, който „се прави“, вместо в човек, който има живот и извън виртуалното и точно в момента няма как да ти отговори на жизнено важните въпроси за температурата навън и какво ще яде за обяд.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Френска фитнес блогърка загина при нелеп инцидент

| от chronicle.bg |

Ребека Бюргер, френска фитнес блогърка, загина при нелеп инцидент, след като диспенсър за бита сметана избухна в гърдите й.

Ребека има 160 000 последователи в Инстаграм и над 55 000 във Фейсбук. Тя е починала през уикенда. Местни издания посочват, че тя е получила инфаркт след инцидента, въпреки че при нея е имало лекари.

Семейството съобщи за смъртта й онлайн, определяйки я като „битов инцидент“. В профила й в Инстаграм се появи предупреждение за дефектните опаковки на битата сметана с обяснение, че именно това е предизвикало смъртта й.

Принципът, на който работят диспенсърите за бита сметана е следният – те изстрелват газ в метална капсула, която поддържа налягането високо. От години френска група за правата на потребителите предупреждава за дефект с връзките на газовите капсули и опасността да се счупят и изстрелят с висока скорост. Заради серия инциденти с такива диспенсъри френската служба за права на потребителите издаде предупреждение, в което посочва, че такива инциденти има от 2010 година насам. Властите предупреждават, че дори след години употреба, тези флакони могат да направят проблем.  

Collation du jour : shaker whey vanille glacé @womensbest.fr

Публикация, споделена от Rebecca Burger (@rebeccablikes) на