Кубрат Пулев: Ще бия Кличко, както Германия размаза Бразилия

| от |

Кубрат Пулев пристигна малко инкогнито в България на 4 юли и три дни по-късно се качи на подготовка на Белмекен. Звездата ни в професионалния бокс опита да се изолира максимално от външния свят, докато тренира за мача на живота си срещу световния шампион Владимир Кличко. Кобрата обаче направи малко изключение за екипа на в. “24 часа”, който го посети на високопланинската база.

pulev24chasa

снимка Десислава Кулелиева (24 часа)

- Как преминава подготвителният лагер на Белмекен?

- Отлично. Тук се чувствам много по-добре от където и да е другаде. Белмекен е една уникална база, такива има малко по света. Това си е национално богатство и трябва да я пазим и ценим.

- Когато бе обявен официално двубоят ти с Владимир Кличко, ти каза, че ще трябва да тренираш, както никога не си го правил досега. Този лагер на 2000 м влиза ли в необичайната програма?

- Ами не, все пак тук съм идвал към 1000 пъти с националния отбор като аматьор. Истината е, че аз през цялата година не съм спирал да тренирам. Чувствам се подготвен и вярвам, че до мача на 6 септември ще бъда в оптимална форма. Дано само Господ ме опази от контузии.

- Как преминава един твой ден на Белмекен?

- С двуразови тренировки и затова доведох хората от немския ми клуб. Тук са треньорът ми Ото Рамин, спаринг-партньорът ми Еркан Тепер и световната шампионка Сицилия Брекхаус, която има три пояса в категория до 60 кг. Всички са много впечатлени от базата.

- Успя ли да се откъснеш от приятелите и феновете?

- Това ми беше целта и нарочно не обявих, че ще идвам на лагер. Въпреки всичко обаче се разчу и доста хора дойдоха за по една снимка и автограф. Дори от София пристигна едно семейство – ей така, просто да се запознаят с мен. Това, че правя хората щастливи, може само да ме радва.

- Билетите за мача бяха разграбени за едва няколко дни. Обаждат ли ви се често приятели и познати да питат дали може да ги уредите с нещо?

- Постоянно, но за съжаление, не мога да направя нищо. Агенцията на Кличко е организатор на галата и очевидно оттам се стремят по всякакъв начин да ме притискат и да ми създават дискомфорт. До момента съм дал няколко хиляди евро за билети, за да могат най-близките ми да дойдат в залата.

- С наближаването на мача усещаш ли повече напрежение?

- Не, никакво дори. Което също не е добре, но предполагам, че непосредствено преди мача нещата ще си станат естествено.

- След финала на световното по футбол Кличко каза, че щял да те победи, както Германия се е справила с Аржентина…

- Ако ще си говорим така образно, мога да му кажа, че аз ще го бия, както Германия размаза Бразилия. Ще бъде жалък. Виж, трябва да му признаем на Владимир, че умее да си прави реклама и добър имидж. Затова и не приемам толкова лично тези думи.

- В последните си интервюта обаче той демонстрира респект към теб. Това също ли е игра?

- Както му изнася, така си говори. Ако съдим по изказванията му, той вече на няколко пъти ме подцени. В същото време обаче съм убеден, че ще вземе всички

мерки срещу мен. Абе да говори каквото си иска, слабо ме вълнува

- Как ще протече оттук нататък подготовката ти?

- От понеделник продължаваме в Германия и ще наблегнем основно на спарингите. Разбира се, ще работим достатъчно и за сила и издръжливост. Всичко е добре планирано от моя щаб.

- Станаха ли ясни вече партньорите ти, единият от планираните – Дейвид Прайс, претърпя операция?

- Да, това беше неприятна новина за мен. Той е доста добър спаринг-партньор, отпаднаха и други момчета. Но от щаба ми направиха всичко възможно да подсигурят подходящи хора. Единият от тях дори е бил противник на Кличко.

Всъщност боксьорите, с които ще тренирам, са все по над 2 метра високи. Мисля, че това ще ми помогне доста.

- На последния ти мач в Германия бяха бившият премиер Бойко Борисов и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Очакваш ли известни политици и на двубоя с Кличко?

- Те тогава дойдоха случайно, просто бяха на посещение в Берлин и нещата просто съвпаднаха. Това беше едно уважение към мен, за което съм благодарен. Очаквам да има доста българи, защото интересът наистина е много голям.

- Този огромен интерес в целия свят задължава ли те по някакъв начин и може ли да се окаже нож с две остриета?

- Не, мен винаги ме гледат в целия свят. Абсолютно нищо не ме притеснява.

- Ще се промениш ли като човек, ако станеш световен шампион?

- Едва ли. И да загубя, и да спечеля няма да има голяма разлика. Със сигурност след този мач ще израсна още чисто спортно – като опит, като игра. Само Господ може да ме промени като човек.

- Дразни ли те фактът, че някои от американските анализатори не се изказват ласкаво за теб. Допускаш ли това да е някаква завист заради дългото отсъствие на изявени боксьори от САЩ в тежка категория?

- То преди и англичаните ме подценяваха, но когато Томпсън преби на два пъти Прайс, а пък аз пребих Томпсън, започнаха да показват респект. Но има и американци, които ме уважават и ценят качествата ми. Чувал съм и хубави думи от тях.

- Очаква се на ринга в Хамбург да бъдат и вашите братя – съответно Тервел и Виталий. Това ще направи ли мача по-специален?

- Да ти кажа честно, ми е все тая дали братът на Владимир ще бъде на ринга. Интересува ме само Тервел и се радвам, че той е винаги до мен и ме подкрепя. Същото се отнася за приятелите и екипа ми. Надявам се да има много българи в залата и да създадат страхотна атмосфера. Все пак ми се струва, че сме по-емоционални от германците.

Всички тези неща са важни за мен, защото аз не се изправям просто срещу един боксьор, а срещу цяла една империя. Империя от хора, които са доста дълго на върха и така са си нагласили нещата, че системата да работи в тяхна полза.

- Представял ли си си някога, че може да стигнеш дотук – да си на една крачка от световна титла в професионалния бокс?

- Никога. Като цяло обаче аз не съм някакъв мечтател, който следва мечтите си и така върви напред. По-скоро си поставям цели и една по една си ги изпълнявам. В останалото време се наслаждавам на живота, на всеки един миг. За мен е важно човек колко пъти ще се усмихне, а не колко пари ще изкара.

Може би много хора ще си кажат, че говоря така, защото не съм беден. Истината е, че парите никога не са ми били самоцел. Разбира се, важни са, защото дават спокойствие и сигурност. При мен обаче винаги са били следствие.

- Суеверен ли си?

- Не, но съм вярващ човек. Рядко обаче ходя на църква, защото срещам фалшиви хора там. Чета го в очите им просто защото съм много проницателен. Имам много приятели мюсюлмани и на тях им казвам, че Господ е един за всички. Сега като си тръгнем от Белмекен, ще заведа моите хора до Рилския манастир да запалим по една свещ.

Интервю на Стефан Чолаков (24 часа)

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.