Квартални пивоварни връщат блясъка на берлинската бира

| от |

Типична германска напитка, бирата напоследък се сдоби с нови посланици в Берлин, последователи на занаятчийското производство. То връща блясъка на местна пивоварна традиция, която се беше унифицирала.

1Преди един век, в Берлин, който преживяваше бурен промишлен възход, имаше не по-малко от 95 пивоварни. Berliner Kindl, Schultheiss, Berliner Pilsner, тези големи имена в производството на бира тогава красяха фасадите на прекрасни сгради от червени тухли, повечето построени в края на 19-и век. Оцелелите сред тях след бомбардировките от Втората световна война продължават да красят кварталите на столицата с архитектурата си, вдъхновена от неоготиката, само че ароматът на хмел отдавна е изчезнал.

Те станаха културни центрове, в които, благодарение на големите пространства, бяха привлечени архитекти и 2дизайнери, а те пък изградиха в тях жилища от типа лофт и луксозни апартаменти.Днес берлинската бира идва от местния завод на групата Radeberger, филиал на гиганта в производството на хранителни продукти Oetker и германски лидер на пазара за бира с близо 40 мерки.

Напоследък обаче дребни производители отново излизат на пазара, вдъхновени от модата „craft beer“ („занаятчийска бира“), тръгнала от САЩ и преживяваща истински бум в Европа. Наречени „Mikrobrauereien“ („микропивоварни“) или „Kiezbrauereien“ („квартални пивоварни), те съблазняват любителите, на които им са им дотегнали промишлените бири. „Пазарът наистина е жив и се развива бурно“, разказва Марк Хинц, на 44 години, съорганизатор на първия Берлински  празник на занаятчийската бира, който събра в края на май близо 15 производители във Фридрихсхайн, квартала на берлинските клубове.

 Мегаполисът на бирата


3Хората с радост откриват бирите, които имат вкус, които разкриват разнообразието на това, което може да се направи, в сравнение с бирите в супермаркета“, подчертава той, говорейки за„сцената“ на занаятчийската бира като би говорил за техносцената на Берлин.  „Не исках да работя в промишлеността и не исках да напускам Берлин“, разказва Вилко Берайт, на 38 години, който е създал „Rollberg Bier“ през 2009 година със съдружника си Нилс Хайнс. „Не оставаме без работа, има много бачкане“, обяснява тойсъс силен берлински акцент, облечен в суичър с качулка.Миналата година той е продал 180 000 литра на 46 бара и ресторанта в Берлин и околностите. „В Rollberg Brauerei наистина се прави традиционна  германска бира“, със задоволство заявява той. Един символ: той се настанил в подземието на бившата пивоварна Kindl, в квартала Нойкьол, съживявайки някогашната дейност на това място.„Преди Берлин е бил невероятен мегаполис на бирата и лека полека това се връща. Движението на възстановяването на една традиция от нови бирарии е ново“, казва Марк Хинц. Повечето представители на това младо поколение са завършили Техническия университет в Берлин, който предлага магистърска степен по производството на бира и техниката на напитките, но сегашната тенденция привлича и хора от други профили като тримата американци, които основаха Vagabund Brauerei.

Самоуки, те започнали да правят бира за себе си и за приятели, водени от желанието да открият вкуса на американските4
бири. „Силно бяхме учудени от ограничения избор тук“, разказва Марк Уолтхол, един от съоснователите, припомняйки, че на практика почти е невъзможно човек да намери белгийска, френска или американска бира в германски супермаркет. „Засега веднъж в седмицата варим бира и то само 200 литра, но след юли ще започнем да се развиваме“, заявява  30-годишният мъж. А вкусът на бирата Vagabund е изключително американски, но, по думите на Марк Уолтхол, търпи германско влияние. „Берлин е град на много култури, а нашата бира в известен смисъл е част от това“, казва той. Голяма страна на бирата, Германия е петият й  производител (94,6 милиона хектолитъра, според статистически данни за 2012 година), а германците са третите в класацията на  нациите, които пият най-много бира, със 106 литра на човек миналата година, изпреварвани от чехите и австрийците.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.