Квартални пивоварни връщат блясъка на берлинската бира

| от |

Типична германска напитка, бирата напоследък се сдоби с нови посланици в Берлин, последователи на занаятчийското производство. То връща блясъка на местна пивоварна традиция, която се беше унифицирала.

1Преди един век, в Берлин, който преживяваше бурен промишлен възход, имаше не по-малко от 95 пивоварни. Berliner Kindl, Schultheiss, Berliner Pilsner, тези големи имена в производството на бира тогава красяха фасадите на прекрасни сгради от червени тухли, повечето построени в края на 19-и век. Оцелелите сред тях след бомбардировките от Втората световна война продължават да красят кварталите на столицата с архитектурата си, вдъхновена от неоготиката, само че ароматът на хмел отдавна е изчезнал.

Те станаха културни центрове, в които, благодарение на големите пространства, бяха привлечени архитекти и 2дизайнери, а те пък изградиха в тях жилища от типа лофт и луксозни апартаменти.Днес берлинската бира идва от местния завод на групата Radeberger, филиал на гиганта в производството на хранителни продукти Oetker и германски лидер на пазара за бира с близо 40 мерки.

Напоследък обаче дребни производители отново излизат на пазара, вдъхновени от модата „craft beer“ („занаятчийска бира“), тръгнала от САЩ и преживяваща истински бум в Европа. Наречени „Mikrobrauereien“ („микропивоварни“) или „Kiezbrauereien“ („квартални пивоварни), те съблазняват любителите, на които им са им дотегнали промишлените бири. „Пазарът наистина е жив и се развива бурно“, разказва Марк Хинц, на 44 години, съорганизатор на първия Берлински  празник на занаятчийската бира, който събра в края на май близо 15 производители във Фридрихсхайн, квартала на берлинските клубове.

 Мегаполисът на бирата


3Хората с радост откриват бирите, които имат вкус, които разкриват разнообразието на това, което може да се направи, в сравнение с бирите в супермаркета“, подчертава той, говорейки за„сцената“ на занаятчийската бира като би говорил за техносцената на Берлин.  „Не исках да работя в промишлеността и не исках да напускам Берлин“, разказва Вилко Берайт, на 38 години, който е създал „Rollberg Bier“ през 2009 година със съдружника си Нилс Хайнс. „Не оставаме без работа, има много бачкане“, обяснява тойсъс силен берлински акцент, облечен в суичър с качулка.Миналата година той е продал 180 000 литра на 46 бара и ресторанта в Берлин и околностите. „В Rollberg Brauerei наистина се прави традиционна  германска бира“, със задоволство заявява той. Един символ: той се настанил в подземието на бившата пивоварна Kindl, в квартала Нойкьол, съживявайки някогашната дейност на това място.„Преди Берлин е бил невероятен мегаполис на бирата и лека полека това се връща. Движението на възстановяването на една традиция от нови бирарии е ново“, казва Марк Хинц. Повечето представители на това младо поколение са завършили Техническия университет в Берлин, който предлага магистърска степен по производството на бира и техниката на напитките, но сегашната тенденция привлича и хора от други профили като тримата американци, които основаха Vagabund Brauerei.

Самоуки, те започнали да правят бира за себе си и за приятели, водени от желанието да открият вкуса на американските4
бири. „Силно бяхме учудени от ограничения избор тук“, разказва Марк Уолтхол, един от съоснователите, припомняйки, че на практика почти е невъзможно човек да намери белгийска, френска или американска бира в германски супермаркет. „Засега веднъж в седмицата варим бира и то само 200 литра, но след юли ще започнем да се развиваме“, заявява  30-годишният мъж. А вкусът на бирата Vagabund е изключително американски, но, по думите на Марк Уолтхол, търпи германско влияние. „Берлин е град на много култури, а нашата бира в известен смисъл е част от това“, казва той. Голяма страна на бирата, Германия е петият й  производител (94,6 милиона хектолитъра, според статистически данни за 2012 година), а германците са третите в класацията на  нациите, които пият най-много бира, със 106 литра на човек миналата година, изпреварвани от чехите и австрийците.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“