Летен флирт за… напреднали

| от Свилен Георгиев |

Летният флирт е като тотото – възможните комбинации са наглед безбройни, а инвестицията (финансова и емоционална) обикновено е малка. Има го гъделът, както и тръпката от очакването.

Е, вероятността да удариш шестица е почти нищожна, но някак дори и тройката веднага ти повдига настроението и те кара да се чувстваш истински победител, като знаеш още колко оптимисти си пробват безуспешно късмета. Забележка – тук използвам тройката като тотаджийска метафора. Колкото до онази, другата, която включва теб и още двама без дрехи – то е ясно, че си е истински джакпот.

Освен ако тотално не оплескаш нещата, летният съименник на българската водка е по-освежаващ от мента с мастика, по-приятен от дрямката на плажа и по-краткотраен от тена, събран там.

Това, разбира се, са си мои спомени и интерпретации, иначе по темата се е упражнявал кой ли не. За да придам по-голяма обективност на тази статия, се обръщам към по-представителни източници. Тълковният речник на българския език определя флирта като „леко любовно увлечение, игра; ухажване“.

Точно казано, но и доста лаконично.

А и не включва специално лятната му разновидност. Виж, тя пък е описана на английски в прочутия Urban Dictionary, в който всеки нормален интернет дришльо може да публикува своята дефиниция на каквото си пожелае.

За летния флирт описанието гласи: „Сексуално приключение, свободно от кавги, ангажименти и драма, случващо се само през лятото. Нещо леко и пълно със забавление, при което няма за какво да се притесняваш в края на сезона. Обикновено не се ограничава само до един човек и приключва с взаимно съгласие за приятелство“.

Е, това вече звучи по-изчерпателно и дори привлекателно…

Според моите скромни наблюдения обаче, летният флирт се среща в разнообразни форми и видове според това къде започва, с кого протича и как завършва.

Имаме класическия флирт, по-известен като плажен. Там всичко е на показ, от жегата и слънцето хормоните играят Дайчовото, а занимания като плацикането в прибоя, плажният волейбол/бадмингтон/фризби и чакането на опашка за бира и цаца от капанчето само улесняват контакта и харесването.

Следва масовият флирт - защото харесването и размяната на влажни погледи обикновено се случва на маса, или по-точно „от наш‘та маса към ваш‘та маса“. Така де, шопската салата отваря апетита за любовни авантюри. Остава само и тоалетната в заведението да е чиста…

Клубно-физическият флирт дори не изисква използването на хитри отварящи реплики и всъщност на каквито и да е думи – в дискотеката е толкова шумно, че другият и без това няма да ги чуе, затова тук телата са оставени да говорят. Задръжките съвсем падат, освен ако не страдаш от тежък комплекс заради вдървеността си. Но пък можеш нагледно да се убедиш в гъвкавостта на партньора си. Поне докато не те застреля с репликата, която чуваш изненадващо ясно: „Мъжът ми след малко ще мине да ме вземе.“

Романтично-артистичният флирт има за главен герой красивото момиче в магазинчето за сувенири или младия художник, прекарващ деня си в рисуване на портрети на главната улица. Този вид обикновено включва много разговори и дълги разходки на лунна светлина.

Стигаме до отборния флирт. Със сигурност сте ги виждали – групи, съставени само от млади мъже, все по-често и само от жени, търсещи весело изкарване край морето. Когато две такива групи се срещнат, неизбежно избухват няколко флирта. Двойките се оформят бързо, в дух на взаимно разбирателство. Нещо като колективното пазаруване, само че по-лесно. Е, понякога се стига и до конфузни случки – като баналната история, в която момичето, харесвано от най-добрия ти приятел, започва да флиртува с теб – юношата бледен. А накрая отсвирва и двама ви.

Международният флирт представлява авантюра с човек, който след няколко дни ще си замине за Франция или Литва и ще остави след себе си само лек аромат на парфюм. Още повече помага, ако действието се развива в голям туристически център зад граница. Като Барселона, например, където за една седмица можеш спокойно да се впуснеш във флирт с французойка, три шведки, румънка, перуанка и американо-германка. Сериозно.

Алкохолният флирт е ясен. Вдъхновени от спирта, нямате търпение да се метнете в леглото. На сутринта нямате или не искате да имате спомен от снощи. Какво правиш в такъв момент? По възможност се насочваш към нейната приятелка, която проявява интерес към теб на светло и трезво.

Услужливият флирт – единият участник е зает в сферата на услугите, най-често – като сервитьорка или барман. Ползите са двустранни – почиващият е спокоен, че нещата няма как да станат сериозни, защото скоро си тръгва, а другият е закотвен на морето до средата на септември. За трудещия се пък флиртът е добре дошло разнообразие от досадната работа.

Завързаният - единият не си признава, че има сериозна връзка. Което не е никак гот, нито спрямо половинката, нито към другия флиртуващ.

Серийният или „Мечо Пух“ - изграден на принципа „колкото повече (флиртове) – толкова повече“. За почитателите на този вид спортът е по-важен от крайната победа.

Като стана дума за серии, в зависимост от това дали си имал предишен контакт с обекта на желанието ти, летните флиртове приличат на заглавия на сериали:

„Абсолютно непознати“ – вълнението от неизвестността при флирта с човек, когото виждаш за първи път, те кара да се чувстваш почти като Марко Поло. Естествено, винаги го има риска от ситуация като тази, в която преди години изпаднала една позната на мой приятел – в крайморски клуб видяла мъжа от мокрите си сънища – красив, прекрасен. Разменили настойчиви погледи, той я поканил на блус, тя се разтопила в прегръдките му, до момента, в който той я сграбчил за глутеуса, отворил си устата и проникновено ѝ доверил: „Ба, как ма кефиш максимално!“ Нужно ли е да казвам, че флиртът свършил в този момент?

„Компанията“ – този познава онзи, той води трети, а третият – друг и така се оформя голяма компания, в която изведнъж откриваш, че сестрата на братовчеда на бившия ти съученик всъщност никак не е лоша.

„Приятели“ – дружки сте от много време, но по време на отпуската някак естествено решавате, че можете да сте си и нещо повече. В повечето случаи после пак сте си само приятели. Един пример – тя харесва него, но той е обвързан, след това обратното, накрая се нацелват свободни за три дни на морето, преди тя да се върне в Америка.

Финалът на летния флирт е като в книга на Джани Родари – вариантите са няколко, а читателят е свободен сам да си избере предпочитания. Всичко може да приключи само със сладки приказки или с една бурна нощ, или с края на почивката, когато се разделяте по сценария на Urban Dictionary или единият просто изчезва. Понякога се опитвате да продължите романтиката и обратно в града, но липсата на бриз и морски пясък някак естествено задушават нещата. А в много, много редки случаи другият се оказва човекът, който винаги си търсил.

Но спирам с класификациите, защото текстът започна да прилича на научен труд. Не искам и да е от типа „10 трика, с които ще го побъркаш в леглото“ или „Как да я накараш да забрави за окосмяването по гърба ти“, затова няма да ви засипя със съвети за най-ползотворен летен флирт, които съм сигурен, че и вие неведнъж сте прилагали на практика. Ще си позволя само един – носете си усмивката, трудно ще намерите нещо по-секси от нея.

И моля ви, не правете най-голямата грешка. Каквото и да търсите всъщност, не възлагайте на летния флирт кой знае колко надежди. Приемете го точно като това, което е – флирт, игра, а не прелюдия към сватбения олтар или откриване на любовта на живота ви. Така ще си спестите разочарованието и кофти завършека на почивката ви. А ако флиртът наистина вземе, че прерасне в нещо красиво и завинаги, толкова по-добре, значи си е заслужавало.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!