Лесен ли е пътят до германските университети?

| от |

Германските университети са любима дестинация на младите българи, избрали да продължат образованието си в чужбина. Броят им надхвърля седем хиляди, като преди тях се нареждат само китайците, австрийците и руснаците, пише Дойче веле.

В Германия учат близо четвърт милион чуждестранни студенти. Тук студентските такси не са така високи, по време на следването студентите могат да си заработват прилични пари, а с дипломата в ръка пред тях се откриват добри шансове за работа. Всичко това привлича българските зрелостници към германските вузове. Вярно, Великобритания и САЩ се славят с едни от най-добрите учебни заведения в света, но заради високите такси и непосилните разходи за живот кандидат-студентите се насочват именно към страни като Германия. Те знаят още, че във Федералната република висшистите не са така силно застрашени от безработицата, както в други европейски страни и се надяват поради недостига на висококвалифицирани кадри, от който страда страната, бързо да си намерят работа. Това се усеща най-силно в областта на медицината. Според прогнозите, две трети от младите български лекари се готвят да напуснат България, а записването за курсове по немски става месеци предварително, защото свободни места няма.

Скрити препятствия

За граждани на Европейския съюз кандидатстването в германски университет е сравнително улеснено – не се чака за виза, приравняването на оценките става по стандартна система, а когато документите са наред, отговорът обикновено е положителен. Звучи добре, но не липсват и скрити препятствия. Проблемите, с които бъдещите студенти се сблъскват, започват още в България. Мнозина от тях не знаят дали ще се справят сами с документите и често търсят професионална помощ. Те и родителите им вярват, че срещу пари ще получат удовлетворителен резултат. В много случаи обаче остават разочаровани, защото се сблъскват с пренебрежително отношение, а разходите надвишават договореното. За проучване на университети посредническите фирми понякога взимат трицифрени суми, заплаща се дори поддръжката на електронен адрес. Но въпреки разходите за очевидно излишни процедури родителите са готови на всичко, защото искат бъдещето на децата им да е в сигурни ръце.

Страница за кандидат-студенти

Калина Дренска и Татяна Миткова знаят колко много хора се оплакват от некоректното отношение на фирми и агенции, предлагащи помощ при кандидатстването в чужбина. Ето как двете решават да създадат Фейсбук групата „Кандидатстване в Германия и Австрия”, където интересуващите се могат да задават въпроси на студенти, вече минали през процедурите. Калина и Татяна правят и следващата стъпка – откриват интернет-страница на групата с мотото: „Дойдох. Видях. Кандидатствах!”. Зад доста нестандартното име на сайта „faq4uni. com“ всъщност се крие практичното: „Често задавани въпроси за университетите“.

На тази страница можете да прочетете статии с впечатления от обучението и живота в Германия и Австрия, преведени или написани от студенти, отделили време, за да разкажат за своята специалност и за града, в който учат. „Занимавам се със сайта, защото искрено вярвам, че взаимопомощта при кандидатстването и местенето в чужда държава прави бъдещите студенти по-самостоятелни, по-организирани и по-целенасочени. Самостоятелното кандидатстване – без помощта на посредници и фирми – е първата стъпка към подготовката за живота „като възрастен“ в новата държава и отлична възможност да се научиш да се справяш сам с бюрократични предизвикателства, които така или иначе ще те съпътстват цял живот, и особено в Германия и Австрия”, смята Калина.

Калина и Татяна предлагат помощ на кандидатстващите, престрашили се да поемат нещата в свои ръце.

Привилегии, но не за всички

Като граждани на ЕС българските кандидат-студенти има привилегии, които обаче не важат за младите хора извън границите на Евросъюза. Тези кандидати се сблъскват както с повече практически проблеми, така и с някои предразсъдъци и трудно могат да се справят сами. От Техническия университет в Мюнхен например предупредиха, че ще повишат таксите за студенти, които не са граждани на Европейския съюз. За Николас Куерво Бендавидес, който учи информатика в престижното учебно заведение, сумите са повече от непосилни. Преди да дойде в Германия, 23-годишният колумбиец чакал за виза повече от два месеца и пропуснал важни срокове за записване. „Необходимо беше да покажа банкова сметка с минимум 8000 евро, а дори не знаех дали ще получа разрешение да уча в Германия”, споделя той. Николас обаче все пак се оказва един от малкото късметлии. „Най-щастливият ден в живота ми беше денят, в който ме приеха в университета. После обаче осъзнах, че проблемите ми тепърва започват”. Най-важната му цел в момента е да завърши успешно магистратурата си по информатика и да си намери добре платена работа, с която да покрие разходите по образованието си.

Както Николас, така и много други колумбийци искат да останат в Германия, защото са недоволни от положението в своята страна. Същото може да се каже и за десетки хиляди българи във Федералната република. Свободните работни места и недостигът на висококвалифицирани кадри в Германия естествено привличат хората със съответно образование и способности. И тъй като кандидатстването е сравнително облекчено, германските университети ще продължат да се пълнят с български студенти.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?