Краят на една ера

| от |

Само преди два дни най-дълго излъчваният и гледан комерсиален американски криминален сериал сложи окончателна точка в своята киноистория. „От местопрестъплението: Лас Вегас“ – първото шоу от гигантския франчайз продуциран от Джери Брукхаймър, завърши триумфално своите петнадесет сезона, като направи малък 16-ти такъв, в който включи голям епизод с част от основните персонажи.

„От местопрестъплението: Лас Вегас“ стартира своето излъчване преди петнадесет години през 2000-а като част от новия тип телевизия, която имитира кино и е точно толкова скъпа. „От местопрестъплението“ е огромен и амбициозен проект на Джери Брукхаймър, чиято цел е да направи нов поджанр в криминалния жанр. Благодарение на него, криминалните сериали възвръщат своя култов статут дори и сред най-скептичните фенове, и след себе си довежда още три сериала от същия франчайз и много други подобни свои клонинги, включително и в европейската телевизия. И най-важното, умниците, учените, дори и малко задръстените стават готини. Защото „От местопрестъплението“ има за цел да покаже техния свят. Светът на умниците, на онези, които обичат точните науки и в действителност са внимавали в час.

Когато идеята за сериала хрумва на създателя си Антъни Е. Зуикър, той решава да го базира на двама реални учени и криминалисти – Даниел Холстеин и Йоланда МакКлари. Той използва живота им, случаите им и опита им, за да изгради първите два от най-култовите персонажи на франчайза – Гил Грисъм и Катрин Уилоус. Уилям Питърсън и Мардж Хенгелбърг ще останат известни именно с ролите на двамата криминалисти. Преди това актьорите играят в най-различни роли, но нито една не успява да ги сложи в А-листата на звездите. Впоследствие Уилям Питърсън напуска сериала, но връзката му с „От местопрестъплението“ остава, тъй като актьорът си прави продуцентска компания и влиза в продуцентското звено на шоуто. Мардж пък остава до самия финал и може би образа на бившата стриптийзьорка станала криминалист Катрин Уилоус е най-запомнящият се в нейната кариера, макар преди това да играе в „Ерин Брокович“, а сега да има основна роля в новия сезон на „Under the Dome“.

След Питърсън ролите на главен криминалист заемат Лорънс Фишбърн и Тед Дансън, който остава до самия финал. Част от останалия актьорски състав също се промени значително, тъй като след като шоуто стана абсолютно култово и се появиха, първо „От местопрестъплението: Маями“, а после и „От местопрестъплението: Ню Йорк“, актьорите от оригинала решиха, че заплащането им също трябва да се промени. Това не се случи и много от тях си тръгнаха, като първа беше актрисата Джорджа Фокс, която играе Сара Сайдъл. Малко след нея си тръгва и Гари Дурдан, който играе Лорик Браун – бивш комарджия, който дори се съгласява неговият персонаж да бъде тотално заличен от сериал, без право на връщане, като бъде убит. Това е и единственият персонаж от основния каст, който има фатален изход от шоуто. Това се случва през 2008 година със старта на девети сезон.

Може би „От местопрестъплението: Лас Вегас“ е един от малкото сериали, чийто актьорски състав се промени коренно в последните години, но това не повлия на публиката и рейтингите му. Първият сериал от гигантската поредица е позициониран именно в Лас Вегас, защото това е втората най-голяма и успешна криминална лаборатория в Америка.

Шоуто пък има шест номинации за „Златен глобус“ и още толкова награди „Еми“.

Решението финалът на шоуто да дойде петнайсет години след неговия старт е някак логичен. Първи беше спрян „От местопрестъплението: Маями“, за който се говореше, че е загубил голяма част от зрителите си накрая, макар сюжетите му да не бяха мръднали и на йота – те бяха точно толкова динамични и интересни, колкото и в началото. Това не важи за „От местопрестъплението: Ню Йорк“, които бяха успели да притърпат актьор от ранга на Гари Синийз, който все пак е носител на „Златен глобус“ и е номиниран за „Оскар“, чийто рейтинги и сюжет спадаха драматично в последните сезони. „От местопрестъплението: Лас Вегас“ обаче започна много преди тях и свърши много след тях. Логичният му финал дойде нарочно, предизвикан от екипа, макар злите езици да твърдят, че голямо влияние са оказали и падналите рейтинги. И въпреки това, година преди финала фрайчазът извади и своя четвърти вариант „От местопрестъплението: Кибер атаки“. Последното по никакъв начин не може да се мери с по-големите си братя, макар продуцентите да успяват да наемат Патриша Аркет в главната роля. За беда или не, Аркет снима сериала преди наградения сезон през 2014-а, но шоуто започва своето излъчване малко след като тя е взела първия си „Оскар“. Това е добре дошло за продуцентите, но не и за критиците и феновете, които обвиняват сериала в блудкавост и слаби истории, които не могат да покажат и 1% от таланта на Аркет и причината тя да стане „най-добрата актриса в главна роля“ за 2014 година.  И въпреки това, „Кибер атаки“ показа прилични рейтинги, взеха Тед Дансън в екипа си, който каза „чао“ на Лас Вегас и получи втори сезон. Дългата, почти любовна връзка на Брукхаймър с телевизия CBS едва ли може да бъде разбита от няколко недоволни човека и критика.

Финалът на „От местопрестъплението: Лас Вегас“ беше обявен още преди година по време на старта на сезон 15 – последният сезон, както гръмко обясняваха всички. Месеци по-късно, на Comic-Con екипът обяви, че вече работи по финална и той ще бъде голям отделен филм. При това отделен в собствен сезон. Грисъм, Катрин и Сара се завръщат в ролите си, макар да не можахме да видим Ник Стоукс – Джордж Ийтс решава да напусне шоуто на 17 епизод на последния 15-ти сезон – макар Ник да е известен персонаж и основен участник в два от най-напрегнатите криминални епизоди в историята на „От местопрестъплението“, режисирани от самия Тарантино. (Да, „От местопрестъплението“ е толкова култов сериал, че той се съгласява да работи с тях, макар и за два епизода).

Това е един от малкото случаи, в които режисьорът има досег с телевизията (първите два са един епизод на „Jimmy Kimmel Live и един епизод на „Спешно отделение“) и те са изключителни. Сезонът е 5-ти, а епизодите са 24 и 25. Впоследстие, през миналата година Тарантино работи със сценаристите на сериала „От здрач до зори“ базиран на филма от 1996-а, на който Тарантино е ко-сценарист.

Финалът на „От местопрестъплението“ е точно това, което очаквате да е – един голям, почти двучасов епизод и една голяма мистерия. Предупреждавам, ако не сте фенове на точно този сериал от франчайза и не сте гледали почти всичко, има шанс да не разберете част от историята, тъй като тя е пряко свързана с останали случки от сериала.

„От местопрестъплението“ е важна част от телевизията и модерния й облик. Той е една ера в криминалния жанр, която приключва славно. Едни от най-зловещите телевизионни злодеи са се появи именно в него – като минималистичния убиец, Лейди Хедър и Скуигъл.

И да, знам, че българската публика някак има повече пристрастия към Хорейшио и да, той е култов персонаж, но най-добрият криминалист винаги ще си остане Гил Грисъм.

 

Снимки: CBS

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.