Квартални пивоварни връщат блясъка на берлинската бира

| от |

Типична германска напитка, бирата напоследък се сдоби с нови посланици в Берлин, последователи на занаятчийското производство. То връща блясъка на местна пивоварна традиция, която се беше унифицирала.

1Преди един век, в Берлин, който преживяваше бурен промишлен възход, имаше не по-малко от 95 пивоварни. Berliner Kindl, Schultheiss, Berliner Pilsner, тези големи имена в производството на бира тогава красяха фасадите на прекрасни сгради от червени тухли, повечето построени в края на 19-и век. Оцелелите сред тях след бомбардировките от Втората световна война продължават да красят кварталите на столицата с архитектурата си, вдъхновена от неоготиката, само че ароматът на хмел отдавна е изчезнал.

Те станаха културни центрове, в които, благодарение на големите пространства, бяха привлечени архитекти и 2дизайнери, а те пък изградиха в тях жилища от типа лофт и луксозни апартаменти.Днес берлинската бира идва от местния завод на групата Radeberger, филиал на гиганта в производството на хранителни продукти Oetker и германски лидер на пазара за бира с близо 40 мерки.

Напоследък обаче дребни производители отново излизат на пазара, вдъхновени от модата „craft beer“ („занаятчийска бира“), тръгнала от САЩ и преживяваща истински бум в Европа. Наречени „Mikrobrauereien“ („микропивоварни“) или „Kiezbrauereien“ („квартални пивоварни), те съблазняват любителите, на които им са им дотегнали промишлените бири. „Пазарът наистина е жив и се развива бурно“, разказва Марк Хинц, на 44 години, съорганизатор на първия Берлински  празник на занаятчийската бира, който събра в края на май близо 15 производители във Фридрихсхайн, квартала на берлинските клубове.

 Мегаполисът на бирата


3Хората с радост откриват бирите, които имат вкус, които разкриват разнообразието на това, което може да се направи, в сравнение с бирите в супермаркета“, подчертава той, говорейки за„сцената“ на занаятчийската бира като би говорил за техносцената на Берлин.  „Не исках да работя в промишлеността и не исках да напускам Берлин“, разказва Вилко Берайт, на 38 години, който е създал „Rollberg Bier“ през 2009 година със съдружника си Нилс Хайнс. „Не оставаме без работа, има много бачкане“, обяснява тойсъс силен берлински акцент, облечен в суичър с качулка.Миналата година той е продал 180 000 литра на 46 бара и ресторанта в Берлин и околностите. „В Rollberg Brauerei наистина се прави традиционна  германска бира“, със задоволство заявява той. Един символ: той се настанил в подземието на бившата пивоварна Kindl, в квартала Нойкьол, съживявайки някогашната дейност на това място.„Преди Берлин е бил невероятен мегаполис на бирата и лека полека това се връща. Движението на възстановяването на една традиция от нови бирарии е ново“, казва Марк Хинц. Повечето представители на това младо поколение са завършили Техническия университет в Берлин, който предлага магистърска степен по производството на бира и техниката на напитките, но сегашната тенденция привлича и хора от други профили като тримата американци, които основаха Vagabund Brauerei.

Самоуки, те започнали да правят бира за себе си и за приятели, водени от желанието да открият вкуса на американските4
бири. „Силно бяхме учудени от ограничения избор тук“, разказва Марк Уолтхол, един от съоснователите, припомняйки, че на практика почти е невъзможно човек да намери белгийска, френска или американска бира в германски супермаркет. „Засега веднъж в седмицата варим бира и то само 200 литра, но след юли ще започнем да се развиваме“, заявява  30-годишният мъж. А вкусът на бирата Vagabund е изключително американски, но, по думите на Марк Уолтхол, търпи германско влияние. „Берлин е град на много култури, а нашата бира в известен смисъл е част от това“, казва той. Голяма страна на бирата, Германия е петият й  производител (94,6 милиона хектолитъра, според статистически данни за 2012 година), а германците са третите в класацията на  нациите, които пият най-много бира, със 106 литра на човек миналата година, изпреварвани от чехите и австрийците.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.