Квартални пивоварни връщат блясъка на берлинската бира

| от |

Типична германска напитка, бирата напоследък се сдоби с нови посланици в Берлин, последователи на занаятчийското производство. То връща блясъка на местна пивоварна традиция, която се беше унифицирала.

1Преди един век, в Берлин, който преживяваше бурен промишлен възход, имаше не по-малко от 95 пивоварни. Berliner Kindl, Schultheiss, Berliner Pilsner, тези големи имена в производството на бира тогава красяха фасадите на прекрасни сгради от червени тухли, повечето построени в края на 19-и век. Оцелелите сред тях след бомбардировките от Втората световна война продължават да красят кварталите на столицата с архитектурата си, вдъхновена от неоготиката, само че ароматът на хмел отдавна е изчезнал.

Те станаха културни центрове, в които, благодарение на големите пространства, бяха привлечени архитекти и 2дизайнери, а те пък изградиха в тях жилища от типа лофт и луксозни апартаменти.Днес берлинската бира идва от местния завод на групата Radeberger, филиал на гиганта в производството на хранителни продукти Oetker и германски лидер на пазара за бира с близо 40 мерки.

Напоследък обаче дребни производители отново излизат на пазара, вдъхновени от модата „craft beer“ („занаятчийска бира“), тръгнала от САЩ и преживяваща истински бум в Европа. Наречени „Mikrobrauereien“ („микропивоварни“) или „Kiezbrauereien“ („квартални пивоварни), те съблазняват любителите, на които им са им дотегнали промишлените бири. „Пазарът наистина е жив и се развива бурно“, разказва Марк Хинц, на 44 години, съорганизатор на първия Берлински  празник на занаятчийската бира, който събра в края на май близо 15 производители във Фридрихсхайн, квартала на берлинските клубове.

 Мегаполисът на бирата


3Хората с радост откриват бирите, които имат вкус, които разкриват разнообразието на това, което може да се направи, в сравнение с бирите в супермаркета“, подчертава той, говорейки за„сцената“ на занаятчийската бира като би говорил за техносцената на Берлин.  „Не исках да работя в промишлеността и не исках да напускам Берлин“, разказва Вилко Берайт, на 38 години, който е създал „Rollberg Bier“ през 2009 година със съдружника си Нилс Хайнс. „Не оставаме без работа, има много бачкане“, обяснява тойсъс силен берлински акцент, облечен в суичър с качулка.Миналата година той е продал 180 000 литра на 46 бара и ресторанта в Берлин и околностите. „В Rollberg Brauerei наистина се прави традиционна  германска бира“, със задоволство заявява той. Един символ: той се настанил в подземието на бившата пивоварна Kindl, в квартала Нойкьол, съживявайки някогашната дейност на това място.„Преди Берлин е бил невероятен мегаполис на бирата и лека полека това се връща. Движението на възстановяването на една традиция от нови бирарии е ново“, казва Марк Хинц. Повечето представители на това младо поколение са завършили Техническия университет в Берлин, който предлага магистърска степен по производството на бира и техниката на напитките, но сегашната тенденция привлича и хора от други профили като тримата американци, които основаха Vagabund Brauerei.

Самоуки, те започнали да правят бира за себе си и за приятели, водени от желанието да открият вкуса на американските4
бири. „Силно бяхме учудени от ограничения избор тук“, разказва Марк Уолтхол, един от съоснователите, припомняйки, че на практика почти е невъзможно човек да намери белгийска, френска или американска бира в германски супермаркет. „Засега веднъж в седмицата варим бира и то само 200 литра, но след юли ще започнем да се развиваме“, заявява  30-годишният мъж. А вкусът на бирата Vagabund е изключително американски, но, по думите на Марк Уолтхол, търпи германско влияние. „Берлин е град на много култури, а нашата бира в известен смисъл е част от това“, казва той. Голяма страна на бирата, Германия е петият й  производител (94,6 милиона хектолитъра, според статистически данни за 2012 година), а германците са третите в класацията на  нациите, които пият най-много бира, със 106 литра на човек миналата година, изпреварвани от чехите и австрийците.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.